Решение № 104 от 27.02.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Благоевград, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20241210201461 по описа за 2024 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Р “ЕООД, със седалище в гр.Б , представлявано и управлявано от С Б.в Д., против НП№793483F787136/23.10.2024г. , издадено Директора на ТД на НАП-София, офис Благоевград, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., във връзка с нарушение по чл.92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Поддържа се, че при издаването на НП са допуснати процесуални нарушения на ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, а ако се приеме за извършено такова, то е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като дружеството е подало в последствие дължимата декларация по ЗКПО и е заплатило изцяло дължимите суми по този закон, без да е причинило щета за фиска. Иска се отмЯ. на обжалваното НП и присъждане на сторените по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Процесуалният представител на санкционния орган оспорва жалбата, 1 счита същата за неоснователна и иска постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди обжалваното НП. Претендира се и заплащането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Съдът като съобрази становищата на страните, анализира събраният доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено по седалище на жалбоподателя с известие за доставяне на 28.10.2024г., а жалбата по делото срещу него е депозирана на 08.11.2024г./ Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен начин, че на 10.09.2024г., св.Ж. /инспектор по приходите при наказващият орган/, е съставила в присъствието на колегата си св. Т., АУАН срещу дружеството-жалбоподател с № , за това, че в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКПО, не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2023г., в установеният с разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО срок, а именно до 30.06.2024г./ в казуса до 01.07.2024г., след като 30.06.2024г. е бил неработен ден./ Това бездействие на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.92, ал.1 от ЗКПО и е посочено, че то е осъществено на 02.07.2024г.

Визираното бездействие на жалбоподателя е констатирано от св.Ж. след извършена проверка на 01.08.2024г. по данъчноосигурителната сметка на „Р “ЕООД.

След проверката е изпратена покана до жалбоподателя за съставянето на АУАН с изх.№4967/01.08.2024г., връчена му на 12.08.2024г. по електронен път .

2

На 21.08.2024г. , дружеството е подало декларацията си по чл. 92, ал.1 от ЗКПО за отчетната 2023г., за което е генериран входящ № 0100И0782486 в системата на НАП от тази дата. С подаването на тази декларация, дружеството е отчело за 2023г. положителен финансов резултат-данъчна печалба .

АУАН е връчен на законният представител на дружеството лично и срещу подпис на 10.09.2024г.

Въз основа на АУАН, на 23.10.2024г, Директора ТД на НАП-София, офис-Благоевград, е издал обжалваното НП№793483F787136, с което за описаното в акта нарушение по чл.92,ал.1 от ЗКПО, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв. по чл.261, ал.1 от същият нормативен акт. По делото не е спорно, че НП също е надлежно връчено на жалбоподателя-по седалище на процесното дружество, чрез известие за доставяне на 28.10.2024г.

По делото е представена и самата Годишна данъчна декларация по ЗКПО за процесното дружество за 2023г., която действително е видно, че е депозирана в ТД на НАП, офис –Благоевград на 21.08.2024г. Регистрирането й на тази дата е удостоверено с извадка от програмният продукт на НАП .

На 22.08.2024г. с нарочен платежен документ на л.19, жалбоподателят е извършил дължимото плащане на данъчно задължение към бюджета в размер на 49.51 лв.

Със Заповед №ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП се удостоверява материалната компетентност на издателя на процесното НП, а именно директора на ТД на НАП, офис-Благоевград , при и във връзка с констатирани нарушения по чл.261 от ЗКПО.

Горната фактическа обстановка се извежда от посочените писмени доказателства, които са ангажирани по реда на НПК, кореспондират по между си и не са оспорени от страните, както и от гласните доказателства-показания на свидетелите по акта Ж. и Т., чиито твърдения са логични, последователни и кореспондират по между си . Ето защо , съдът кредитира всички тези доказателства като годни и достоверни за изясняване на обективната истина по спора.

3

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така изведената фактическа обстановка, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че ангажирането на имуществената отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, е законосъобразно.

НП е издадено от компетентен за това орган и в тази насока се представи Заповед на Изпълнителния директор на НАП –гр.София за делегирани правомощия на Директора на офис –Благоевград при ТД на НАПСофия за издаване на такъв акт при констатирани нарушения и на основание чл. 261 от ЗКПО.

НП и АУАН са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя.

