Решение № 764 от 07.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. Варна, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110102762 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба, с която от П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, срещу Д. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствения й недвижим имот, находящ се в гр. *, за периода 19.07.2021 г. – 19.01.2022 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /02.03.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищцата П. Х. П. твърди, че брат й * е закупил процесния апартамент през 2001 г., като на 26.08.2018 г. е починал и е оставил само нея като единствен наследник. Сочи, че към момента на смъртта му не е била в гр. Варна и е научила за това от нейни близки, след което се е върнала в града и решила да отиде в дома му. Установила е, че жилището се ползва от трето лице – Д. С. Л., който е син на нейната първа братовчедка.

Излага, че е разбрала, че той е станал собственик на имота по силата на саморъчно завещание от брат й, заверено на 08.10.2018 г. от нотариус, в което се усъмнила. Сочи, че е подала сигнал до Прокуратурата, по който е образувано ДП № 555/2019 г. на ОД МВРВарна, по което е установено, че завещанието е неистинско, след като е образувала дело пред ОС-Варна срещу Д. С. Л. и с решение по гр.д. № 1430/2021 г. на ВОС, влязло в законна сила на 22.12.2021 г. съдът е прогласил за нищожно завещанието. Излага, че на 19.07.2021 г. на ответника му е връчена нотариална покана, с която ищцата е предявила претенции за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неправомерното ползване на имота в размер на 600 лв. месечно. Сочи, че до настоящия момент ответникът не й е заплатил обезщетението, поради което предявява и настоящия иск за посочения период. Моли от съда за осъждане на ответника и за заплащане на разноски.

Ответникът Д. С. Л. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че липсва пасивна процесуалноправна легитимация, доколкото твърди, че не ползва и не владее процесния имот. Сочи, че не е налице 1 неоснователно обогатяване. Оспорва и размера на иска, доколкото соченият среден месечен наем не отговаря на действителния за подобен вид жилище и в такова състояние. Моли за прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том I, рег. № 2769, дело № 129 от 2001 г. на нотариус Павлина Симеонова /л. 58/ се установява, че *П. *, * и * продават на * процесния апартамент.

От Препис-извлечение от акт за смърт от Община Варна /л. 59/ и Удостоверение за наследници от 10.09.2018 г. /л. 60/ се установява, че * е починал на 26.08.2018 г. и е оставил като единствен наследник своята сестра П. Х. П.. От Удостоверение по ч.гр.д. № 17544/2019 г. на ВРС се установява, че същата е вписала в особената книга на съда приемане на наследството на починалия /л. 18/.

От Удостоверение за данъчна оценка от 27.09.2018 г. на община Варна /л. 17/ се установява, че ответникът е декларирал, че е единствен собственик на имота.

От Нотариална покана на нотариус * /л. 6/ се установява, че ищцата е отправила до ответника претенции за пропуснати ползи във връзка с процесния имот в размер на 600 лв. месечно, считано от датата на получаване на поканата, както и законна лихва. От представената разписка /л. 7/ се установява, че нотариусът е удостоверил получаването на поканата от ответника на 19.07.2021 г.

С влязло в сила Решение № 260057 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 1430/2020 г. на ВОС /л.

8-15/ е прогласено за нищожно саморъчно завещание, обявено по искане на Д. С. Л. с предмет апартамент, находящ се на адрес: *

От Справка в Агенция по вписванията по партидата на Д. С. Л. /л. 51-55/ се установява, че на 18.01.2019 г. ответникът е продал на трето лице процесния апартамент.

Този факт се установява и от представения нотариален акт, в която е записано, че владението върху имота се предава в деня на подписване на договора /л. 62/ От заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 76-82/ се установява, че средният месечен пазарен наем за процесния апартамент за периода 19.07.2021 г. – 19.01.2022 г. е в размер на 490 лв.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка * /л. 66 гръб/ се установява, че е съседка на ищцата, която имала брат, който е починал. Знае, че брата на ищцата е имал апартамент и тя е била единствен негов наследник. Споделя, че след като е починал ищцата е искала да влезе в апартамента, но не е могла. Искала е да влезе след Нова година /2019 г./ със синовете си, но не е могла. Не е присъствала, но бравата е била сменена. Отишли да чистят на следващата седмица и видели камери.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати парично обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на собствения й недвижим имот, на основание чл. 59 ЗЗД.

Съобразно разпредЕ.та по делото доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже, че в процесния период е била собственик на имота и ответникът е ползвал същия, че е обедняла в резултат на действията на ответника, че ответникът се е обогатил от ползването на имота, че е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването, както и 2 размерът на претендираното обезщетение за лишаване от ползване. В тежест на ответника е било да докаже, че е упражнявал фактическата власт на основание изключващо дължимостта на обезщетение за лишаване от ползване или че е заплатил на ищцата дължимото обезщетение.

Установява се от събраните доказателства по делото, че в процесния период ищцата е била собственик на процесния имот, доколкото е единствен наследник на починалия и правата на ответника са отречени с влязло в сила решение, с което е прогласено за нищожно саморъчното завещание с предмет апартамента. Налице са данни от пледоарията по същество на процесуалния представител на ищцата, че е налице спор за собствеността на имота спрямо трети лица приобретатели, но той не е предмет на настоящото производство, в което изводите на съда се правят на база на събраните доказателства по настоящото дело.

Не се доказа в настоящото производство, дори и косвено, че в процесния имот 19.07.2021 г. – 19.01.2022 г. ответникът е ползвал апартамента, както и че е лишил от ползване ищцата (възпрепятствайки достъпа й до имота). Точно обратното, установява се, че ответникът е продал имота още на 18.01.2019 г., като в нотариалния акт е записано, че предава владението на купувача в деня на подписване на договора. От тази дата следва да се счита, че ответникът е преустановил упражняването на фактическата власт над вещта, освен ако не се установи обратното. В настоящия процес не бяха ангажирани доказателства за осъществяване на фактическа власт върху вещта от ответника в рамките на процесния период. Разпитаната по делото свидетелка разказва, че знае от ищцата, че последната се е опитала да влезе в апартамента 2019 г., но не е успяла. Процесният период е 2021 г. – 2022 г., като в рамките на този период не се установи по делото кой е осъществявал фактическата власт над имота. . Същата вероятно е осъществявана от приобретателите. Дори през 2019 г. ответникът да е възпрепятствал достъпа до имота, то и предмет на производството не е лишаването от ползване в този момент, а едва 2 години и 6 месеца по-късно.

Предвид тези изводи на съда не се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищцата е обедняла в резултат от действията на ответника, поради което искът се явява изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ищцата, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е претендирал и е представил доказателства за заплащане на сумата от 1 000 лв. адвокатско възнаграждение, които съдът приема.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, срещу Д. С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 3 600 лв. /три хиляди и шестстотин лева/, представляваща дължимо от ответника обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на собствения й недвижим имот, находящ се в гр. *, за периода 19.07.2021 г. – 19.01.2022 г., на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /02.03.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА П. Х. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Д.

С. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, сумата в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/ сторени от ответника разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4