Решение № 175 от 18.05.2026, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П.

Членове:

Силвия Павлова

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Милен П. Въззивно гражданско дело № 20264500500215 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

„Застрахователна Компания Лев Инс" АД - гр.София, чрез редовно упълномощен процесуален представител е обжалвало решението на Районен съд-Бяла по гр. д. № 241/2025 г., с което са уважени изцяло предявените срещу него искове с правно основание чл. 432, ал.

1 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от И. А. С. и дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата 910,87 евро, представляваща разликата между платеното и дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди по л.а. „********“, рег. № ******* в следствие на ПТП, настъпило на **.**.**** г. в гр. ****, виновно причинени му при управление на л.а. „*****“ с рег. № *******, за който е имало сключена при застрахователното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 13.01.2025 г. до окончателното заплащане на сумата и са му възложени разноските по делото. Излага оплаквания за неправилност. Иска отмяната му и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира деловодни разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, като в молба с вх. №4539/20.04.2026 г. по описа на Окръжен съд - Русе, ответникът по нея, чрез пълномощника си адв. Т. Б. оспорва жалбата, като моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Съобразно приетите по спора доказателства – подписан двустранен протокол за ПТП, се установява, че на **.**.**** г. около 10:30 ч. в гр. **** л.а. „ ********“ с белгийски рег.

№ *******, управляван от И. А. С. се движил по ул. „***********“, в посока към центъра на града. По същото време и в същата посока, зад него се движил л.а. „*****“, модел „******“, с рег. № * **** **, управляван от И.В.С.. В района на блок „********" и преди 1 пешеходна пътека л.а. „*****“ ударил с предната си част задната част на л.а. „********“, при който настъпили уврежданията по двата автомобила: по л.а. „*****“ - предна броня, по л.а. „********“ - задна броня. Причина за възникване на произшествието от технически характер е удар на предната част на л.а. „*****“ с рег. № * **** ** в задната част на л.а.

„********“.

Няма спор между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на л.а.

„*****", рег.№ ******* е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, страна по който застраховател е ответното дружество.

Установено е и че по подадено уведомление за щета от „Авус България - регулиране на щети“ ЕООД, в качеството си на пълномощник на И. С. в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е образувана застрахователна преписка № 0000-2245-22-617180. Във направената от Bvba Jan Driessen временна спецификация за определяне на щета са отразени като увредени детайлите, които трябва да се ремонтират или да се сменят с нови, а именно: 1.

Облицовка на задна броня: смяна и боядисване и 2. Декоративна лайсна в облицовка задната броня: смяна. Застрахователната претенция на ищеца е уважена до сумата от 674,98 лв., равняващи се на 345,11 евро и в същия размер му е платена по банков път от ответното дружество на 13.03.2023 г.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените от страните доводи, взе предвид следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените от И. А. С. искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. чл.

45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу жалбоподателя за заплащане на сумата от 910,87 евро, равняваща се на 1 781,50 лв., представляваща разликата между платеното и дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил „********“, рег. № ******* в следствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на **.**.**** г. в гр.

****, виновно причинени при управление на лек автомобил „*****“ с рег. №* **** **, за който е имало сключена при застрахователното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от 13.01.2025 г. до окончателното заплащане на сумата, по съображения, че в производството презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана и вината за ПТП е на водача на л.а. „*****“ с рег. № ***** **, че по делото липсват доказателства ищецът да е в нарушение на правилата за движение по пътищата, че по делото е установено че автомобилът на ищеца е получил увреждания по процесното ПТП, които са в пряка и непосредствена последица от инцидента, че автомобилът на ищеца е регистриран в К. Белгия, където е и обичайното местопребиваване на ищеца и че релевантни за ремонта на процесното МПС са цените в страната на обичайното местопребиваване на неговия собственик, а именно К.

