Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 88 от 21.02.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 495/2024
Вид
Протокол № 88
Подписан
21.02.2025
В сила
21.02.2025
Състав
Галина Чавдарова

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.89 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за културното наследство
  • чл.129, ал.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 88 гр. Варна, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900495 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Ищецът „АЙ ВИ СЕЙЛИНГС“ ООД, редовно призован, представлява се от адвокат Н. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът Г. Ж. Л., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат А. Ц. и от Д. И., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора Адв. С.: От името на моя доверител поддържаме предявения иск на подробно изложени в него основания. По отношение на Вашия доклад по делото, молим само за едно допълнение на стр.3, абзац 2, ред 21 в определението, където е изложено, че дружеството не е било в забава спрямо срока по чл. 7.2.1 и след това текстът започва: „Позовава се на 7.3.4…“ Просто, за да е ясно това, което сме изложили в допълнителната искова молба и това е отразено по-горе, че ние имаме задължение само да съгласуваме, но не и да одобряваме проекта за ПУП, но сме заявили, че дори и да имаме такова задължение, то и в този случай не може да се счита, че договорът е прекратен, поради изтичане на срока му, тъй като се позоваваме на 7.3.4, тоест след 1

7.2.1…идеята е, че това е наше твърдение, че ние принципно нямаме задължение, което е изложено по-горе, но дори и да се допусне, че имаме задължение да одобряваме, то срокът за одобряване не е изтекъл. След това вече от текста „Позоваваме се на 7.3.4…“ всичко надолу е вярно отразено.

Единственото е, че така четейки не се остава с впечатление, че това е допълнително посочено, тоест основното е, че ние имаме задължение да съгласуваме, но дори да се допусне, че имаме задължение и да одобряваме, то пак срокът не е изтекъл и вече се позоваваме на 7.3.4 и на 7.3.2. Тоест и двете възражения се поддържат.

Адв. Ц.: Не се противопоставяме да бъде допълнен докладът, тъй като в този смисъл е направено възражение с допълнителната искова молба, с което сме запознати. Няма пречки да бъде включено в доклада ако прецените.

Поддържаме отговора, допълнителния отговор и всички изложени възражения. Нямаме възражения по доклада.

СЪДЪТ намира, че проектът за доклад по делото следва да бъде одобрен така, както е направен, доколкото съдът не е длъжен да възпроизвежда дословно твърденията на страните, а следва в синтезиран вид да посочи възраженията и фактите, на които същите се основават, с оглед на което ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в Определение № 126 от 23.01.2025 година, а именно:

Постъпила е искова молба от АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД, ЕИК 103550712, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.Уста Кольо Фичето №25Б, действащ чрез адв.Н.С., против Г. Ж. Л. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000лв, представляваща неустойка по т.8.1 от договор от 11.04.18г., дължима за неизпълнение на задължението по т.2.4 от същия договор, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба до оконч.изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.04.18г. между страните е сключен договор, по силата на който собствениците на имот – ПИ с идентификатор *** с адрес ***** с площ от 644кв.м., сред които и ответницата, поели задължение да учредят на ищеца в нотар.форма право на строеж върху имота за изграждане на нова сграда, като ищецът получавал правото на строеж за договорени индивидуални обекти в сградата, а останалите индивидуални обекти се разпределяли между собствениците.

Последните поели задължение и да прехвърлят на ищеца идеални части от самия ПИ. Срещу прехвърлените вещни права ищецът се задължил да изработи проект за изменение на ПУП за имота, а след влизането му в сила – 2 да изработи инвестиционни проекти за изграждане на сградата, да ги съгласува със собствениците, да изгради сградата, да въведе същата в експлоатация и да предаде на собствениците индивидуалните обекти. Твърди, че в изпълнение на задълженията си инициирал процедури за изработване на проект за изменение на ПУП и за съгласуване на същия, който бил одобрен със Заповед №Г-138/05.05.22г. на Гл.архитект на Община Варна, както и изработил идеен инвест.проект за сграда. Излага, че на 29.08.22г. ответника, ведно с други собственици, заявил, че са запознати с влезлия в сила ПУП и инвест.проект и желаят да подпишат разпределителен протокол. Твърди, че поради водени съдебни дела ищцовото дружество било в невъзможност да продължи осъществяване на следващите действия по договора. Излага, че собствениците на процесния имот, вкл. и ответника, подписали договор с БОРД ЕООД, с който се задължили да му учредят права на строеж срещу задължението последният да построи сграда и да им предаде конкретни обекти като обезщетение, с което било налице неизпълнение на поетите по т.2.4 от договора задължения. За това неизпълнение в т.8.1. от договора била уговорена неустойка от 50000лв, която ответникът дължал. Излага, че бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си, тъй като нямал сигурност, че ще получи правото на строеж, предвид обещаването му на БОРД ЕООД, и вече били инициирани администр.процедури за промени в планирането, проектирането и разрешаването на строителство в имота.

