Решение № 231 от 12.05.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Кърджали, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140101071 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. М. Ш. чрез адв. М.

С. – САК с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на С. Р. Ф., че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на ¼ ид.ч. от застроено дворно място с площ 1000 кв.м. представляващо имот с пл.сн. № 5 в кв. 2 по кадастралния и регулационен план на с. *****, общ. ******, одобрена със Заповед № 170 от 20.02.1968 г. и Заповед № 38 от 20.03.1993 г. и на ½ ид.ч. от построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м., както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № **, том 6, рег. № ******, дело *** от 2023 г. на нотариус Л. Т. с рег. № *** в регистъра на НК, с район на действие Районен съд-Кърджали, с който ответникът С. Р. Ф. е призната за собственик на описания недвижим имот и построената в него жилищна сграда.

С Разпореждане № 2038 от 13.08.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да уточни исковата молба, като изрично уточни на какво основание иска да бъде призната за собственик по отношение на ответника С. Р. Ф. на ¼ ид.ч. от застроено дворно място с площ 1000 кв.м. представляващо имот с пл.сн. № 5 в кв. 2 по кадастралния и регулационен план на с. *****, общ. Ч., одобрена със Заповед № 170 от 20.02.1968 г. и Заповед № 38 от 20.03.1993 г. и на ½ ид.ч. от построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м. – на основание универсално наследствено правоприемство съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 77, предл. 3 ЗС или давностно владение на основание чл. 79 във вр. с чл. 77, предл. 2 ЗС, тъй като позоваването на право на собственост, като абсолютно вещно право, може да бъде само на едно единствено основание, а при повече от едно заявено основание исковете следва да са предявени в условията на евентуалност.

1

С молба уточнение от 21.08.2024 г. ищецът твърди, че е собственик по давностно владение на ½ ид.ч. от къщата построена от нейния наследодател и ¼ ид.ч. от двора от 1991 до 2024 г., като в петитума е посочен период от 1991 до 2004 г., т.е. налице е несъответствие, което следва да бъде изрично уточнено. Ищецът сочи, че е владелец на собствените си идеални части и държател на правата на останалите съсобственици.

С Разпореждане № 2254 от 10.09.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да конкретизира исковата молба, както по отношение на застроено дворно място с площ 1000 кв.м., така и по отношение на построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м.

С молба уточнение от 26.09.2024 г. ищецът твърди, че М. Р. К. владее 1/2 от дворното място повече от 10 години, като владението е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, т.е. той е упражнявал фактическа власт върху имот, който приема за собствен по наследство. Владението е било постоянно, тъй като М. К. постоянно е живял на това място. М. Р. К. е построил нова къща в двора, завършена през 1985г. със собствен труд и материали и владее къщата със съзнанието на неин единствен собственик. Като такъв го възприемат неговия брат и всички останали съседи. След смъртта на М. К. през 1991 г. в къщата остава да живее втората му съпруга Ш., с която нямат деца. В периода, през който в къщата живеят нейни роднини, ищцата продължава да полага грижи за къщата и двора със съзнанието, че се грижи за наследствен имот, в който тя има дял. Н. Ш. е единствената от роднините си и наследници, която полага грижи за имота, част от който счита за наследствен.

След 1991г. до началото на 2024г. тя единствено извършва действия по стопанисването му, тя и съпругът й посещават имота, косят тревата в двора, събират плодове, правят необходими ремонти на къщата. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника С. Р. Ф., че ищцата е собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. от къщата, построена от нейния наследодател и на 1/4 ид.ч от двора, считано от 1991г. до 2024г. Ищцата твърди, че е владелец на собствените си идеални части и държател на правата на останалите съсобственици, тъй като при универсалното правоприемство, каквото е наследяването, владението се продължава по право в лицето на общите правоприемници без да е необходимо всеки от тях да упражнява реално фактическата власт. Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания за разпит на свидетели.

На основание чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Р. Ф., с който оспорва изцяло обстоятелствата, на които се основава предявения иск. Излага твърдения, че действителното фактическо и правно положение е, че между двамата братя М. и Р. Р. е било постигнато съгласие владението върху поземлен имот с пл.сн.№5, кв.2 по плана на с.*****, общ.******** да бъде предадено на М., тъй като Р. е напуснал доброволно имота, за което е получил парично уравняване на дела си и е заживял със семейството си в друг имот. След постигнатата договореност между двамата братя, М. К. Р. е изградил жилищната сграда с помощта на сина си Р. М. К., с намерението къщата да остави в наследство на първото си дете и единствения син, съобразно обичайното право. Ответникът заявява, че ищцата Н. М. Ш., както сама признава в ИМ, след като се е омъжила е напуснала имота преди повече от 40 години и е заживяла заедно със съпруга си в друг имот. Ответникът твърди, че независимо, че Р., заедно със 2 семейството си е живял в периоди от време извън процесния имот, именно той се грижил за баща си, като по тази причина, М. със знанието на дъщеря си ищцата по делото, е предал владението върху спорния имот на сина си Р..

След смъртта на М. К. Р. през 1991г., синът му Р. М. К. заедно със семейството си се установили да живеят в процесния имот. Ответникът твърди, че от 1990 г. праводателят на ответницата, нейният баща е бил въведен във владение на процесния имот - дворно място, ведно с изградената в него жилищна сграда.

