Решение № 160 от 28.03.2024, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Габрово, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело № 20234210100742 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. Ц. И., ЕГН**********, постоянен адрес: гр. Габрово, бул. „***********" 41, вх. А, ет. 2, ап. 6, л.к. №************, издадена на 26.02.2020 г. от МВР- Габрово; чрез пълномощника си Д. М. М., с адрес на упражняване на дейността: гр. София, жк. „Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф.

11, e-mail: [email protected]; срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,

ЕИК200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р- н „Младост" ж.к.

Младост 3, ***, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ИВЕТ ВЕСЕЛИНОВА ДИМИТРОВА И ДЕСИСЛАВА ВЕСЕЛИНОВА НИКОЛОВА;

ОТВЕТНАТА СТРАНА депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

В ИСКОВАТА МОЛБА СЕ ТВЪРДИ , че:

На 24.06.2021 г. между доверителката ми и ответника е сключен договор за предоставяне па потребителски кредит № 1034089, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 4000.00 (четири хиляди) лева. Съгласно договора, доверителката ми е следвало да погаси заема чрез 18 месечни погасителни вноски, като е следвало да върне сумата при лихва в размер па 35% или 1400 лв. Посоченият годишен процент па разходите е в размер на 49.66%. В чл. 5 or Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank" в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. В нарушение па чл. 18 от Закона за предоставяне на финансови инструменти от разстояние донерителката ми не е получила преддоговорна информация, 1 договор за кредит, общи условия или други подобни. След като усвоила сумата от 5400,00 лв., г-жа И. установила, че освен заемната сума от 4000,00 лв., са й начислени 99% от размера па главницата - такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 3960лв. Към датата на подаване па иска г-жа Панчева е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Считаме процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в преддоговорпата информация, ниго ггък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за канД.тстването, каквото се явява всьщносг. Твърдим, че договорът не е подписан пито с квалифициран, ниго с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.

Твърдим, че доверителката ми не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян. Смятам, че процеспият договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от 31IK, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Смятам, че е нарушено изискването процеспият договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка ог страните по договора, не му е предоставено копие от Общите условия, процесният договор не е подписан от кредитополучателя па всяка страница, съгласно изискванията па ЗПК. Размерът па шрифта, с който е изготвен договорът е под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12. Твърдим, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран сьщия, реси. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, по не е посочен начина па изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини. Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне па сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което сьщият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС 2 Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решеиие № 220 от 18.02.2020 г. па ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. па ОС - Пловдив но в. гр. д. № 2344/2019 г./. Считаме, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне па кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Считаме, че при сключването на процеспия договор за потребителски кредит и чрез предвиждане па вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за по требителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба па чл. 19, ал. 4 от 3ПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер пад 145%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на Г'ПР, което води до недействителност па договора /чл.22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността па потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и па Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Считаме, че са налице основания пелият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата клауза предвиждаща възнаграждение за предоставяне на обезпечение/поръчителство, като моля да се произнесете относно действителността па договора в мотивите на решението. Не предявяваме самостоятелен иск за обявяване нищожност па договора. Считаме клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № 1034089 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чд.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

ИСКА

ДА СЕ ОБЯВИ НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1034089, сключен между довернтелката ми Д. Ц. И., ЕГН: ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-п „Младост" ж.к. Младост 3, ***, бл. 0, вх.

3

А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне па обезпечение - поръчителство от "Ferratum Bank" в полза на ответника.

ДА СЕ ОСЪДИ на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес па управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, art. офис 20, представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, да заплати па Д. Ц. И., ЕГН: **********, сумата в размер 100 лв /частичен от 3960 лв/, представляваща платена при липса па основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Ferratum Bank" в полза на ответника по договор за потребителски кредит № 1034089, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране па настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Молим да ни бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНАТА СТРАНА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК200599406 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост - 3", бл. 1, бул.,Александър Малинов" №51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ИВЕТ ВЕСЕЛИНОВА ДИМИТРОВА И ДЕСИСЛАВА ВЕСЕЛИНОВА НИКОЛОВА в качеството на управители Чрез: Г. Г. Г. - юрисконсулт; тел.: *** ; в писмен отговор взема следното становище:

Молим да приемете иска за неоснователен, по изложените по-долу съображения. I. Относно основателността на исковете.Ищецът посочва, че на 10.03.2021г. между него и ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 200599406, е сключен Договор за потребителски кредит № 1034089 от 24-6-2021 г. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 4000,00 лв. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите на четири вноски.

Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 35 % на годишна база, при ГПР в размер на 49,66 %.

Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в размер на 5400 лв. По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Фератум Банк (Малта). 1. Ищецът твърди, че чл.

5 от Договор за кредит № 1034089 от 24-6-2021 г. е нищожен. Молим да приемете, че твърдението на ищеца е неоснователно. 1.1. Относно твърденията за липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства. Не е основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от Фератум Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Напротив, при канД.тстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Видно от визуализираното извлечение от интернет страницата на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД - потребителят може да избере какво обезпечение да предостави поръчител, който сам той е избрал или Фератум Банк (Малта) - дружество партньор на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Следвайки тази логическа линия, неоснователно е становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребител на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в 4 желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Избраната възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит- т.е. същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Ако Ищецът беше избрал личен гарант, то клаузата на договоращеше да гласи: „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от ...три имена... в полза на Дружеството...". На следващо място считам, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна- Фератум Банк. Договорът за гаранция е сключен между Ищеца и Фератум Банк (както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу Фератум България. Фератум Банк е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.