Решение № 115 от 28.05.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Шумен, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян при участието на секретаря Силвия Й. Методиева в присъствието на прокурора Р. Ил. Р. като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело № 20243600100081 по описа за 2024 година

Производство по чл.5 от ЗЛС.

В исковата си молба до съда, ищцата П. М. П. твърди ,че е майка на З. В. В., с ЕГН **********, който към момента бил навършил 18 години. До навършването на 2 години и 6 месеца, детето се развивало нормално, под грижите на майка си. След това започнало изоставане в интелектуалното развитие. Трудно усвоявал умения за самообслужване, спрял да говори, като и до момента не бил напълно самостоятелен. З. не говорел, не можел да чете и пише и страдал от детски аутизъм, клинично установен в детска възраст, с качествени нарушения в социалните взаимоотношения, в начина на комуникация и поведение, с дефицит на ниво умерена умствена изостаналост, хиперактивност, загуба на базисни социални умения за вграждане в обществото, свързани с общуването и преработването на информация и грижи за себе си, поради което на негово име било издадено Експертно решение № 90209 от 33 от 11.02.2022 г. с 100 % ТНР с чужда помощ. Към момента З. бил ученик в XI клас в СУ „====“ гр. Шумен при дневна форма на обучение в ЦСОП при изнесено обучение в ЦСОП гр. Шумен - VIII група. За З. изцяло се грижела неговата майка П., която била разделена с биологичния му баща и живеела на семейни начала с друг мъж, когото З. много харесвал. В дните, в които били заедно, тъй като съжителят на майката понастоящем работел в гр. София, З. се чувствал спокоен и не проявявал агресия към него.

Също така З. имал по-малка сестра Р. която била на 3 г., с която споделял любимите си вещи. Семейството имало и куче, на което З. не обръщал внимание, но кучето в неговата компания било спокойно и не го лаело. З. неочаквано получавал кризи. В такъв момент той започвал да си удря главата в стената, което продължавало няколко минути. В случай, че майка му отидела до него и се опитвала да преустанови това негово самонараняване, то 1 той ставал агресивен и към нея. В ежедневието си З. се хранел самостоятелно, но ако му били поднесени две ястия отделно и хляб, то се налагало майка му да го насочва да яде и ястието и хляба. Обичал да си играе със сламки, химикали и моливи. Често ги чупел. Не му харесвало да са нови и здрави. Не задържал вниманието си дълго време, но се научил да играе на игра на лаптопа, която го успокоявала. За личната хигиена на З. се грижела изцяло майка му. Тя го къпела и му миела зъбите. З. не можел да излиза сам по улиците. Бил неориентиран . Майка му се страхувала да излиза на вън с него, а когато се налагало тя постоянно го държала за ръка за да пресече улицата, в магазина - за да не изгуби. Не разпознавал парите. Не бил в състояние да си купи нищо и не бил в състояние да каже какво иска. З. не се чувствал добре в компанията на непознати хора и на непознати места. Ставал неспокоен и започвал да издава нечленоразделни звуци. Дори не разпознавал баба си по майчина линия, с която рядко се виждал, тъй като тя живеела в гр. Варна.

На всичко изложено до тук можело да се направи категоричен извод, че били налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на чл. 5. ал. 1 от ЗЛС предпоставки: състояние на аутистично разстройство с невъзможност за социална адаптация в обучение, при което нарушението в способността да се грижи за себе си и за делата си е дълбоко до стадий на необходимост от непрестанни грижи, свързани с елементарните дейности от бита.

Това състояние препятствало осъществяването на свързан интелектуален и вербален контакт, както и като цяло възможността за формиране и изразяване на воля, съответно за адекватна реакция на поведението на околните според неговото значение и последици.

Невъзможността на З. да се грижи дори за елементарните си ежедневни нужди била пълна, което налагало и поставянето му под пълно запрещение.

Предвид изложеното, ищцата моли съда да постановите решение, с което да поставите под пълно запрещение ответника З. В. В..

В съдебно заседание поддържа иска си , като моли ответника да бъде поставен под пълно запрещение.

Ответникът З. В. В. в законовият срок не е депозирал отговор на исковата молба.

Изслушан в съдебно заседание по реда на чл.337 ал.1 от ГПК не взема становище по иска, не отговаря на въпросите на съда и е във видимо неадекватно състояние и с него не може да се осъществи никакъв контакт.