След смъртта на М. К. Р. от 1991г. до смъртта си през 2004г. Р. М. К. е владял явно и необезпокоявано спорния имот, упражнявал е фактическата власт върху процесиите недвижими имоти, постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, с намерението да ги свои за себе си в продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец, като това негово владение не само, че е било осъществявано със знанието и без противопоставянето на останалите наследници на М. К. Р., но нещо повече - с тяхно общо съгласие. Ответникът твърди, че на смъртния си одър, по инициатива на Р. М. К., същият е провел разговор със сестра си Н. М. Ш. ищца в настоящото производство. Последната отново заявила на брат си, че няма претенции по отношение на имота на баща им, както и че признава последиците от осъщественото владение от страна на брат си. Поради това, че другите две дъщери на Р. - А. и А. се установили да живеят в чужбина, в семейството било постигнато съгласие владението върху наследствения имот да бъде предадено на първородното дъщеря - С., ответник по делото. Още повече, че тя се е грижила за родителите си до смъртта им. Ответникът твърди, че й е било предадено владението върху спорния имот през 2003 г. от нейния баща, който го е осъществявал от 1991 г., като е присъединила към своето владение и това на своя баща. Ответницата твърди, че от 2004 г. до 2024 г. е осъществяла владение върху процесния недвижим имот, постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, е намерението да го свои за себе си в продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец. Това нейно владение не само, че е било осъществявано със знанието и без противопоставянето на ищцата, нещо повече - с нейно съгласие.

Ответницата заявява, че декларирала в данъчната служба при Община Черноочене имота, като свой и е заплащала дължимите за него данъци и такси. С. Р. Ф. твърди, че е придобила собствеността въз основа на два придобивни способа - оригинерен - давностно владение за период многократно по-дълъг от предвидения в закона 10-годишен срок и деривативен - наследствено правопрнсмство от наследодателя си Р. М. К..

Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне предявения срещу нея иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, като неоснователен и недоказан.

Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания за разпит на свидетели.

На основание чл. 109 от ГПК делото е подсъдно на Районен съд-Кърджали.

В съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с процесуалния си представител и моли искът да бъде уважен по изложените в исковата молба и молбите уточнения основания, както и на събраните в хода на съдебното дирене писмен и гласни доказателства. Претендира разноски. Представя писмена защита, в която излага съображения по същество на спора.

Ответникът се явява лично и със воя процесуален представител и молят искът да бъде отхвърлен като недоказан, респ. неоснователен. Представят списък с разноски по чл.80 от ГПК. Представят подробна писмена защита.

3

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Съгласно Тълкувателно решение от 29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016 по описа на ВКС, ОСГК по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. По тези съображения предявеният от ищцата иск срещу ответницата е допустим независимо от семейното им положение и наличието на косвени данни за сключени граждански бракове от страна на ищцата и ответницата.

Безспорен факт е че бащата на ищцата М. К. е ползвал процесния недвижим имот като свой, както и че живял в новопостроената през 1983-1984 година къща до смъртта си през 1991 г. В тази връзка следва да бъде обсъден фактът с чий средства е била построена къщата. Видно от представеното удостоверение УП-3 от Община Черноочене, в периода 31.03.1971 г. – 30.01.1982 г. М. К. е работил общо 1 г. 9 м. и 29 дни на посочените длъжности.

Не се установява от събраните гласни доказателства М. К. да е полагал труд някъде др. или да е бил вече пенсионер към 1983-1984 г., когато се е строяла къщата. Също е безспорен факт, че бащата на ответницата и син на М. К. Р. К. е работил, като ***** в „Горубсо Златоград“ в периода, когато е строена къщата. Въпреки, че свидетелят Ф. И. заявява, че Р. не е участвал физически в строежа на къщата, което се потвърждава и от показанията на свидетеля С. Ю., който е карал тухли за къщата и заявява, че материалите за къщата ги е плащал М. К., настоящият състав намира, че средствата за строежа на къщата са осигурени от Р. К., който по това време е работил, като ***** в „Горубсо Златоград“, респ. е получавал трудови доходи. В тази връзка са и показанията на свидетеля А. К., които съдът кредитира като логични, последователни и неопровергани от останалите доказателства.

Независимо от това с чий средства е построена къщата и кой физически е участвал с труд в нейното построяване, следва да бъде обсъден факта от кога бащата на ответницата Р. К. и неговата съпруга Х. К. са заживели в къщата. В тази връзка следва да бъде посочено, че видно от приетото удостоверение за наследници изх. № ** от 24.08.2023 г. издадено от **********, бащата на ищцата М. К. е починал на ***** г. В показанията си свидетелят Ф. И. заявява, от една страна, че Р. се върнал в къщата когато починали майка му и татко му, а от друга страна заявява, че за М. се грижел Р. с жена си, както и че Р. не е бил в къщата докато М. е бил жив, дошъл когато баща му починал.

Свидетелят С. Ю. заявява, че Р. се върнал след смъртта на М.. А. К. заявява, че баща й Р. и майка й са дошли да живеят на село през 1985-1986 г., когато се разболяла втората съпруга на дядо й М. и майка й се грижела за нея.