Решение № 24 от 02.08.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кърджали, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. К. Дановска при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от М. К. Дановска Търговско дело № 20255100900011 по описа за 2025 година

Исковото производство е образувано по депозирана чрез процесуален представител - адв.Ч., като пълномощник на К. М. К. и Х. Б. К., и двамата от гр.Кърджали, искова молба с вх.№ 1425/24.03.2025г., предявена против "Ю." **

В исковата си молба ищците твърдят, че на 24.09.2008 година между "Б." **, с ЕИК ***********, чийто правоприемник е ответника - "Ю." ** с ЕИК ***********, от една страна като кредитодател, и от друга страна като кредитополучател - К. М. К. /тогава с фамилно име - Д./, с ЕГН **********, бил сключен Договор за жилищен кредит № *********** година, съгласно който "Б." ** е предоставила по блокирана от самата банка банкова сметка в швейцарски франкове на К. М. К. жилищен кредит в размер на 130 000 CHF /сто и тридесет хиляди швейцарски франка/ за покупка на два апартамента, подробно описани в договора, върху които е била учредена в полза на банката договорна ипотека.

С Анекс № 2/11.07.2011 година, сключен към договора, като солидарен длъжник встъпил Х. Б. К. - съпруг на К. М. К..

Съгласно чл.1 от горепосоченият договор за кредит, на кредитополучателя К. М. К. е бил предоставен кредит в швейцарски франкове в размер на 130 000 швейцарски франка/сто и тридесет хиляди швейцарски франка/, който обаче реално бил усвоен безкасово и касово в лева, както следва:

По тогавашния курс лев/франк, на 14.10.2008 година от К. М. К., е била усвоена безкасово реално сума в размер на 70 665,70 лева /седемдесет хиляди 1 шестстотин шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, като тази сума Банката служебно превалутирала по курс 1,2397 лева за 1 швейцарски франк, без да е налице съответното нареждане за това от кредитополучателя К. М. К..

На 17.10.2008 година от К. М. К. била усвоена допълнително и реално, сумата в размер на 31 003,10 лева /тридесет и една хиляди три лева и десет стотинки/, като тази сума Банката служебно превалутирала в 24 280 швейцарски франка по курс 1,2769 лева. за 1 швейцарски франк, без да е налице съответното нареждане за това от кредитополучателя К. М. К..

На 21.10.2008 година от К. М. К. била усвоена допълнително и реално сума в размер на 59 753,10 лева, която Банката превалутирала в сума в размер на 47 792,70 швейцарски франка по курс 1,2502 лв. за 1 швейцарски франк, без да е налице съответното нареждане за това от кредитополучателя К. М. К..

Така, към датите на усвояването на кредита - 14.10.2008 година, 17.10.2008 година и 21.10.2008 година, и по курсовете - швейцарски франк/лев, по които банката служебно превалутирала кредита в размер на 130 000 швейцарски франка, без да е налице съответното нареждане за това от К.

М. К., на равностойността му в лева, реално отпуснатият и усвоен от ищците кредит възлязъл в размер на 163 228 лева, с които е била заверена левовата разплащателна сметка на кредитополучателя К. М. К., и откъдето фактически били извършени разплащанията, за които кредитът бил целево отпуснат.

Видно било от тези операции, че Банката се лишила фактически от отпусната сума в размер на 161 421,90 лева, а разликата до 163 228 лева, възлизаща на 1 806,10 лева, представлявала комисионна на банката за отпуснатия кредит и такси за усвояването на левовете, която сума реално банката била усвоила, без да я предостави на К. М. К..

В същото време двамата ищци, като кредитополучатели, били задължени да възстановяват швейцарски франкове, съгласно предоставения допълнително на 17.10.2008 година на К. М. К., нов погасителен план.

За периода от 14.11.2008 година до 03.05.2018 година, ищците - като кредитопучатели и потребители, заплатили на "Б." ** за погашения по кредита сума в общ размер на 148 584,23 лева.

След отпускане на кредита ищците, като кредитополучатели потребители, неколкократно се обръщали към "Б." **, с молби за преразглеждане на случая им и за прекратяване на неправомерното надвземане на суми от страна на Банката.

Впоследствие и след като през 2020 година "Ю." ** придобила собствеността върху "Б." **, ищците започнали кореспонденция с "Ю." **, относно установяването на точното им задължение към банката.

Вместо това обаче, получили покани за доброволно изпълнение с изх. № 3287/19.012021 г. и с изх. № 3282/19.01.2021 от ЧСИ Р.С., с рег. № ***, с район на действие - Окръжен съд-Кърджали по изпълнително дело № 6/2021 година по неговия опис, ведно с приложени Заповед № 260130 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена на 16.11.2020 година по частно гражданско дело № 1068/2020 година по описа на Районен съд- Кърджали, изпълнителен лист, издаден на 16.11.2020 година по 2 същото частно гражданско дело и извлечение от счетоводните книги на "Ю." ** по кредитна сделка № 4838538.

Чрез пълномощник ищците подали Възражение с вх. №

261210/05.02.2021година и Възражение с вх. № 261211/05.02.2021 година срещу посочената заповед.

Тъй като не постигнали съгласие, "Ю." ** завела в Окръжен съдКърджали иск срещу ищците, на основание на който било образувано търговско дело № 47/20221 година по описа на Окръжен съд- Кърджали.

Делото приключило със сключена между "Ю." **, от една страна, и двамата ищци, от друга страна, съдебна спогодба, одобрена от съда със Съдебно определение № 31/12.05.2022 година по търговско дело № 47/20221 година по описа на Окръжен съд-Кърджали. По силата на тази съдебна спогодба двете страни се споразумели, че към 19.10.2020 година, процесният договор за жилищен кредит и анексите към него, никога не са били просрочвани, и към тази дата оставащото им задължение възлиза в размер на сумата от 78 034,68 лева.

От точка четвърта до точка осма, включително, от това споразумение, одобрено от съда, двете страни се договорили, че за заплащането на сумата в размер на 78 034,68 лева, ще бъде сключен нов договор за кредит, с който ще се рефинансира и погаси изцяло това им задължение по Договор за жилищен кредит №3042 R 08/2008 година, като същият ще прекрати своето действие.

За периода от 12.05.2022 година до 12.10.2022 година, "Ю." ** не одобрила и съответно не сключила с ищците нов договор за кредит, на основание на който можело да се рефинансира и погаси изцяло задължението им по процесния Договор за жилищен кредит №3042 R 08/2008 година.

Това принудило ищците да потърсят услугите на търговска банка "О." **, като подали молба до "Ю." ** с вх. №517- 0546/12.10.2022 година, с която поискали от "Ю." ** им издаде писмо-ангажимент от нейна страна, с ангажименти, от страна на банката, подробно посочени в молбата, и пожелали да получат одобрение от нейна страна, еднократно и изцяло да погасят това свое задължение в размер на 78 034,68 лева по Договора за жилищен кредит №3042 R 08/2008 година.

В действителнос, на 01.11.2022 година К. М. К. получила от "Ю." ** исканото писмо-ангажимент с изх. № 9350/1097 от същата дата, и съгласие от страна на "Ю." **, за еднократно погасяване на задължението в размер на 78 034,68 лева.

На 22.11.2022 година с банково нареждане от сметката на К. М. К. в Т.

"О." ** по посочената в писмото-ангажимент от "Ю." ** банкова сметка, била преведена сумата в размер на 78 035 лева и това задължение на ищците към онзи момент било изцяло погасено, като банката предприела след това всички други действия по заличаването на договорните ипотеки, връщането в тяхно владение на оригинала на изпълнителният лист, издаден в нейна полза и т.н.

Или, ищците твърдят, че общата сума, която погасили по процесния Договор за жилищен кредит №3042 R 08/2008 година, сключен на 24.09.2008 година, възлязла в размер на 226 599,23 лева, при реално получена и усвоена от тях сума по този договор за кредит в размер на 161 421,90 лева. Разликата 3 между тези две суми - в размер на сумата от 65 177.33 лева, се претендира по делото като главница.

През последващите години, считано от 14.11.2008 година до 14.07.2011 година вкл., ищците, като кредитополучатели, заплащали месечните си анюитетни вноски при посочените в погасителния план условия, а именно при годишен лихвен процент в размер на 7,0363%. Считано от 03.08.2011 година, Банката им предоставила нов погасителен план, в който бил посочен годишен лихвен процент в размер на 5,1403%, по който кредитът се е погасявал до 03.10.2017 година, а считано от 03.11.2017 година, банката им предоставила трети погасителен план с годишен лихвен процент в размер на 2,9237%, по който продължавали плащанията по кредита след тази дата.

По този начин, вследствие едностранното завишаване от страна на Банката на лихвата по кредита и „отвързването“ на определянето на лихвения процент от фактора LIBOR, от датата на отпускането му до края на 2018 година, двамата ищци заплатили лихва, включена в анюитетните вноски, в завишен размер спрямо първоначално договорения - общо в размер на 33 327,59 швейцарски франка, които през 2017 година банката им възстановила като надвзети лихви като сума в размер на 7 782.94 швейцарски франка. По този начин, общата сума, която двамата ищци заплатили като лихва и такси, включена в надвзетите им месечни анюитетни вноски, в завишен едностранно от банката размер, спрямо първоначално договорения, била в размер на 25 544,65 швейцарски франка.

Твърдят, че с посочената сума Банката се обогатила неоснователно за тяхна сметка, включвайки в Договор за жилищен кредит N83042 R 08/2008 година горецитираните клаузи, които считат за неравноправни и съответно нищожни, по следните съображения:

„На първо място, в чл. 13, ал.1 от Договора за кредит, е бил уговорен лихвен процент, формиращ се като сбор между базов лихвен процент /БЛП/ на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /към датата на подписване, според банката, в размер на 3.86%/ и надбавка от 1.05 %, т.е общият процент на лихвата по кредита е 4,91 %. По силата на чл.13 ал.З от договора, „Базовият лихвен процент на Банката за жилищни кредити е швейцарски франкове се актуализира на първия работен ден на всеки месец, като се формира на база посоката на движение на съответната за деня стойност на /едномесечния/ 1м LIBOR в швейцарски франкове“. Посоченият фактор LIBOR за промЯ. на лихвения процент действително е обективен и не зависи от волята на Банката, но явно той не е единствения, а в договора липсва посочена методика, по която Банката изчислява БЛП, като не е било посочено как и поради каква причина е допустимо изменението му. Тези обстоятелства са дали възможност на Банката да променя едностранно размера на договореното възнаграждение /лихва/ на непредвидено в договора основание.

Въпреки това, още на датата на усвояване на кредита /14.10.2008г./, от страна на "Б." **, е бил връчен за подписване на кредитополучателя К. М. К., /тогава с фамилно име- Д./ Анекс № 1/14.10.2008г. към Договора, който тя подписала под угрозата задвижените вече сделки /покупката на двата апартамента/, за които се отпуска кредита, да не бъдат осъществени, поради невъзможност за заплащането на договорените им цени. В посочения Анекс №1, БЛП на Банката е бил вече в размер на 4.48636 %, а надбавката е увеличена на 2.05 %, 4 т.е общият процент на лихвата по кредита се е променила от 4,91% на 6,53636 %. Същевременно, в предоставения й на 17.10.2008 година погасителен план, е бил посочен още по-висок лихвен процент - 7,0363 %. В същия Анекс № 1 от 14.10.2008г. е била вмъкната и нова клауза в чл.13 - ал.5, съгласно която „Клиентът се съгласява, че Банката има право да промени едностранно приложимия към настоящия договор за кредит лихвен процент при наличие на някое от следните условия, които са подробно изброени от буква „а“ до буква „з“, включително на чл.13 ал.5 от Анекс №1“. клаузите на чл. 13, ап. 1 от Договора и впоследствие чл.1 и чл.15 ал.5 от Анекс № 1 от 14.10.2008 година, касаят възможността за едностранна корекция на лихвения процент, без възможност за договаряне, водещо до едностранно изменение на дължимите месечни вноски, предвид изменението на размера на лихвите. Решението за корекция и размерът на изменението били поставени изцяло в избор на Банката, без да са обвързани от ясни и предварително фиксирани критерии за това - кога и с какъв размер може да се изменят вноски и лихви. Ищците считат, че съгласно чл.143, т.3 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която „поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля“, като в настоящия случай промЯ.та на лихвения процент /в частност на БЛП на Банката/ се е определял изцяло от нея. клаузите на чл. 13, ал. 1 и ал. 5 от Анекс №1 от 14.10.2008 година, са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, която „позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание“. В конкретния случай това е била възможността за промЯ. от страна на банката на лихвения процент по кредита при непредвидени в договора основания. Видно от текста на договора, в него липсват каквито и да било фиксирани условия, които при съвкупното си настъпване да обуславят от своя страна изменението на договорените условия по кредита в определени граници. Липсата на фиксирани в договора показатели, обуславящи промЯ. на лихвения процент, такси, лихви и размер на месечни вноски води до това, че потребителят по никакъв начин не може да бъде сигурен дали увеличението съответства на предварително договорени межда страните параметри и дали изобщо е в съответствие с договора. Предоставянето на възможността за едностранно изменение изцяло в полза на едната страна по договора, и то на основание на непосочени в съглашението критерии, поставя потребителите в изключително неравноправно положение. В договора не се съдържало постигане на съгласие по договорка /договорна клауза/ за това как се сформира и от какво се влияе размера на БЛП. Не били посочени основанията за промЯ.та на неговата величина, влияеща на размера на задължението на кредитополучателя. Клаузата на чл.13, ал.6 от Анекс №1, указваща, че тези промени се съдържат на интернет страницата на банката или чрез съобщение на табло в салоните на банката, обосновават единствено извода, че по отношение на тези предпоставки, влияещи на размера на дължимата лихва, не е постигано 5 съгласие между страните, т.е. не са предмет на договора за кредит и стоят извън съдържанието на облигационното отношение между страните.