Решение № 990 от 13.09.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 990 гр. Бургас , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LV СЪСТАВ в публично заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Красен Пл. Вълев при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело № 20212120102601 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация С.” ЕАД срещу О. О.

Н., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 600,34 лева, от които:556.29лв. - главница за неизплатени задължения за топлинна енергия по месечни фактури за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018 г., за жилище на адрес гр. С., ***, ведно с мораторна лихва в размер на 29.93 лв. дължима за периода от 15.02.2018г. до 10.12.2020 г., както и сумата от 11.60лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 2.52 лв. дължима за периода от 31.01.2018г. до 10.12.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата считано от 31.12.2020 г. до изплащане на вземането,по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №939/2021 г. на БРС.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. С., *** с абонатен номер:

*** и ИД номер ***.

Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, 1 публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г.

„Топлофикация С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.

Поддържа се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Прилагат се писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не депозирала отговор на исковата молба.

С подаденото възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. №939/2021 г. своевременно ответникът е оспорил възникването на облигационна връзка с „Топлофикация С.“ ЕАД за процесния период с твърдение, че общите условия не са влезли в сила. Оспорени са вземанията по основание и размер. Твърди се, че липсват непогасени задължения към ищеца. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност.

Постъпила е молба от третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД ,с която не се оспорват твърденията, наведени в исковата молба и се твърди, че дяловото разпределение за абонатен №*** е извършено в съответствие с всички действащи нормативни актове.

Постъпил е отговор на исковата молба след срока по чл. 131 от ГПК, с който отвтеникът оспорва общите условия на „Топлофикация С.” ЕАД да са влезли в сила.

Оспорват се вземанията по основание и размер.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

На 08.02.2021 г. „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала пред БРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу О. О. Н. за сумата от 556.29лв. - главница за неизплатени задължения за топлинна енергия по месечни фактури за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018 г., за жилище на адрес гр. С., ***, ведно с мораторна лихва в размер на 29.93 лв. дължима за периода от 15.02.2018г. до 10.12.2020 г., както и сумата от 11.60лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018 2 г., ведно с мораторна лихва в размер на 2.52 лв. дължима за периода от 31.01.2018г. до 10.12.2020 г.,

С разпореждане от 10.02.2021 г. по ч. гр. д. № 939/2021 г. по описа на БРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представено по делото е Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2017 г.,с което ЧСИ М. Б., рег. №*** на КЧСИ е възложил на О. О. Н. като купувач на проведена публична продан недвижим имот: гр. С., ***.

С Нотариален акт №** от 12.10.2018 г., том IV, рег. №***, дело №601/2018 г. на Нотариус Р. Р., рег. №*** на НК, О. О. Н. е продал същия недвижим имот на Д. Б. Т..

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. С., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървиси“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № *** от 28.09.2002 г. между „Техем Сървиси“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. С. ***,, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Топлофикация С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред БРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД – възложител и „Техем Сървиси“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на 3 възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че в абонатната станция в сградата-етажна собственост изразходената топлинна енергия е отчитана ежемесечно от общ топломер. Топлинният счетоводител е отчитал ежегодно след края на отоплителния сезон топлите водомери в отделните имоти, присъединени към абонатната станция, като в процесния имот не е отчитано, защото имотът е бил без водомери, не е осигурен достъп, но е ползвана топлинна енергия за топла вода.

Посочено е, че начислената топлинна енергия за БГВ е на брой обитатели по 140 литра на денонощие, поради липса на топли водомери. Начисленията са за един обитател по 4,2 м3 на месец за периода 12.2017 г. - 06.2018 г., а за периода 07.2018 г.- 09.2018 г. са начислявани по 2 м3 на месец, което е в интерес на абоната, защото е по-малко от нормативното.

Установено е, че топлинният счетоводител е извършвал разпределението на топлинна енергия през процесния период съгласно методиката за дялово разпределение - приложение към Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 2007 г.Спазена е нормативната уредба при извършване дялово разпределение от топлинния счетоводител през процесния период за имота на ответника. Вещото лице е посочило, че за процесния имот за процесния период не са изготвяни изравнителните сметки.

Сума мощност е отпаднала нормативно от 2006 г. и такава не е начислявана. Няма топлинна енергия за общи части в сградата-етажна собственост за разпределение между абонатите.Абонатната станция, обслужваща сградата-етажна собственост, където е жилището на ответника, е работела само на БГВ, затова не са начислявани суми за сградната инсталация и за отопление на имот. Общата стойност на главницата през процесния период за процесния имот е 568,49 лева. В исковата молба тя е по-малка- 556,29 лв.

Вещото лице е посочило, че фирмата, извършваща дялово разпределение за процесния имот „Техем сървисис" ЕООД, е регистрирана в публичен регистър съгласно чл. 139а. от Закона за енергетиката, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между отделните потребители в сградата- етажна собственост.Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер в абонатната станция е намалено е технологични разходи за сметка на „Топлофикация-С.” ЕАД и останалото количество топлинна енергия е разпределено между потребителите, присъединени към процесната абонатна станция. В абонатна станция, обслужваща сградатаетажна собственост, където е имотът на ответника, е монтиран общ топломер. Той е бил технически изправен. Преминал е първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията. Проверките са направени от 4 оторизирани лаборатории за извършване на метрологичен контрол „Техенерго“ ЕАД и "АС Бояна" АД.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответника за процесния период по издадените фактури за топлинна анергия до 10.12.2020 г, както и по фактурите за дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: