Решение № 3019 от 06.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3019 гр. В., 06.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110100052 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Н. М. Г., ЕГН: ********** и М. П. Г., ЕГН: **********, и двете с адрес: гр. В., бул. „О. пр. п. № *, в качеството им на наследници по закон на П. Г. Г., срещу „З. к. Л. и.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. С. ш. № * субективно съединени искове с правно основание чл.

432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците, сумата от по 1750,00 лв., представляваща съответната припадаща им се част от обезщетение за претърпени от П. Г. Г. неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 21.07.2020 г. поради претърпяно ПТП, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.02.2021 г. до окончателното им изплащане.

В исковата си молба и уточнителните молби ищците излагат, че на дата 21.07.2020 г., около 14:45 часа, починалият в хода на процеса техен наследодател П. Г. Г. –съпруг на първата и баща на втората, се намирал на автобусна спирка „Общината“, находяща се на бул. „М . Л. “, гр. В. като при опит да се качи в автобус от градския транспорт, рег. № *, собственост на „Тр.гр.“, с водач Й.И. Ст., бил притиснат от вратите на превозното средство и бил увлечен при потегляне на автобуса, поради което паднал между него и тротоара.

Ищците сочат, че при падането той изпитал огромен ужас, тъй като имало реална опасност автобусните колела да го премажат. Като по чудо водачът на превозното средство завил и предотвратил причиняването на по-сериозни последици за ищеца, който се намирал в безпомощно състояние на пътя. На място пристигнал полицейски екип, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № * г. В резултат на ПТП ищецът получил травми в областта на лявата половина на гръдния кош и лявата предмишница. На водача на автобуса бил съставен АУАН, а пострадалият бил отведен в МБАЛ „С . А.“, където бил прегледан. Ищците сочат, че вследствие описания инцидент техният близък претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания, уплаха и стрес, социални и битови неудобства. Дълго време се чувствал тревожен, напрегнат, изпитвал страх да излиза сам от дома си и да използва градски транспорт. Наложило се да посещава медицински специалисти, които извършили прегледи и му назначили медикаментозно лечение. Тъй като за превозното средство имало сключен застрахователен 1 договор по застраховка „Гражданска отговорност“, псотрадалият отправил искане до застрахователя – ответник в настоящото производство, да му бъде заплатено застрахователно обезщетение. С писмо № * г. ответникът го уведомил, че е било определено обезщетение в размер на 1200 лева. Ищците оценяват претърпените неимуществени вреди на сума в размер на 6000,00 лев, поради което намира предложеното застрахователно обезщетение за недостатъчно. При горните доводи настояват за уважаване на претенцията за заплащане на сумата от по 1750,00 лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва предявения иск по отношение на неговия размер. Оспорва сочените от ищеца вреди. Намира, че размерът на иска е завишен, като търсеното обезщетение не съответства на действително претърпените вреди. Сочи, че за настъпилото застрахователно събитие е била образувана преписка по щета, като е била определена сума в размер на 1200 лева. Намира, че с изплащане на застрахователното обезщетение, правата на пострадалия са били охранени в цялост. Моли за отхвърляне на предявения иск, а алтернативно - за намаляване на присъденото обезщетение.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители – ищците чрез адв. Х. Б., а ответникът чрез адв. Н. Д..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласнo констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*г., съставен от служител на ОДМВР – В., на 21.07.2020 г., около 14:45 ч., в гр. В., на бул. „Мария Луиза“, до автобусна спирка „Общината“, възниква ПТП между автобус с ДК № *, собственост на „Тр. г.“ КДА, ЕИК *и пешеходеца П. Г. Г.. В съставения протокол е посочено, че при потеглянето си автобусът блъска с дясната си странична част пешеходеца, който се опитва да се качи в превозното средство при затворени врати. Вследствие инцидента се сочи, че ищецът П. Г. Г. на 86 г., получава контузия на лява ръка и гръден кош.

По делото е представено НП № * г. от началник група Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР - В., с което на Й.И. Ст. е наложена глоба въз основа на АУАН серия GA, №* г. за това, че при управление на автобус с ДК № *в гр. В., бул. „М. Л.“ в посока центъра на града на спирка „Общината“, при потегляне от спирката при изнасяне за включване в движението със странична задна дясна част блъска искащия да се качи в автобуса от спирката след затварянето на вратите П. Г. Г., който полуачва контузия гръден кош и на лява ръка, като водачът не пресставил и СУМПС и талон към него, с което виновно е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 100, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно писмо от дата * г. на началник Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВР – В. до ответното дружество, горното НП е връчено на 28.08.2020 г. и е влязло в законна сила на 05.09.2020 г.

От фиш за спешна медицинска помощ № * г., издаден от Център за спешна медицинска помощ, МБАЛ „Св. А. – В.“ АД, се установява, че на дата 21.07.2020 г., в 15:10 ч. е извършен медицински преглед на П. Г. Г., при който са констатирани прорезна рана на ръка и травма на гръден кош. По делото са приобщени и следните писмени доказателства за проведени прегледи в МБАЛ „Св. А. – В.“ АД на П. Г. Г., извършени на 21.07.2020 г. - лист за преглед на пациент №* г. и допълнителен лист към лист за преглед на пациент № * г., искане за рентгенологично изследване от 21.07.2020 г.

Видно от амбулаторен лист № * г., издаден издаден от лекар по кардиология, съобразно отразения код на специалността му по Приложение № 2 към Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., П. Г. Г. е диагностициран с основна диагноза – застойна сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания хипертонично сърце и руги видове стенокардии.

От амбулаторен лист № * г., издаден от издаден от лекар по ортопедия и травматология, съобразно отразения код на специалността, се установява, че на * г. П. Г. Г. е с основна диагноза - открита рана на предмишницата и контузия на гръден кош. При прегледа лекарят е констатирал екскориации в областта на лявата предмишница; болка в областта на лява гръдна половина, засилваща се при вдишване.

От амбулаторен лист № 966/13.08.2020 г., издаден от лекар по ортопедия и травматология, съобразно отразения код на специалността се установява, че болките на П. Г.

Г. в лява гръдна половина не са отшумели, като е предписано аналгетично лечение, а 2 пациентът е отказал рентгенография.

По делото е представен пълен препис от образувана при ответното дружество преписка по щета № *г. Видно от същата, по отношение на автобус рег. ДК № *при ответното дружество е налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № * г., със срок на валидност от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

По писмена претенция на пострадалия от 23.10.2020 г. за обезщетение за претъпрените болки и страдания в размер на 7000,00 лв., с писмо изх. №*г. ответникът е определил застрахователно обезщетение в размер на 1200,00 лв., като по делото не се твърди, а и не се представят доказателства същото да е било изплатено на пострадалото лице.

По делото е представен препис от епикриза на ищеца от Отделение Нервни болести на ВМА МБАЛ-В., от която се установява, че през периода от 09.06.2021 г. до 15.06.2021 г., П. Г. Г. е бил хоспитализиран за провеждане на лечение на исхемичен мозъчен инсулт.

Като доказателство по делото е прието заключението на СМЕ изготвено от вещото лице д-р Д. Д., съгласно което вследствие на ПТП от 21.07.2020 г. П. Г. Г. получил контузия на гръдния кош, разкъсно-контузна рана и ожулвания в областта на лявата предмишница.

Сочи се, че установените травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като същите отговарят да са получени по начина сочен в исковата молба, а именно – при притискане на левия горен крайник в областта на вратата на автобус, последващо падане и удар на гръдния кош в подлежащата настилка. Вещото лице сочи, че в своята съвкупност, травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като обичайно отзвучават в рамките на около три седмици.

Експертът е изложил, че обичайно, след преминаване на острия период, болките постепенно намаляват и функциите на засегнатите анатомични области – предмишница и гръден кош, се възстановяват без дефицит.

В открито съдебно заседание експертът заявява, че възрастта на пострадалия има значение за периода на възстановяване, като обичайно установените травматични увреждания отзвучават за около три седмици, като при пациенти в значително по-млада възраст, този период се съкращава.

Съгласно приетото заключение на САТЕ изготвено от вещото лице А. В. механизмът на настъпване на ПТП съвпада със сочения от ищеца в исковата молба, съгласно който на 21.07.2020 г., около 14,45 ч., пострадалият П. Г. Г. се намирал на автобусна спирка „Музея“, в непосредствена близост до сградата на Община В. когато пристигнал автобус №*и при опит да се качи в превозното средство, водачът на автобуса затворил вратите и потеглил.

Пострадалият загубил равновесие, успял да удари по стъклото на автобуса за да привлече вниманието на другите пътници, като бил повлечен от дясната странична част на превозното средство и се озовал между борда на автобуса и тротоара.

В проведено по делото открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че механизмът на настъпване на произшествието е установен след проведен разговор с пострадалото лице.

В качеството на свидетел е разпитана М. П. Г. - дъщеря на починалия в хода на процеса ищец – П. Г. Г.. Макар същата да го е заместила на основание чл.227 от ГПК като страна по делото, нейните показания не губят качеството си на свидетелски показания и следва да бъдат зачетени (така проф. д-р Ж.С.и колектив - „Българско гражданско процесуално право“, изд. София, 2012 г., с.287).

В показанията си дъщерята на пострадалия сочи, че на 21.07.2020 г., в следобедните часове e узнала за инцидент с него, при който той пострадал на автобусна спирка, докато се опитвал да се качи в превозно средство от градския транспорт. Сочи, че тя и родителите живеят в съседни апартаменти, поради което има възможността често да контактува с тях и да им помага и да ги гледа. Поддържа, че на 21.07.2020 г. нейната майка се обадила следобед, че синът на свидетелката е довел баща в безпомощно състояние след инцидент.

Свидетелката го заварила в тежко психическо и физическо положение, треперещ, уплашен, стресиран, с много силни болки, особено в гърдите. Пострадалият споделил, че дори за миг при удара му спряло дишането, след което бил повлечен и паднал. От описаното свидетелката се уплашила за здравето и живота на баща си, който бил в напреднала възраст и вероятността да пострада сериозно при падането, била голяма. Обяснил, че поискал да се качи в автобуса от втората врата, но шофьорът затворил вратите и го повлякъл, въпреки че го видял, вследствие на което той паднал между превозното средство и тротоара, и се ударил много лошо. Пострадалият ударил силно по автобуса за да сигнализира, че има 3 човек, но шофьорът не отворил, а потеглил, а той паднал. Близо до главата му минало едно от колелата на автобуса, поради което се уплашил много силно. Свидетелката сочи, че нейнят баща имал силни болки в гръдния кош от удара в автобуса, а лявата му ръка – от китката до лакътя, била разцепена, с множество в рани, които кървели. Физическото му възстановяване било трудно и продължително поради възрастта му, а и поради това, че имал кървяща язва, която му пречела да приема обезболяващи лекарства. Свидетелката твърди, че нейният баща не е успял да възстанови психическото си състояние. Тъй като изпитвал страх да не падне, не смеел да излиза от дома си. Сочи, че е виждала баща си да седи и да гледа в една точка, като на нейни въпроси отговарял, че мислел за случилото се. Когато вървял залитал. Твърди, че преди инцидента бил в много добро физическо и психическо състояние; бил подвижен и деен човек, членувал в три обществени организации, посещавал вилата си.

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de92b6a6-2602-4837-8a0c-01203970e6b1