Решение № 260866 от 11.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..................../11.03.2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ,

53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Д.Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 9302/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.

1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от

03.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - Варна, както следва: сумата 85,10 лева, представляваща една трета от общата сума от 255,29 лева – главница за незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 21,67 лева, представляваща една трета от общата сума от 65 лева - разноски по делото, като посочените вземания са прехвърлени от страна на „***“ ЕАД /с предишно наименование „***“ ЕАД/ в полза на „***“ ООД с Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. и от „***“ ООД на „***.“ ЕООД с Договор за цесия от 30.05.2019 г., всички суми - предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.С.-С., рег. № *** на

КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Варна, поради изтекла погасителна давност.

По твърдения в исковата молба, съгласно

Изпълнителен лист от 03.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - Варна във основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,***– наследодател на ищцата е осъден да заплати на „***“ ЕАД следните суми: 255,29 лева – за предоставени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението, както и 65 лева – разноски по делото. Заявява се, че починалото лице***има трима наследници, един от които е ищцата, както и че вземанията по изпълнителния лист са цедирани, както следва: по

Договор за цесия от 21.12.2017 г. от „***“ ЕАД на „***“ ООД и по Договор за цесия от 30.05.2019 г. от „***“ ООД на „***.“ ЕООД. Твърди се, че по повод на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** на ***, като задълженията на ищцата са погасени по давност, изтекла в периода от издаване на изпълнителния лист – 03.01.2012 г. до образуване на изпълнителното дело – на 18.11.2019 г.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като не се спори, че е издаден изпълнителен лист за процесните суми и че за събиране на последните е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ ***., рег. № *** на ***. Твърди се, че до постановяване на Тълкувателно решение № *** г. по описа на ***, ***, давност по време на изпълнителния процес не е текла, поради което такава би могла да започне да тече едва от момента на приемане на цитираното тълкувателно решение. Посочва, че новото тълкувателно решение се явява последващ тълкувателен акт спрямо ППВС № *** г., поради което няма обратно действие.

Твърди, че по образуваното изпълнително дело №*** по описа на *** е поискано извършването на изпълнителни действия срещу длъжника.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се иска отхвърляне на исковата претенция, както и присъждане на разноски за производството.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК.

За основателността на предявения иск е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на твърдените правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок; че е носител на процесните задължения като наследник на длъжника по изпълнителния лист.

По делото, на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и 4 ГПК, е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че: срещу наследодателя на ищцата -***е издаден Изпълнителен лист от 03.01.2012 г. по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - Варна във основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на „***“ ЕАД на следните суми: 255,29 лева – за предоставени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 04.11.2011 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение / до окончателното изплащане на задължението, както и 65 лева – разноски по делото; че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.С.-С., рег. № ***, с взискател „***.“ ЕООД.

От Удостоверение за наследници изх. №

*** се установява, че ищцата е наследник на починалото лице ***, наред с още две лица.

Видно от

Покана за доброволно изпълнение до ищцата, претендираните от същата парични задължения са в размер на една трета от общото задължение на нейния наследодател по процесния изпълнителен лист.

Основният спорен момент в производството е правен и той се свежда до въпроса дали образуваното от ответника срещу ищеца изпълнително дело е прекъснало погасителната давност за процесните вземания.

Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен поради следното:

Видно от материалите по изисканото и приобщено изпълнително производство №*** по описа на ***., същото е образувано въз основа на издадения срещу наследодателя на ищцата Изпълнителен лист от 03.01.2012 г. по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - Варна. От служебно извършената справка съдът установи, че така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника е влязла в сила на 14.12.2011 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.

2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съдът приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде приравнена на влязло в сила съдебно решение, поради което и установените с нея вземания се погасяват с петгодишна давност.

По делото не е спорно, че до

18.11.2019 г., когато е образувано горепосоченото изпълнително дело срещу наследодателя на ищцата, срещу същия не са предприемани каквито и да било други изпълнителни действия. Следва да се отбележи, че липсват представени доказателства в този смисъл, няма и наведени такива твърдения. Ето защо, съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че процесните вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г. по описа на ***, са погасени по давност, считано от *** г. /с изтичането на 5 години от влизане в сила на заповедта/. През този период не са предприемани никакви действия срещу длъжника, водещи до прекъсване на давността.

В тази връзка, не могат да бъдат споделени вижданията на ответника, че давност не е текла по време на изпълнителния процес до постановяване на Тълкувателно решение № ** г. по описа на ВКС, ОСГТК, тъй като до този момент е било приложимо ППВС № *** г., като след постановяване на това тълкувателно решение с молба по изп. д. №*** по описа на ***. е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и давността е прекъсната. Такова едно възражение би било релевантно, но само при положение, че срещу ищцата е било образувано изпълнително производство преди изтичането на петгодишната давност на вземанията. Такова изпълнително дело обаче не е било налично, поради което и само на това основание възраженията на ответника съдът намира за неоснователни.

По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск е основателен /процесните вземания са погасени по давност/, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира такива, както следва:

50 лева – платена държавна такса и 360 лева с ДДС –адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в полза на ищцата в цялост, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите по Изпълнителен лист от *** г., издаден по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд - ***, както следва: сумата 85,10 лева, представляваща една трета от общата сума от 255,29 лева – главница за незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.11.2011 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 21,67 лева, представляваща една трета от общата сума от 65 лева - разноски по делото, като посочените вземания са прехвърлени от страна на „***“ /с предишно наименование „***/ в полза на „***“ ***с Договор за прехвърляне на вземания от 21.12.2017 г. и от „*** на „Ю.“ *** с Договор за цесия от 30.05.2019 г., всички суми - предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №*** по описа на ***., рег. № *** на ***, с район на действие Окръжен съд - ***, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Ю.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 410 (четиристотин и десет) лева – разноски за производството, от които: 50 (петдесет) лева – платена държавна такса и 360 (триста и шестдесет) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: