Решение № 11092 от 09.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11092 гр. С., 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20231110128354 по описа за 2023 година

Предявени са искове по реда на реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК:

*****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р. П. К.“, № 4-6, срещу Й. О. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 982, вх. Б, ет. 4, ап. 28, за установяване, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № *********/18.04.2012 г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца: по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК - за сумата от 4500 лв. – част от общо дължима главница от 8392,52 лв., ведно със законната лихва от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД – за сумата от 500 лв. – част от общо дължима договорна лихва от 3719,76 лв. за периода 01.02.2020 г. -18.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10062/2023 г. на СРС.

Ищецът твърди, че с ответника били в облигационно отношение, възникнало по силата на процесния договор, по което останали неизплатени задължения с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 18.04.2022 г., които му били прехвърлени от цедента „Ю. Б.“ АД.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва, че е уведомен за цесията, но не и че процесните вземания са цедирани на ищеца. Твърди, че вземанията по процесния кредит са цедирани през 2016 г., в каквато връзка същият твърди, че е представил доказателства към исковата молба. Твърди, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем с писмо до ответника от 25.08.2017 г., от която дата започвала да тече давност за задълженията, като от тази дата до 24.02.2023 г. ищецът не е предприел действия по събиране на дълга. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва, че дължи договорна лихва, тъй като такава не се дължала след датата на предсрочната изискуемост, като цитира тълкувателна практика.

1

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение по силата на валиден договор за потребителски кредит между него и ответника с посоченото в исковата молба съдържание; че е изпълнил точно задълженията си по договора, който е бил сключен с предоставянето на сумата от 8430 лв. от него в полза на ответника на 18.04.2012 г. по банков път; настъпването на уговорен падеж за заплащане на заетата сума, а по иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже настъпване на изискуемостта на задължението за договорна лихва и неговият размер, а ответникът – в случай че ищецът установи горните обстоятелства, погасяване на дълга, както и своите възражения.

В настоящия случай, от приложения по делото договор за потребителски кредит № FL*****/18.04.2012 г., сключен между „******“ АД (понастоящем „Ю. Б.“ АД) и ответника Й. О. Г., се установява, че между посочените лица е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което банката се задължила да предостави на ответника кредит в размер на 8430 лв. по посочената в договора банкова сметка на кредитополучателя, а последният се задължил да върне посочената сума, ведно с договорна лихва, на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, включващи лихва и главница (с изключение на вноските през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита), с размер на всяка вноска: 35,13 лв. – през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита и 135,83 лв. – за периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на кредита, изчислена съгласно действащия към датата на сключване на договора БЛП, в срок до 18.04.2022 г.

В чл.3, ал. 1 – ал. 3 от договора е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока за издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на -8,20 (минус осем цяло и двадесет) пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за потребителски кредити е в размер на 13,200 (тринадесет цяло и двеста) процента. За периода след първите девет месеца до крайния срок за издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката променлива годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в лева за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,800 (нула цяло и осемстотин) пункта. Дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора, като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя. Годишният процент на разходите (ГПР) по разрешения кредит е 13,73 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 15693,79 лв., изчислен към монета на сключване на договора. А съгласно чл. 7, б. „б“ от договора, погасителните вноски съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателя безкасово чрез удръжка от разплащателната или спестовната му сметка в „******“ АД до 18-то число на съответния месец.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че сумата в размер на 8430 лв. по процесния договор за кредит е постъпила по банковата сметка на ответника на 18.04.2012 г. При това положение, по делото се установява по безспорен начин, че кредиторът „******“ АД (понастоящем 2

„Ю. Б.“ АД) по процесния договор за кредит е изпълнил точно задълженията си по договора, като на 18.04.2012 г. е предоставил на ответника уговорената в него сума в размер на 8430 лв., поради което за последния е възникнало задължение да върне получената сума, ведно с уговорената договорна лихва при условията и в сроковете по договора – погасителен план към него.

Между страните не се спори, а и от приложения по делото договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между цедента „Ю. Б.“ ЕАД и цесионера „Е. М.“ ЕООД, и приложение № 1 към него, се установява, че вземанията на кредитора по процесния договор за кредит са били прехвърлени от „Ю. Б.“ ЕАД на ищеца по делото. Вземанията, предмет на прехвърлителната сделка, са индивидуализирани в достатъчна степен – посочени са номер и дата на договора за кредит, три имена и единен граждански номер на длъжника по него, крайния падеж по договора, както и вида и размера на задълженията по него. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай от ангажираните в тази връзка писмени доказателства се установява, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 19.02.2021 г.

„Ю. Б.“ АД е упълномощило „Е. М.“ ЕООД да уведоми от името на банката всички длъжници по договори за потребителски кредити за извършеното прехвърляне на вземанията с договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., сключен между банката и „Е. М.“ ЕООД, въз основа на което с уведомление с изх. № 622/10.10.2022 г. ищцовото дружество като пълномощник на „Ю. Б.“ АД (стария кредитор), уведомило ответника за извършеното прехвърляне на вземанията по договора му за кредит и че новият кредитор по тях е „Е. М.“ ЕООД и сумите следва да бъдат погасявани на него.

От приложеното по делото известие за доставяне е видно, че уведомлението е получено лично от ответника на 02.11.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Алинея 4 на цитираната разпоредба постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Трайно установена е съдебната практика, обективирана и в постановените решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о., която приема, че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор – цедента. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от стария кредитор. В конкретния 3 случай, уведомлението за извършената в полза на ищцовото дружество цесия на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от стария кредитор чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионерът „Е.

М.“ ЕООД. С решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о., е прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.

3 и ал. 4 ЗЗД, поради което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие спрямо длъжника. Следователно, в конкретния случай, уведомлението съдържа всички данни необходими за индивидуализиране на прехвърленото вземане и на личността на новия кредитор, достигнало е до знанието на ответника – длъжник с получаването на 02.11.2022 г. на адресираното до него уведомление с изх. с изх. № 622/10.10.2022 г., евентуално найкъсно с получаването му като приложение към исковата молба по настоящото дело по предвидения за това процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в отношенията между ищеца – нов кредитор и ответника – длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, т. е. легитимиран кредитор за вземането срещу Й. О. Г., произтичащо от сключения с „******“ АД (понастоящем „Ю. Б.“ АД) е ищецът-цесионер „Е. М.“ ЕООД. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД, т. е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна изискуемост.

Съдът не споделя доводите на ответника, че е бил уведомен за цесията още през 2016 г., респ. че същата е породила действие спрямо него в по-ранен момент, доколкото в представените от последния в тази връзка писмени доказателства – уведомления по чл. 99 ЗЗД с изх. № МА00020305/21.01.2016 г. и изх. № МА00296580/20.09.2016 г., липсва отбелязване на датата на получаване от последния.

От страна на ответника не са ангажирани други доказателства за установяване на възражението му, че е бил уведомен за извършената цесия още през 2016 г., поради което съдът намира възражението му за неоснователно и недоказано.