Решение № 260067 от 28.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260067

28.04.2022 г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав

На 29.03.2022 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Ангелина Костадинова като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.гр.дело № 391 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

Областна дирекция на МВР- Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, чрез процесуалния представител юрисконсулт И.П., против Решение № 261746 от 17.12.2020г. постановено по гр.д.№ 9492 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XV гр.с., с което Областна дирекция на МВР- Пловдив се осъжда да заплати на В.И.Р., ЕГН: **********, сумата от 1355, 87 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 171 часа за периода от 31.07.2017 г. до 31.07.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /03.08.2020г./ до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в размер от 135,06 лв., дължимо за периода от 01.10.2017г. до 02.08.2020 г., както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 159, 64 лева – разноски в първоинстанционното производство, от които 59,64 лева държавна такса и 100,00 лева – разноски за назначената по делото съдебносчетоводна експертиза и да заплати на В.И.Р. сумата от 600 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба на ОД на МВР - гр.Пловдив, инициирала настоящото производство, се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2017 г., както и се оспорва субисидиарното приложение на общата уредба и се поддържа приложението на ЗМВР и издадените въз основа на същия наредби. Навежда довода, че не е взето предвид изменението на чл.187, ал.1 и ал.4 от ЗМВР в ДВ бр.60/2020 г. Поддържа се, че дори и исковете да са доказани по основание, то същите са останали недоказани по размер. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Алтернативно се иска ако се счете, че към изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/07.07.2020 г. се прилага КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, да бъдат отхвърлени исковете за третото тримесечие на 2020 г. като недоказани по основание и размер, предвид влизане в сила на изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/2020 г. Претендира се присъждането на направените по делото разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В.И.Р., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат А., с който се взема становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения по оплакванията в жалбата, както и доводи за правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Противопоставя се на алтернативното искане за отхвърляне на иска за третото тримесечие на 2020 г. като се позовава на заключението на ССчЕ. Иска се решението да бъде потвърдено, както и да се осъди жалбоподателя да заплати разноските за производството по представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът В.И.Р. твърди, че от 20.03.1995 г. работи на длъжност полицай в ОД на МВР - Пловдив. През периода 31.07.2017 г.

- 31.07.2020 г. изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През този период положил общо 1 225 часа нощен труд, за който след преизчисляването му с коефициент 1, 143 като дневен, се дължали заплащането на 1450, 08 лева, ведно с мораторна лихва за забава в размер на 185, 33 лева, от края на всяко тримесечие, през което е следвало да се заплати дължимата сума за положения нощен труд. Посочва, че посочените суми не били заплатени, поради което претендира присъждането им, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба.

По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на главницата на 1 355, 87 лева и на мораторната лихва на 135,06 лева, като за разликата до пълните предявени размери производството е прекратено.

Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/ 07.01.2020 г., уреждащи за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители в МВР, които намира за приложими. Излага подробни съображения, че ЗДСл и КТ не намират приложение, както и че липсва законова уредба или акт на МС, допускащ преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143. Предвид на това, намира за необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е оспорен и с довода, че през процесния период на ищеца е заплатен както извънреден, така и нощен труд. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

За да уважи предявените искове РС се е приел, че в при отчитане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Според РС, в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициентът за отчитане на нощния труд, тъй като отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По приложението на последните, според РС при сумирано изчисляване на работното време нощните часове следва да се превърнат в дневни с коефициент 1. 143 и за тези нощни часове да заплати допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. По изложените съображения и предвид заключението на ССчЕ за положени допълнително 171 часа извънреден труд, е уважена претенцията за главницата в размер на 1355, 87 лева. Претенцията за заплащане на мораторна лихва е уважена с мотива, че ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащането на главното вземане за извънреден труд, който следва да се заплати в месеца, следващ отчетния период, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД в размер на 135, 06 лв. според заключението на ССчЕ.

РС е изложил и допълнителни съображения по приложението на изменението на чл.187 ЗМВР, обн. в ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., според което съгласно ал.4: при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1., водещо до извода, че положеният нощен труд не следва да се преизчислява с коефициент 1.143, а с коефициент „1“ / едно/. Според РС това изменение на нормата е с материалноправен характер и същото следва да намери приложение занапред (след дата 07.07.2020г., когато разпоредбата е обнародвана ). Крайният извод на РС по приложението на нормата в настоящия казус е, че доколкото извънредният труд, полаган от ищеца се изчислява на тримесечие ( арг. чл. 187, ал. 3 ЗМВР ), това законодателното изменение ще рефлектира върху изчисляването на положения труд от ищеца за периода считано от последното тримесечие на 2020г. (тоест, за периода от м.09.2020г.), което се явява извън процесния период и не рефлектира върху дължимостта на претендираните суми.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР и през процесния период 31.07.2017 г. - 11.07.2020 г. е заемал длъжност *** към ОД на МВР-П. Следователно по делото е безспорно, че през процесния период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

Представени са Заповеди №

8121з-791 от 28.10.2014 г., № 8121з-40 от 25.01.2015 г., № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. и № 8121з-156 от 05.02.2017 г. за определяне на допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Представена е и справка за отчитане на работното време между 22.00 часа и 06.00 часа на ищеца Р., според която за периода 31.07.2017 г. - 30.09.2017 г. е положил 99 часа нощен труд.

Приложен е Протокол за отчитане на отработеното време между 22.00 часа и 06.00 часа за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г., в която касателно юли месец 2017 г. е посочено, че е положил нощен труд на дати 2, 9, 12, 13, 20, 21 с посочване на отработените часове.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която отработените от ищеца часове нощен труд за периода 31.07.2017 г. - 31.07.2020 г. са 1 193 часа. Според вещото лице, през периода ищецът е работил на сумарно изчисляване на работното време и не е прилагана НСОРЗ по отношение на преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 %. При съобразяване с установеното, вещото лице е посочило, че след приравняването на отработените часове нощен труд в дневен труд с К 1.143 същите са 171 часа, като извънредният труд не е заплащан през исковия период и същият е на стойност от 1355, 87 лева. Изчислената от вещото лице мораторна лихва за исковия период е в размер на 135, 06 лева.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според редакцията на чл.187 от ЗМВР / действаща съгласно изм. и доп. с ДВ бр.81 от 2016 г. - до изм. и доп. с ДВ бр.60 от 2020 / нормалната продължителност на работното време на държавните служители в

МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).