Представителят на ШОП счита иска за основателен.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна: От представеното по делото експертно решение на НЕЛК №90209 от 11.03.2022г. се установява ,че ответникът страда от детски аутизъм и е с 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ. В решението, което е официален свидетелстващ документ е посочено ,че ответникът е с качествени нарушения в социалните взаимоотношения ,в начина на комуникация и поведение ,което е ограничено и стериотипно с неразвита експресивна реч ,вокални и двигателни стериотипи ,импулсивна готовност ,агресивни и автоагресивни прояви ,когнитивен дефицит на ниво умерена умствена 2 изостаналост ,хиперактивност ,липса на социална свързаност и комуникация ,загуба на базисни социални умения за вграждане в обществото ,свързани с общуването и преработването на информация и грижи за себе си ,състояние ,което обуславя 100% намалена работоспособност с чужда помощ ,тъй като лицето не е в състояние да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности , Срокът на инвалидност и на чужда помощ –пожизнен ,тъй като не се очаква пълно или частично възстановяване на работоспособността . Гореизложеното се потвърждава от останалата приложена по делото медицинска документация.

От показанията на разпитаните по делото свидетелка на ищцовата страна Златка Пейкова Спасова , майка на ищцата и баба на ответника се установява ,че той получил забавяне в развитието си на около две години и половина , като преди това бил започнал да говори. В момента З. не можел да говори ,да чете да пише. Не разбирал нищо. Не познавал парите , не можел да излиза сам на улицата и ако не го държала майка му бягал. Живеел в него свят. Подобрение в състоянието му не било настъпило ,напротив станал по-агресивен при криза си блъскал главата в стената. Не познавал своята баба. От показанията на свидетелката М.И.К. ,близка на семейството се установява ,че З. изпадал в кризи и имал нужда от чужда помощ. Никога не бил говорил ,живеел в свой собствен свят. Не познавал околните. Имал нужда от непрекъснати грижи и майка му била неотлъчно до него. Не можел да чете и да пише и да проведе разговор и бил неадекватен. Не можел да излиза сам на улицата без майка си ,не познавал парите.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищцата с исковата си молба е предявила иск с правно основание чл.5 ал.1 от ЗЛС ответникът да бъде поставен под пълно запрещение.

Основание за поставяне под запрещение е кумулативното наличие на двата критериямедицински-наличието на слабоумие или душевна болест и юридическинеспособността/съответно ограничената способност/ на лицето ,поради това негово състояние да се грижи за работите си . В случая ответника е със заболяване детски аутизъм , в следствие на което е с умерена умствена изостаналост , което води до невъзможност той сам да се грижи за своите работи. Установи се, че състоянието му е хронично и не подлежи на лечение . Той е изцяло зависим за всички дейности от чужда помощ. С него не може да се осъществи контакт, не осъзнава действителността и не разбира какво му се говори.

Заболяването на ответника не му дава възможност да разполага с психична/ интелектуална/ и волева поведенческа годност да се грижи сам за своите работи и да защитава сам интересите си.

Предвид гореизложеното съдът счита ,че ответника в състоянието в което се намира не може да полага грижи за себе си и да защитава своите интереси.

Поради това следва предявеният иск по чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде уважен и ответника да бъде поставен под пълно запрещение, като му бъдат определени настойник, заместник 3 настойник и двама съветници от органа по настойничество и попечителство при Община Шумен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

НАЗНАЧАВА на основание чл.337 ал.2 ГПК

П. М. П. с ЕГН ********** от гр.Шумен , ул.“....“ №23 ,ет.1 ,ап.2 за временен попечител на З. В. В. с ЕГН ********** от гр.Шумен , ул.“....“ №23 ,ет.1 ,ап.2 до произнасяне на органа по настойничество и попечителство, който да се грижи за личните и имуществените интереси на З. В. В.. - В тази част решението има характер на определение, което е окончателно и не подлежи на обжалване.

Поставя под пълно запрещение З. В. В. с ЕГН ********** от гр.Шумен , ул.“....“ №23 ,ет.1 ,ап.2 .

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община Шумен за назначаване на настойник, заместник настойник и двама съветници по реда на чл.156 от Семейния кодекс.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4