Определение № 19243 от 30.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19243 гр. /.../, 30.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110119590 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №

72783/12.04.2022 г., с която „/.../“ ЕООД, ЕИК /.../ е предявило срещу „/.../“ ЕАД, ЕИК /..../, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 22 стотинки/, представляваща удържана парична гаранция, съгласно т. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, по отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между страните за връщането й от възложителя в полза на изпълнителя по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, ведно със законна лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати.

1

Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 67156/21 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани от ищеца в исковата молба.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2022 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 94921/25.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „/.../“ ЕАД, ЕИК /..../ за сумата от 17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 22 стотинки/, представляваща удържана парична гаранция, съгласно т. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, по отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между страните за връщането й от възложителя в полза на изпълнителя по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, ведно със законна лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането. На 02.12.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 14.03.2022 г.

Исковата молба е подадена на 12.04.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че между страните в производството е било сключено Договорно споразумение EXPO026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../. Поддържа, че съгласно т. 8 от Договорно споразумение EXPO026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, ответникът е задържал парична гаранция в общ размер от 17 588,22 лева по описани в исковата молба фактури, , издадени в периода 23.05.2014 г.

– 16.01.2015 г. Сочи, че срокът за задържане на гаранцията по т. 8 от Договорно споразумение EXPO026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../ е пет години 2 и три месеца след приемане на СМР-тата, предмет на договора и при въвеждане в експлоатация на обекта. В тази връзка се излагат съображения, че разрешението за ползване на обекта е било получено с Разрешение за ползване №

СТ-05-1643 и Протокол образец 16 от 14.11.2014 г.

Следователно, поддържа, че падежът за връщане на задържаната като гаранция сума, съгласно по т. 8 от Договорно споразумение EXPO026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, е настъпил на 14.02.2020 г. В тази връзка били проведени разговори между представители на двете дружество относно връщането на задържаната гаранция, като на 14.04.2021 г. от името на ищеца до ответника е изпратена нотариална покана за заплащане на процесната сума, получена от ответното дружество на 12.05.2021 г.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 22 стотинки/, представляваща удържана парична гаранция, съгласно т. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, по отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между страните за връщането й от възложителя в полза на изпълнителя по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, ведно със законна лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество „/.../“ ЕАД, чрез адвокат А. Т., е депозиран отговор на исковата молба, с която се оспорва предявения иск.

Не се оспорва обстоятелството, че страните в настоящото производство са били обвързани от валидно възникнало и съществувало облигационно правоотношение по

Договорно споразумение

ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../. Посочва се, че съгласно т. 7 от същото, между страните е предвидено задължително изготвяне на двустранен протокол за установяване на финалната сума, подлежаща на плащане по договора, като финалното плащане следвало да се извърши след отсраняване на всички констатирани при приемането дефекти на подизпълнителя. Посочва се още, че съгласно т. 8 от договора, страните се уговорили, че ищцовото дружество ще предостави на ответника гаранция за покритие като обезпечение за надплащания от 5 % и гаранция за отговорност за обезпечение отстраняването на недостатъци в размер на 5 % от стойността на изпълнените работи, които се удържат от всяка частична фактура. В тази връзка се 3 поддържа, че по силата на уговорките в т. 8 от процесния договор, страните договорили, че с подписване на Протокол за установяване на финалната сума, подлежаща на плащане по договора, и ако не е налице неизпълнение от страна на ищцовото дружество, 5-процентните удръжки на частичните фактури за гаранция за покритие се изплащат, но остава задържана 5процентната гаранция за отговорност за срок от 5 години и 3 месеца от окончателното приемане, без недостатъци, на въведен в експлоатация обект.

Поддържа се, че за определяне на финалната сума за плащане по процесния договор, страни съставили Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г., по силата на който и след намаляване на възнаграждението на основание чл. 265, ал. 1, пред. 3 от ЗЗД, със стойността на констатираните недостатъци, ответното дружество се е задължило да заплати на ищеца сумата от 5784,29 лева, както и гаранция за обезпечение в размер на 7176,48 лева, в срок от 5 години и 3 месеца, които суми се твърди, че били издължени в полза на ищцовото дружество към датата на депозиране на отговора на исковата молба в съда. В тази връзка се сочи, че сумата от 5784,29 лева е изплатена изцяло на 26.05.2015 г. с извършено плащане с платежно нареждане с рег. № B150526100558622IPBISERA/26.05.2015 г., а гаранцията за обезпечение в размер на 7176,48 лева е погасена, чрез извършено от /.../ ЕАД прихващане с насрещно вземане на дружеството спрямо ищеца за сума в размер на 13752,02 лева /без ДДС/, представляваща подлежащ на връщане аванс, платен от /.../ ЕАД в полза на „/.../“ ЕООД във връзка с възникнало между дружествата правоотношение по Договорно споразумение № LY_034 от 25.03.2019 г. за обект: „Строителство на язровир Луда Яна и пречиствателна станция за питейна вода, гр. /.../. В тази връзка се сочи, че по силата на Договорно споразумение № LY_034 от 25.03.2019 г. за обект:

„Строителство на язровир Луда Яна и пречиствателна станция за питейна вода, гр. /.../, ответникът заплатил авансово на ищеца сумата от 16666,67 лева /без ДДС/, като въпреки заплатения аванс не последвало цялостно и точно изпълнение на поетата по силата на договорното споразумение работа, съответстващо на заплатения аванс, като били актувани и приети единствено дейности до размера от 2914,65 лева /без ДДС/; че предвид неточното изпълнение на работата и невъзможността на ищеца да изпълни възложеното по Договорно споразумение № LY_034 от 25.03.2019 г. за обект:

„Строителство на язровир Луда Яна и пречиствателна станция за питейна вода, гр. /.../, ответникът развалил договора, но ищецът не върнал остатъка от получения аванс, като впоследствие с уведомление от 18.04.2022 г., ответното дружество извършило едностранно прихващане на еднородни изискуеми и ликвидни вземания до размера на по-малкото от тях, а именно дължимата по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../ гаранция в размер от 7176,48 лева.

Отделно се релевира и възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.

4

Оспорва се и претенцията за законна лихва върху претендираната главница, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът, моли, за отхвърляне на предявения иск. Сочи, че не е дал повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 22 стотинки/, представляваща удържана парична гаранция, съгласно т. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, по отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между страните за връщането й от възложителя в полза на изпълнителя по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. /.../, ведно със законна лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):