С допълн.искова молба оспорва възраженията на ответника. Твърди, че в сключения договор от 11.04.18г. не било договорено изграждането на жилищна сграда, нито че страните ще получат индивидуални обекти със статут на жилища. Не било договорено и строителят да завърши процедурата по одобряване на изработения от собствениците ПУП, а в т.1.3.1 му се възлагало да изработи проект за изменение на ПУП за имота, каквито действия били предприети и били одобрени ПУП и РУП със заповедта от 05.05.22г. Твърди, че съгласно посочените с ПУП и РУП параметри в имота можело да се проектира и построи апартхотел, за какъвто бил изработен инвест.проект, представен на собствениците за съгласуване по реда на т.3.3. от договора. Счита, че не е налице правна невъзможност за изпълнение, поради което и договорът не бил развален по право. Оспорва доводите за автоматично прекратяване на договора поради изтичане на срока по чл.7.4. Твърди, че поетото от строителя задължение било да изработи проект за изменение на ПУП и да съгласува същия, но не е поемал задължение да осигури одобряване на проекта от компетентния орган. Излага, че след получаване на пълномощно от собствениците ищецът е започнал изпълнение на задълженията си като е възложил изработването на проекта, внесъл го е за съгласуване в НИНКН и на 20.03.19г. е внесъл в р-н Одесос на Община Варна заявление за приемане и 3 одобряването му, с което процедурите по съгласуване приключили и дружеството не било в забава спрямо срока по чл.7.2.1. Позовава се на чл.7.3.4 от договора като счита, че срокът е спрял да тече при подаване на жалба от трето лице, в случая от БЧК, за 108 дни, както и на чл.7.3.2, като счита, че срокът е спрял да тече за 846 дни поради забавания, породени от актове, действия или бездействия на администрацията. С оглед времето, през което е бил спрян срокът, твърди, че строителят ще изпадне в забава за изпълнение на задължението си по чл.5.1 на 21.06.22г., и след като заповедта за одобряване на ПУП е издадена на 05.05.22г., то не е налице забава и договорът не бил прекратен, а е валиден и обвързва страните. Оспорва твърдението за неизпълнение на договора, както и за нищожност на неустоечната клауза, която имала за цел да гарантира строителя, че ще получи обещаните му вещни права по договора, както и да компенсира загубата на приходи и печалби за него. Оспорва и възражението за прекомерност на неустойката, като счита, че стойността на договора била напълно съпоставима с претендираната неустойка.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г. Ж. Л.Д. от гр.Варна, действаща чрез адв.Ц. и адв.И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва факта на сключен между страните договор от 11.04.18г. Твърди, че така сключеният договор е развален по право на осн. чл.89 ЗЗД поради настъпила невъзможност за изпълнение. Излага, че съгласно уговорките в договора волята на страните била да се построи жилищна сграда като всеки от съсобствениците получи индивидуален обект жилище. Твърди, че с допълн.споразумение от 29.07.20г. страните се съгласили да изменят т.1.4 от договора в смисъл, че полагащите се на собствениците квоти от РЗП се разпределят пропорционално между всички видове обекти като са изключени тези на етаж 6 и 7, които е предвидено да останат за строителя за допълване на неговата квота от РЗП. Посочено било и че страните се съгласяват предназначението на новата сграда да бъда за апарт-хотел. Излага, че по заявление на собствениците от 2015г. било инициирано адм.производствопо изготвяне на ПУП-ПЗР и РУП за изграждане на жилищна сграда, който бил приет с протокол от 18.08.15г. на ЕСУТ, като било предложено да се издаде заповед по чл.129, ал.2 ЗУТ след съгласуване с НИНКН. Сочи, че след сключване на договора ищецът бил снабден с необходимите пълномощия, но не изпълнил задължението си по т.5.1 да извърши действията по издаване и съгласуване на ПУП за жил.сграда, респ.апарт хотел, а издадената заповед от 05.05.22г. била за хотел. Счита, че изпълнението на задълженията на страните е станало невъзможно, тъй като към момента за имота има действащ ПУППРЗ за хотел и собствениците не биха могли да получат индивидуални обекти.

Твърди, че ищецът не е предоставил на ответника и разпределителен 4 протокол, въпреки съгласието й да подпише такъв. Счита, че от влизане в сила на заповедта от 05.05.22г. договорът е развален по право поради невъзможност за изпълнение и за ответника не съществува задължението по т.2.4 от договора. В евентуалност твърди, че договорът е прекратен на осн. т.7.4, тъй като забавата на ищеца да изпълни задълженията си по т.5.1. е продължила повече от 18 месеца, а към датата на подписване на договора с трето лице 12.10.23г. били изтекли повече от 24 месеца, поради което настъпило автоматично прекратяване на договора на осн. чл.7.2.1., без да било необходимо развалянето му по чл.87, ал.3 ЗЗД. В евентуалност счита, че ищецът не може да претендира неустойка, тъй като самият той не бил изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения.

Прави възражение за нищожност на клаузата на т.8.1. поради противоречие с добрите нрави, а в евентуалност моли същата да бъде намалена поради прекомерност.

С допълн.отговор поддържа възраженията си и оспорва твърденията, наведени с допълн.искова молба. Твърди, че с договорът страните са постигнали съгласие в имота да бъде построена жилищна сграда, а не хотел или апартаментен хотел, като по негово настояване било подписано допълн.споразумение. Твърди, че ищецът не е инициирал нова процедура по изработване на ПУП, а е продължил започнатата от съсобствениците такава.

Счита, че действителната воля на страните била да се изработи проект за жил.сграда и да се довърши започнатата процедура по одобряване на ПУППРЗ за такава. Твърди, че ищецът е бил информиран за вече започнатата процедура, съотв. е узнал за него с подаване на заявлението от 2018г.

Поддържа възражението си за забава на ищеца да изпълни задълженията си по т.5.1. Твърди, че ищецът е следвало да извърши всички действия по изменение на ПУП, което включвало и одобряването му, като оспорва възражението за липса на забава. Поддържа възраженията си за пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца, който подавал проекти и документи за промяна на предвижданията за имота за хотел въпреки одобрените проекти за жилищна сграда. Оспорва твърденията за спиране на сроковете по т.7.3. и поддържа възражението си за нищожност на клаузата за неустойка.