Решение № 347 от 11.11.2024, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. гр. Димитровград, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100843 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на договор за кредит, както и с правно основание чл.55 от ЗЗД- за връщане на недължимо платена сума по договор за кредит.

Ищецът Т. Т. Ч. твърди в искова молба, че на 25.08.2020г. сключила с ответното дружество "Вивус.БГ" ЕООД Договор за кредит №9783527002, за сумата от 1100 лева и за срок от 30 дни. Съгласно Договора, ГПР бил в размер на 49,70%, а ГЛП- 41%.

По силата на договора кредитополучателят била задължена да заплати на кредитора такса за експресно разглеждане в размер на 163,05 лева. В чл.11 от Общите условия била уговорена такса за удължаване на срока, чийто размер бил посочен в Тарифата за таксите на кредитора, като конкретните размери са вписани в издаденото от кредитора извлечение №9783527002 от 25.08.2020г., като съответно за удължаване на срока със 7 дни – 59,62 лева, с 14 дни – 89,42 лева, с 30 дни- 149,04 лева.

В резултат на това, за усвоена сума в размер на 690 лв. и ползването й за период от 30 дни, от потребителя се изисквало заплащане на сума в размер на 876.30 лева, от които договорна лихва в размер на 23,25 лева, такса за допълнителна услуга в размер на 163,05 лева и главница в размер на 690 лева.

Счита, че процесния договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.

26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Процесният договор бил сключен в нарушение на правилата на чл.10, ал.1 от ЗПК. В разрез с правилата за форма на договора за кредит в същия липсвали волеизявленията на 1 страните, като той не отговарял и на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК, като в него липсвали както саморъчни, така и електронни подписи. Всичко това водело до нищожност на целия договор на основание чл.10, ал.1 във вр. чл.22 от ЗПК. На следващо място, договорът за кредит бил недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК вр. чл.19 ЗПК. В договора, кредиторът се бил задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, в т.ч. кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договора размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.

В настоящия случай дължимата такса за „експресно разглеждане" не била включена при изчисляването на ГПР. Предвид обстоятелството, че разходът за такса е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит, то същият е следвaло да бъда включен при изчисляване на размера на ГПР. В тази връзка, кредиторът нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е включил в погасителния си план). При условие, че същото било включено, действителният ГПР щял да възлизa на повече от 480%. По този начин налице било нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията по договора. С тези си действия кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест за длъжника. Отделно от това били предвидени такси за бързо разглеждане и удължаване, които поставяли потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславяло и пороците на договора по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от 3ПК.

На следващо място, Договорът за кредит бил нищожен и защото клаузата за заплащане на догoворна лихва накърнявала „добрите нрави". Съдебната практика приемала, че при формиране на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен нейния лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне можел да бъде размерът на законната лихва, без последният да се приеме като максимален размер. Трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора била предвидена лихва в размер на 41 % годишно, който надхвърлял повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави.

Клаузите, изискващи заплащане на такса за „експресно разглеждане", както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване" по чл.11 от Общите условия, противоречали на разпоредбите на чл.10а, ал.1, ал.2, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с 2 усвояване и управление на кредита. В настоящия случай изискваната такса за „експресно разглеждане" представлявала именно такса, свързана с усвояването на кредита. Изискваната от кредитополучателя „такса за удължаване" представлявала именно посочената в закона „такса за управление на кредита". Счита, че тези клаузи от договора са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Те имали за цел да заобиколят ограничението на чл.10а от ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Същите целели да заобиколят изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, според което ГПР не можел да надвишава пет пъти размера на законната лихва. Сочената такса за бързо разглеждане, макар и изискана към момента на сключване на договора и съответно включена в общата дължима сума по кредита, не била включена при изчисляването на ГПР, което заблуждавало кредитополучателя, че сключва договор при ГПР от 49.7%, докато реалният размер на ГПР многократно надвишавал тази стойност.

