Определение № 668 от 04.05.2018, Районен съд - Бургас

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. Бургас, 04.05.2018 г.

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти наказателен състав, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: М. Б. като разгледа докладваното от съдията НЧД № 2004 по описа за 2018г., намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

С постановление на Бургаска районна прокуратура от

28.03.2018г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е било спряно наказателното производство по досъдебно производство № 251 ЗМ - 378/17г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас, пр.пор. № 3356/17г. по описа на БРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК. В мотивите е посочено, че в хода на разследването, въпреки проведените ОИМ и ПСД, извършителят на инкриминираното деяние не е разкрит в законоустановения срок.

Срещу постановлението е постъпила жалба от Г.П.С. с ЕГН: **********,***. В жалбата се посочва, че постановлението е незаконосъобразно, доколкото по делото не са били извършени всички възможни действия за разкриване на обективната истина.

Застъпва се, че назначената графическа експертиза не е дала отговор на въпроса дали подписът на договора за правна защита и съдействие е положен чрез имитация на неговия от лицето С. П.. На следващо място се посочва и че показанията на св. М. не са логични и житейски оправдани, доколкото не е правилно договор за правна защита и съдействие да не се сключва лично. На последно място се иска извършването на проверка на обстоятелствата дали някога жалбоподателят се е срещал със С. П., защото такъв факт не е налице. Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на БРП за продължаване на разследването.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба, намира че същата е подадена в срок, но въпреки това се явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.244 ал.5 от НПК, постановлението на прокурора за спиране на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седмодневен срок от получаване на преписа. От посочената законова разпоредба е видно, че правото на жалба срещу постановление на прокурора за спиране на наказателното производство е предоставено на изрично и лимитативно изброени лица – обвиняемия и пострадалия или неговите наследници. В конкретния случай Г.С. не попада в нито една от гореизброените категории лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2 от НПК качество на пострадал има лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от конкретното престъпление.

Без съмнение, престъплението, което е предмет на досъдебното производство, с оглед дадената му квалификация и проведено разследване е документно престъпление, чието систематическо място е в Глава ІХ от НК – „Документи престъпления”. В този ред на мисли, стъпвайки на очертания в

Постановление № 3 /1982г на ВС на

РБ обект на защита с престъпленията по глава ІХ от НК „Документни престъпления”, а именно , че те „….накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват обществено правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени органи и организации…” , „пострадал” от извършването им в смисъла на чл.74 от НПК не може да бъде конкретно физическо лице, както непротиворечиво е прието в редица решения на ВКС - Решение № 301/20.05.2003 г. на

I. н.о.; Решение № 473/02.11.2010г. на

ВКС по н.д.№431/10г., I. н.о; Решение № 54/06.04.2012г на ВКС на ІІ н.о. на ВКС,

Решение № 562/17.12.2009г по н.д.

639/2009г на ІІІ н.о. на ВКС и много др., като в последното, недвусмислено е отбелязано, че: „Престъпленията, свързани с частни документи дават отражение върху правоотношения, които съществуват или се претендира, че съществуват между отделни граждани, с оглед изразеното в документа и неговото „правно значение„. Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че засегнатите граждани или организации придобиват качеството на „пострадал” по см на чл.74 ал.1 от НПК, т.к се касае за опосреден обект, а не до обществени отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи документните престъпления …..”.

Обстоятелството, че прокурорът е изпратил препис от постановлението за спиране на настоящия жалбоподател, не му предава качеството „пострадал” и не го прави процесуално легитимиран да обжалва прокурорския акт, доколкото законодателят изрично е предвидил кои лица имат тази възможност.

По тези съображения, настоящия състав намира жалбата на Г.С. против постановление на БРП от 28.03.2018г. за недопустима, доколкото изхожда от процесуално нелигитимиран субект.

В горния смисъл е практиката на и на съдилищата от цялата страна, както и на константата и безпротиворечива практика на въззивната инстанция, като например – Определение №67/07.03.2018г. по ВЧНД № 207/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Следва да се посочи обаче, че липсата на възможност за проверка на постановлението по реда на чл. 244, ал.5 от НПК, чрез т.нар „съдебен контрол” не съставлява пречка и не отнема възможността за проверка на същото по реда на чл.200 и сл. от НПК, а именно чрез обжалване пред по-горестоящата прокуратура/ вж. Решение № 508/26.11.2012г по н.д. № 1798/2012г на III н.о. на ВКС/. В този смисъл правилността на спирането на производството, от което жалбоподателят счита, че е претърпял вреди, не е безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с жалбата съдебен контрол по чл.244 от НПК.

На последно място, съдът следва да посочи и че спирането на производството не означава, че същото окончателно се прекратява – т.е. във всеки един момент, в случай на придобиване на нова информация, органите на досъдебното производство са длъжни да възобновят разследването по делото и да продължат действията си за разкриване на обективната истина.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба от Г.П.С. с ЕГН: **********,*** срещу постановление на Бургаска районна прокуратура от 28.03.2018г., с което на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК е било спряно наказателното производство по досъдебно производство № 251 ЗМ - 378/17г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас, пр.пор. № 3356/17г. по описа на БРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по

НЧД 2004/2018г. по описа на БРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в седемдневен срок от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.

ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на Г.П.С.,***.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: