Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1673 от 21.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 362/2024
Вид
Решение № 1673
Подписан
21.03.2024
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Виктория Недева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100500362 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №362/2024 г по описа на СГС е образувано по :

- въззивна жалба на А. К. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. **** срещу решение №20095165 от 24.06.2023 г по гр.д.№64609/17 г на СРС , 44 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди Прокуратурата на РБ да му заплати разликата над 9500 лева до предявения размер от 18 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпления и поддържане на обвинението в съдебна фаза по ДП № 35-П/2009г. по описа на Сл.отдел при СГП, пр.пр.№ 45545/2009г. по описа на СГП , ведно със законната лихва от 22.06.2016 г до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ срещу посоченото решение на в СРС , но в частта , в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на А. К. П. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 9500 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ и сумата от 1700 лева - обезщетение за имуществени вреди , от които 1500 лв. разходи за правна защита от адвокат и 200 лв. разходи за лечение с психотерапия ; от незаконно повдигнато му обвинение в извършване на престъпления и поддържане на обвинението в съдебна фаза по ДП № 35-П/2009г. по описа на Сл.отдел при СГП, пр.пр.№ 45545/2009г. по описа на СГП , ведно със законната лихва върху посочените главници от 1

22.06.2016 г до окончателното заплащане на сумите . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът П. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част / , тъй като определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено .

Незаконното обвинение е продължило повече от 6 години /прекалено дълго/ , а болките и страданията на ищеца са били ежедневни и значителни . Особено важно е , че П. е бил задържан за 72 часа и срещу него е постановена осъдителна присъда от първата инстанция .

Опетнено е името му и е имало негативни последици върху личния и професионалния му живот . П. развива хипертонично заболяване , преживява стрес от уволнение и не е могъл да реализира кариерно израстване . Обвинението е било отразено в медиите . Прокуратурата не познава закона и е поддържала несъстоятелно обвинение . П. е имал малки деца и е бил предмет на подигравки . Имал е занижени доходи , а хипертонията и проблемите с нервната система произтичат от обвинението .

Въззивникът Прокуратурата на РБ излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от нея част / , тъй като присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не съответства на събраните доказателства . Обвинението по чл.387 ал.3 НК не е за тежко умишлено престъпление . Извън 72-часовото задържане ищецът е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“ до 12.06.2012 г , а не до приключване на наказателното производство . Делото е било с фактическа и правна сложност , а вредите са резултат и от действия на други органи . Медицинската документация не доказва причинна връзка между незаконното обвинение и евентуално влошено здравословно състояние . СРС не е обсъдил данните за друго наказателно производство срещу ищеца , което също е завършило с оправдателна присъда , като не могат да се разграничат вредите от различните производства . Прокуратурата не е правила изявления за повдигнатото обвинение , а в представените публикации лицата са посочени само с инициали . Досъдебното производство е приключило в разумен срок . Имуществените вреди също не са доказани от ищеца , защото адвокатското му възнаграждение е в прекомерен размер . Няма пряка връзка между платената психотерапия и повдигнатото обвинение .

Въззивниците не са подали отговори на жалбата на другата страна.

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 06.07.2023г и на 03.07.2023 г и е обжалвано в срок съответно на 20.07.2023 г и на 04.07.2023 г.

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .

2

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

От фактическа страна по делото е установено следното :

С постановление от 18.05.2010 г на следовател в Сл.отдел при СГП по ДП № 35-П/2009г. по описа на отдела, пр.пр.№ 4-5545/2009г. по описа на СГП, ищецът А. К. П. е привлечен в качеството на обвиняем, по обвинение, че през времето 2007г. - 2009г. и на 17.05.2010г. в гр. София, в Петролна база на „ОМВ“, кв. „Илиянци“, при условията на продължавана престъпна дейност е отнел чужди движими вещи - големи количества петролни продукти на висока стойност, от владението на петролната компания без съгласието на нейните служители, е намерение противозаконно да ги присвои, като за продължаваната кражба са използвани моторни превозни средства, технически средства и специални начини, извършена е от повече от две лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, и отделните деяния не представляват маловажни случаи, и е извършена от длъжностни лица, които са се възползвали от своето служебно положение на държавни служители от охранителния състав на МВР е достъп до местопрестъплението - престъпление по чл.195 ал.1 т.4,5 и 6 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. На същата дата обвинението е предявено на ищеца.

С постановление на СГП от 18.05.2010 г , е наредено задържане на ищеца за срок от 72 часа, за осигуряване явяването му пред съда за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от момента на предявяване на обвинението. Няма данни за внесено от прокуратурата искане за налагане на такава мярка.

С постановление от 14.03.2012г. на прокурор при СГП на ищеца е повдигнато ново обвинение за това, че на 17.05.2010 г във времето от 19,48ч. до 21,32ч. в гр. София, в района на ж.п. гара „Илиянци“ - петролна база „Илиянци“ на „ОМВ България“ ООД, и на ул.

