Определение № 2339 от 14.05.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2339

Пазарджик, 14.05.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХУБЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело № 573/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. Ж. Ц., [ЕГН], с адрес: гр. Велинград, [улица], подадена чрез адв. Р. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1411055 от 02.05.2026 год., издадена от А. Р. Р. – младши автоконтрольор към РУ - Велинград, ОД на МВР - Пазарджик.

С оспорената заповед, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на Цимпарев е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“, за срок от 6 месеца, по отношение на лек автомобил „Р. К..“, с рег. № [рег. номер].

В жалбата е направено и особено искане за спиране изпълнението на наложената ПАМ. Твърди се, че след отнемане на свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели за жалбоподателя е трудно и почти невъзможно да се справя самостоятелно с ежедневните си дейности, както и че няма възможност да ангажира други лица, които да му помагат. Сочи, че му е невъзможно да използва лекия си автомобил и това не му позволява да полага своевременни и адекватни грижи за семейството му, както и да осъществява нормална трудова дейност.

Особеното искане за спиране изпълнението на наложената ПАМ е процесуално допустимо, тъй като е направено от адресата на оспорената ЗППАМ и е насочено срещу изпълнението на заповед, чието обжалване, по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, не спира изпълнението й. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:

В разпоредбата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП законодателят е предвидил, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Налице е предварително изпълнение, допуснато по силата на закона. При тази хипотеза съдебният контрол върху предварителното изпълнение се осъществява по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК.

С. Т. решение № 5 от 08.09.2009 год. по тълк. дело № 1 от 2009 год. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на специален закон и този закон не предвижда изрична забрана за съдебен контрол, съдът може да спре изпълнението при предпоставките на чл. 166, ал. 2 от АПК. За да бъде уважено такова искане, следва да се установи, че изпълнението на акта може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на лицето, което иска спиране, е да докаже конкретни факти, обосноваващи твърденията за вреди.

В настоящия случай оспорващият е излага твърдения за затруднения в ежедневието си, в грижите за семейството си и при осъществяването на трудовата си дейност, но с подаване на жалбата не е представил доказателства, които да са в подкрепа на тези твърдения. Липсват данни за конкретни семейни, здравословни, трудови или други обстоятелства, от които съдът да направи извод, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Сьщо така лицето не е ангажирало доказателства за здравословното състояние на членове на семейството му или на други близки лица, което да налага постоянни, ежедневни или неотложни грижи от негова страна и налагащи използването именно на процесния лек автомобил. Не са налице и други данни, от които да се обоснове извод, че естеството на трудовата дейност на жалбоподателя налага използването на процесното МПС. Липсват и доказателства, че С. Ц. не разполага с други възможности за придвижването му, както и че изпълнението на мярката би довело до последици, надхвърлящи обичайните неблагоприятни последици от прилагането на процесната ПАМ.

Съдът намира, че изложените твърдения са много общи и не са подкрепени с относими доказателства. Не се установява вероятност от настъпването на конкретна, значителна или трудно поправима вреда, която да обоснове спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ.

С оглед изложеното, не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1411055 от 02.05.2026 год., издадена от А. Р. Р. – младши автоконтрольор към РУ - Велинград, ОД на МВР – Пазарджик, поради което особеното искане следва да се остави без уважение като неоснователно и небосновано.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Ж. Ц. за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1411055 от 02.05.2026 год., издадена от А. Р. Р. - младши автоконтрольор към РУ - Велинград, ОД на МВР -Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от настоящото определение, на основание чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