На следващо място, клаузите, изискващи заплащане на такса за „експресно разглеждане", както и клаузата, уговаряща заплащане на „такса за удължаване", били неравноправни, като нарушаващи изискванията на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Сами по себе си, те противоречали на добрите нрави и добрите търговски практики като представлявали уговорка във вреда на потребителя, съответно водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като не позволявали на последния да прецени икономическите последици от сключването на договора за кредит. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави" се достигало до значителна нееквИ.лентност на насрещните престации по договорното съглашение.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. В тази връзка нaлице бил правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл.23 от 3ПК, вр. чл.22 от 3ПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от 33Д за сумата от 50 лева, представляващ частичен иск от 149,04 лева, т.е. за разликата между заплатената по кредита сума и усвоената главница в размер на 690 лева.

Иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за кредит №9783527002 от 25.08.2020г., сключен с ,,Вивус.БГ“ ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП; Да осъди на основание чл.23 ЗПК вр.чл.22 ЗПК вр.чл.55 ал.1 предл.1 от З3Д ответника "Вивус.БГ" ЕООД, да заплати на Т. Т. Ч., сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 149,04 лева, представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане.

Претендира заплащане на направените по делото разноски.

В проведеното на 17.10.2024г. съдебно заседание по искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК, съдът допусна изменение на иска с правно основание чл.55 от ЗЗД досежно неговия размер, като увеличи същия от 50 лева частичен иск от 149,04 лева на 186,30 лева, 3 представляваща недължимо платена сума във връзка със сключения договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателно й заплащане.

Ответникът „Вивус.БГ“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че на 25.08.2020г. между „4финанс“ ЕООД (предишно наименование на „ВИВУС.БГ“ ЕООД, към момента на сключване на Договора), като Кредитодател и Т. Т. Ч., като Кредитополучател, бил сключен Договор за кредит №9783527002 в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. По този договор ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 690 лева, представляваща главница. Срокът на договора бил 30 дни, с падежна дата 24.09.2020г. Съгласно Договора се дължали договорна лихва в размер на 23,25 лева и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 163,05 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата, бил 876,30 лева.

При сключване на Договора, Кредиторът предоставял възможност на Кредитополучателя да заяви изрично допълнителна услуга Експресно разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Тази услуга била допълнителна и незадължителна, като се предоставяла при изрично искане от страна на Кредитополучателя и гарантирала обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. За допълнителната незадължителна услуга за Експресно разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължал такса за Експресно разглеждане.

Последната се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит, съгласно Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница на www.vivus.bg. В случай, че не била заявена допълнителната услуга за Експресно разглеждане, Кредиторът се задължавал да даде отговор на Кредитополучателя дали Искането за отпускане на кредит/искането за отпускане на допълнителна сума към кредита, изпратено от Кредитополучателя е одобрено, в срок от 7 календарни дни, считано от получаването му.

Посочва, че ищецът се възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за Експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която била начислена горепосочената такса. Услугата била предоставена изцяло и без забавяне, веднага след постъпването на Искането за отпускане на кредит в системата на Дружеството. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга била посочена, както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ), така и в Специалните условия на Договора за кредит. Заявява, че допълнителната услуга за Експресно разглеждане не била задължително условие за получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на Кредитополучателя да получи кредит. Заявената и отпусната сума по Договор за кредит № 9783527002/25.08.2020г. била преведена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД на Т. Ч. по банкова сметка с IBAN ***.

Отпуснатият от ,,ВИВУС.БГ“ ЕООД кредит не трябвало да се заплаща на вноски, като нямало погасителен план за заплащане на задължението. На 08.09.2020г. ищецът заплатила сумата от 876,30 лева, която е осчетоводена като пълно погасяване на 4 задължението по кредита и разпределена по пера както следва: главница – 690 лева, договорна лихва – 23,25 лева и такса за заявена и използвана допълнителна услуга експресно разглеждане – 163,05 лева

Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване недействителността на Договор за кредит № 9783527002/25.08.2020г. като неоснователна и недоказана.

Договорът за паричен кредит бил реален, формален и следвал всички разпоредби и изисквания на специалното законодателство в областта на потребителското кредитиране. По смисъла на чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилагал Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).