Решение № 316 от 08.12.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Козлодуй, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д. Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д. Алексиева Гражданско дело № 20241440101432 по описа за 2024 година

С. М. П. с ЕГН ********** и с адрес: област Враца, община Козлодуй, с. ..... чрез Адвокат П.

В. П. с личен номер 1900772510, вписан към Софийска адвокатска колегия и със съдебен адрес на кантората гр. София, п.к. 1606, бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен” № 49, ет. 3, ап. 5 против "Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421, с адрес гр. София, ул. "Лъчезар Станчев" №3 (Литекс Тауьр), ет. 10 , представлявано и управлявано от И. Н. ХРИСТОВА- СТАНКОВАискове по чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че сключеният между С. М. П. с ЕГН ********** и "Неткредит" ООД, с ЕИК 201253421 договор за предоставяне на потребителски кредит № 202411041008130070 от 04.11.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на чл.142, ал.1 от ЗЗП.Претендират се и направените по делото разноски.

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК.

Твърди се в исковата молба, че на 04.11.2024 г. ищцата сключва онлайн договор за потребителски кредит с "Неткредит" ООД и с номер на договора № 202411041008130070, съдържащ клаузи които могат да бъдат счетени за неравноправни.

Твърди се, че в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП се съдържало легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, съгласно което такава е всяка уговорка във вреда на същия, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно 1 изброени в 20 точки от посочения текст. Освен това според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а съгласно, ал. 2 - не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В този смисъл са и разрешенията, дадени в Директива 93/1 З/ЕИО. В конкретния случай, процесният договор за потребителски кредит е сключен при общи условия, т. е. при предварително определени от ответника договорни клаузи. Това е видно и от самия договор, който представлява стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено, поради което трябва да се приеме, че същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.Неравноправна клауза, върху която ищцата не е могла да повлияе, е клаузата за неустойка при незаплатена гаранция. Също така, неустойката излиза извън присъщите й функции: Заобикаля чл. 33 от ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото въвежда допълнителен разход за потребителя, който би следвало да се включи при изчисляването на ГПР. Непосочването на действителния размер на ГПР в договора съставлява нелоялна търговска практика в нарушение на европейското и националното законодателство. В тази насока е и Решение № 8481 от 10.05.2024 г. на СРС по гр. д. № 36539/2023 г.: "Неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам - и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл.23 ЗПКр.Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 420 лева въз основа на процесната договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не Неустойка от неизпълнение на негово задължение. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал.

1 от ЗПК: "Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит." Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (46.42%) не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.Прави се искане за разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК от "Неткредит" ООД е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се счита за неоснователен. Предентират се разноски.

Не оспорват, че между страните е налице договорно правоотношение, произтичащо от Договор за потребителски кредит.Излагат се доводи, с които се оспорват твърденията в ИМ, че Договор за потребителски кредит страда от пороци, водещи до неговата 2 недействителност, доколкото не били спазени законовите изисквания на чл.22 от ЗПК.

В срока за отговор е предявен насрещен иск на основание чл. 211 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу С. М. П., ЕГН **********, с който се иска от съда да постанови решение, с което се осъди С. П. да заплати на „Неткредит" ООД сумата в размер на 335.50 лева (частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в общ размер на 376.40 лева главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2025 г.) ведно с обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 335.50 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в насрещния иск, че на 04.11.2024 г. между „Неткредит" ООД, ЕИК 201253421 (като кредитор) и С. М. П. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № 202411041008130070.Претендира се и присъждане на сторените от дружеството разноски, включително 360.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 500.00 лева посредством системата за плащания на „Изипей”.Съгласно чл. 3 от договор за кредит С. М. П. се е задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 6 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 93.00 лева, обхващащи периода от 05.12.2024 г. до 05.05.2025 година.Към настоящия момент С. М. П. е направила две плащания за погасяване на задължението по процесния договор в общ размер на 164.50 лева.Тъй като било налице просрочие по две поредни месечни погасителни вноски, за дружеството е налице правен интерес от обявяване на задължението за предсрочно изискуемо на основание т. 8 във вр. с т. 7.2 от договора за кредит като с настоящата искова молба се прави нарочно волеизявление в този смисъл, за което ответникът по насрещната претенция да бъде уведомен с връчването на насрещния иск.

Ответникът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото (вж. Решението на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 Ем акаунт БГ, Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д.

№ 1990/2023 г. на ВКС и №50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС).

В срока за отговор е депозиран такъв.С отговора не се представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

Страните в проведеното открито съдебно заседание не се явяват и не се представляват. След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2024 г. ищцата сключва онлайн договор за потребителски кредит с "Неткредит" 3

ООД и с номер на договора № 202411041008130070, по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД. По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на500.00 лева при срок на заема от 6 месечни вноски, по 93.00 лв. на месец, при годишна лихва в размер на 38.75%.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От разпита на вещото лице в с.з се установява, че главницата по кредита е в размер на 500.00 лв., която е усвоена от ищцата, като единствените калкулирани елементи са главница500.00 лв., фиксиран лихвен процент 38.75% и срок 6 месеца.Неустойката не е включена в изчислението на ГПР, като при включването й, която е в размер на 420.00 лв. към разходите за кредитеа месечно ГПР многократно ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения и ГПР би бил 1139.61%.Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 23 ЗПК, с който се иска от съда да постанови решение с което да признае договор за предоставяне на потребителски кредит № 202411041008130070 от 04.11.2024г. за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и на чл.142, ал.1 от ЗЗП.

На второ място е предявен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 211 ГПК, с който се иска от съда да постанови решение с което да осъди С. М. П., ЕГН **********, да заплати на „Неткредит" ООД сумата в размер на 335.50 лева (частичен иск от пълния размер на непогасените суми по процесния договор в общ размер на 376.40 лева - главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.12.2024 г. до 05.02.2025 г.) ведно с обезщетението за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 335.50 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е приел за безспорно установено, че между С. М. П. и „Неткредит" ООД е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, както и неговото съдържание.

Съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в сключения с ответника на договор за предоставяне на потребителски кредит № 202411041008130070 от 04.11.2024г.

С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или 4 косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Разпечатката съдържа 30 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de95525c-0ca0-44e7-a99c-4302b0ee62e3