В НП и в АУАН се съдържан и всички изискуеми се реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН в това число и: дата и място на съставянето им, орган , който ги съставя, дата и място на извършване на твърдяното нарушение, фактическо описание на обстоятелствата при извършване на нарушението чрез бездействие, правна квалификация на нарушението и доказателства, които го обосновават . В НП изрично е посочена и санкционната норма на чл. 261 от ЗКПО, поради което възраженията на жалбоподателя за липса на такъв реквизит, е неоснователно.

Съгласно чл.40, ал.4 от ЗАНН, когато нарушението се установява въз основа на официални документи, не е необходимо тази процедура да се осъществява в присъствието на свидетели. В казуса е безспорно, че официалната база данни с документи и справки в електронен вид на ТД на НАП, може и следва да се квалифицира именно като регистър и генериран източник на официална информация за подавани или неподавани в срок декларации по чл.92 от ЗКПО, за това съдът счита, че в случая дори не е било и необходимо да присъстват други свидетели при установяване на описаното с АУАН деяние и въпреки това при съставянето на процесният акт са отразени като присъствали на тази процедура св.Ж. и св.Т. .

Изложеното обосновава извода за процесуална законосъобразност на 4

НП.

Наред с горното, с ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението по чл. 92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО.

Съгласно чл. 92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година, в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

От обективна страна, в казуса не е спорно, че процесното дружество е именно данъчнозадължено лице по ЗКПО, а като такова е следвало да подаде пред ТД на НАП, офис Благоевград, годишната си данъчна декларация по чл.

92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2023г. именно в предвидения в чл. 92, ал. 2 от ЗКПО срок – до 30.06.2014 г. Такава декларация обаче е депозирана от процесното дружество едва към 21.08.2024г. т.е. повече от 2 месеца покъсно, с което именно към 02.07.2024г. е нарушена визираната нормативна разпоредба от обективна страна, чрез бездействието му в изискуемият се за деклариране срок.

След като нарушението е извършено от ЮЛ/търговец/, неговата отговорност е обективна и безвиновна такава па аргумент на чл.83 от ЗАНН.

ПО ОПРЕДЕЛЕНАТА САНКЦИЯ

След като правилно е квалифицирано процесното нарушение по чл.92, ал.1, вр. с ал 2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от този закон, с обжалваното НП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв., което е минимума за такова нарушение посочен от законодателя, когато деянието е осъществено от ЮЛ, поради което и съдът намира, че отмерената санкция е в съответствие с нормата на чл. 27 от ЗАНН и е законосъобразна .

5

Съдът не споделя възражението на защитата за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, вр. с пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН, тъй като не констатира, че в настоящият казус бездействието на жалбоподателя по ЗКПО се отличава с някаква липса или незначителност на вредните последици или пък с оглед на наличието на други смекчаващи обстоятелства, че представлява нарушение с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други аналогични случаи и дела. Касае се за формално деяние, от което не настъпват съставомерни вредоносни последици по принцип и изтъкването на този аргумент не обосновава квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително, от една страна се установи и не е спорно между страните, че за процесният период 2023г., жалбоподателят е заплатил данъчното си задължение по ЗКПО, но е сторил това едва след като е подал с просрочие декларацията си по чл. 92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО, като това закъснение е близо 2 месеца и половина. При тази продължителност на просрочието и бездействието на жалбоподателя по чл. 92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО от една страна, което е отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство по чл. 27 от ЗАНН макар и при липсата на констатации за други негови нарушения по този данъчен закон, което от своя страна следва да се квалифицира като смекчаващо обстоятелство, съдът не счита, че процесният случай е маловажен с всички произтичащи от него процесуални последици по ЗАНН. Все в този ред на мисли, съдът намира, че откроеното смекчаващо обстоятелство /липса на други нарушения по ЗКПО на дружеството/ е било отчетено и от санкционният орган, който именно за това е наложил на жалбоподателя и минималната по размер имуществена санкция по чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Мотивиран от изложеното и като прие, че обжалваното НП е законосъобразно и издадено и в съответствие както с процесуалния закон /ЗАНН/, така и с материалния закон /ЗКПО/, съдът намира, че това постановление следва да се потвърди в неговата цялост и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

НП№793483F787136/23.10.2024г. , издадено Директора на ТД на НАП-София, офис 6

Благоевград, с което на „Р “ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б , бул.“В “№ , представлявано и управлявано от С Б.в Д. е наложена имуществена санкция в размер на 500.00лв./петстотин лева/, във връзка с нарушение по чл.92, ал.1, вр. с ал.2 от ЗКПО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок, считано от обявяването му на всяка от страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 7