Белгия, чиято възстановителна стойност съгласно приетото по делото заключение по съдебна автотехническа експертиза възлизат на 1 255,98 евро, от която стойност следва да се приспадне вече платената от страна на ответника в полза на ищеца застрахователна сума в размер на 345,11 евро, при което стойността на нерепарираните щети възлиза на 910,87 евро.

Така обоснованият краен извод на РРС е в съответствие на събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон.

По делото няма спор, че л.а. „********“ с рег.№ ******* е собственост на ищеца, което се установява и от ангажираното по делото свидетелство за регистрация част 1, издадено от Федерална служба за мобилност и превоз на К. Белгия. В свидетелството е посочен адрес на ищеца в К. Белгия и дата на последна регистрация: 15.07.2021 г., не е спорно наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" за л.а. „*****“ с рег. № ***** **, на основание на която ответникът на 13.03.2023 г. е заплатил на ищеца обезщетение за причинените от него щети по увреденото МПС в размер на 674,98 лв., 2 равняващи се на 345,11 евро. Спорни по делото са механизма и обстоятелствата при които се е осъществило произшествието, както и въпросът на каква база следва да са определи размера на застрахователното обезщетение – по средни пазарни цени в държавата, където е настъпило процесното ПТП - Република България или по средни пазарни цени в държавата на регистрацията на увреденото МПС, където е и обичайното местопребиваване на неговия собственик – К. Белгия.

Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, при съпоставката на данните от изготвения протокол за ПТП, приобщените по делото веществени доказателства и заключението на вещото лице по автотехническата съдебна експертиза, че презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергавана и вината за ПТП-то е на водача на л.а. „*****“ с рег.№ *******, който е ударил с предната част на управлявания от него автомобил задната част на л.а. „********“ с рег.№ ******* при движение на двете превозни средства в една съща посока, нарушавайки разпоредбите на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 75, ал. 1 ППЗДвП. Именно, въз основа на установените факти, се извежда и изводът за наличието на причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „*****“ и настъпилите за ищеца имуществени вреди, поради което и оплакванията в жалбата в тази й част са неоснователни.

За установяване размера и вида на щетата е назначена САТЕ от която се установява настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Вещото лице е установило, че стойността на разходите за възстановяване на щетите по средни пазарни цени в Република България е 1336,41 лв. с ДДС, равняващи се на 683,30 евро, а стойността на разходите за възстановяване на щетите по средни пазарни цени в К. Белгия е 1255,98 евро с ДДС или 2456,48 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка "Гражданска отговорност" е задължен да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По аргумент от чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума /лимита на отговорност/.

Според нормата на чл. 499, ал. 2, изр. 1 КЗ, при вреди на имущество обезщетението следва да съответства на действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.

499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние. Настоящият спор касае ПТП, причинено в България, в резултат на което са нанесени вреди на МПС с чуждестранна регистрация, чийто собственик живее в чужбина, като няма данни той да е извършил ремонт на автомобила си в България, поради което и с оглед ангажираните по делото доказателства, установяващи обичайното местопребиваване на ищеца в К. Белгия следва да се приеме, че релевантни за обезвреда на настъпилите имуществени вреди са именно средните пазарни цени в държавата по обичайното местопребиваване на ищеца К. Б. За постигане на горепосочената цел следва да се вземе предвид установената с приетата по делото САТЕ стойност на разходите за възстановяване на щетите по л.а. „********“, рег. № ******* в размер на 1255,98 евро, от която следва да се приспадне вече платената застрахователна сума в размер на 345,11 евро.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал основанието за заплащане на търсената сума, както и нейния размер, поради което исковете са правилно уважени в цялост от първоинстанционния съд.

При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на 3 въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за въззивното производство, претендирани в размер на 342.80 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 08.04.2026 г.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 2/12.01.2026 г. на Районен съд - Бяла, постановено по гр. д. № 241/2025 г.

ОСЪЖДА „Застрахователна Компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “С.ско шосе“ № 67А да заплати на И. А. С., ЕГН ********** сумата от 342,80 евро разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4