„Кирил Благоев“, в качеството си на длъжностно лице - държавен служител със звание лейтенант от МВР, категория „Г“ - II степен, полицейски инспектор VI степен в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР, в състава на наряд по маршрут ППГ 450, в съучастие като извършител е полицаите от 02 РУ-СДВР Р.К.Х. и Р.А.Х., също извършители, не е изпълнил задължения по служба, регламентирани в ЗМВР, Инструкция за патрулно-постовата дейност на МВР № 1з 2295/8.12.2006г„ Инструкция рег.№ 410/5.01.20Юг. относно задълженията на автопатрула, и норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и от това произтекли вредни последици от неимуществен характер, като деянието е извършено с цел набавяне за себе си и за другиго (съизвършителите) на имотна облага - 21 л. бензин на неустановена стойност, изнесени в две туби от петролния терминал - престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 1 и 2 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК. Видно от постановлението, по досъдебното производство на ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер от 500 лв., доколкото със същото тази мярка е потвърдена. Предявяването на това обвинение на ищеца е извършено на 10.04.2012г.

3

С постановление от 8.10.2012г. на прокурор при СГП воденото наказателно производство е частично прекратено, в частта по първоначално повдигнато обвинение спрямо ищеца и другите двама обвиняеми Х. и Х. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за това да са участвали в организирана престъпна група (за последното е отбелязано, че поради пропуск не е отразено в квалификацията на обвинението). Видно от мотивната част, основание за прекратяване на производството в тази част, е извод на прокурора за недоказаност на съставомерност на деянието по този текст. По жалба на ищеца и на друг от обвиняемите - Р. Х., това постановление е отменено поради съществен порок - липса на мотиви, от СГС, НК, 7 с-в, с определение от 1.11.2012г. по НЧД № С-286/2012г„ протестирано от прокурора и потвърдено от САС, НК, III с-в, с определение от 8.02.2013г. по ВЧНД № П-128/2012г.

С прокурорско постановление от 20.02.2013г. наказателното производство е прекратено в същата част, като съобразно указанията на съда мотивите за прекратяването са доразвити, по същество в смисъл, че инкриминираните факти не сочат на съставомерно деяние по чл.195, ал. 1, т. 4, 5 и 6 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 321, ал. 2 НК.

Изготвен е обвинителен акт срещу ищеца и другите две лица обвиняеми за привличането им към наказателна отговорност по обвинението за извършено престъпление по чл.387 ал.3, пр.1 вр. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като е било образувано НОХД № 8045/2013г. по описа на СРС, НО, 6 с-в.

С постановена от СРС на 5.11.2014 г присъда ищецът е признат за виновен по повдигнатото обвинение, освен за част от вменените му като неизпълнени задължения по служба, в която част е оправдан, и е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, с отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години.

С присъда от 21.01.2016 г на СГС, НК, I-ви въззивен с-в, по ВНОХД № С-60/2015г., е отменена присъдата на първоинстанционния съд в осъдителната й част, и вместо нея постановена нова, с която ищецът е признат за невиновен и оправдан. В останалата част присъдата на СРС е потвърдена.

По подаден от прокурор при СГП касационен протест е образувано н.д. № 513/2016г. по описа на ВКС, I НО, приключило с решение от 22.06.2016г., с което протестираната присъда на въззивния съд е оставена в сила. Касационното решение е окончателно, като неподлежащо на обжалване и протест.

Поради засекретяване на НОХД № 8045/2013г. по описа на СРС, материалите от досъдебна и съдебна фаза на наказателното производство не са приобщени в цялост по делото.

Според констативен протокол от 24.02.2017г. от извършена от ИВСС проверка по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, по подадено от ищеца заявление за обезщетение за вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на образуваното и водено срещу него наказателно дело. В протокола са отразени констатации на проверяващия орган относно продължителността на производството, обема на извършени по същото действия от разследващите органи, прокуратурата и съда и събрани доказателства по обвинителната и 4 защитната тези, както и относно поведението на заявителя - ищеца, за който е прието, че не е ставал причина за забавяне на наказателния процес в двете му фази. Въз основа на резултите от извършената проверка Министърът на правосъдието е отхвърлил заявлението на ищеца.

Според 5 броя преводни нареждания за извършени от ищеца плащания по банков път в полза на Я.С.А. на суми, както следва: сумата от 300 лв., преведена на 1.07.2013г., сумата от 100 лв., преведена на 2.12.2014г., сумата от 600 лв., преведена на 8.12.2014г., сумата от 250 лв., преведена на 2.03.2016г. и сумата от 250 лв., преведена на 28.03.2016г. Видно от посочените в платежните документи основания за плащане, преводите са направени за осъществена адвокатска защита на три инстанции по НОХД № 8045/2013г. по описа на СРС - общо 550 лв. за първа инстанция, общо 700 лв. за втора инстанция и 250 лв. за касация.