Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 445 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 421/2025
Вид
Протокол № 445
Подписан
02.07.2025
В сила
02.07.2025
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 445 гр. Пазарджик, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря В. Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500421 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя МБАЛ – Пазарджик ред.пр. се явява адв. П. Г. упълномощена от преди.

Ответник Е. В. Г. ред.пр. се явява лично и с адв. В. И. Спасов редовно упълномощена от първата инстанция.

Адв.Г.: - Да се даде ход на делото.

Адв. С.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите във връзка с чл.317 и чл.310 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на районен съд Пазарджик, постановено по гр.д.№ 20245220105223 по описа на съда е признато за незаконно уволнението на Е.

В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „М.Г.“ № 14, етаж 2, с адрес за призоваване: гр. П., бул. „Ш.С.“ № 159, ет.3, ап.23, кантора адвокат В.

1

И.-С., извършено със Заповед №108/21.10.2024 г. на Красимир Темнилов изпълнителен директор на „МБАЛ Пазарджик“ АД, считано от 22.10.2024 г., като е отменено.

Възстановена е Е. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.

„М.Г.“ № 14, етаж 2, с адрес за призоваване: гр. П., бул. „Ш.С.“ № 159, ет.3, ап.23, кантора адвокат В. И.-С. на длъжността „Лекар-специализант“ по съдебна медицина, в Звено „Отделение по обща и клинична патоанатомия и съдебна медицина“, която е заемала преди уволнението й със Заповед №108/21.10.2024 г. на Красимир Темнилов - изпълнителен директор на „МБАЛ Пазарджик“ АД.

Осъдена е „МБАЛ - Пазарджик“ АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ №15, представлявано от д-р Красимир Темнилов - Изпълнителен директор, да заплати на Е. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „М.Г.“ № 14, етаж 2, с адрес за призоваване: гр. П., бул. „Ш.С.“ № 159, ет.3, ап.23, кантора адвокат В. И.-С., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата от 9780,56 лева, представляваща сборът от обезщетението за оставяне без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 22.10.2024 г. до 12.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 12.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен този иск за разликата до пълния му предявен размер от 12360 лева и за периода от 13.03.2025 г. до 22.04.2025 г., като неоснователен.

Осъдено е дружеството „МБАЛ - Пазарджик“ АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ №15, представлявано от д-р Красимир Темнилов - Изпълнителен директор, да заплати на Е. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „М.Г.“ № 14, етаж 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1116,52 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдена е Е. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „М.Г.“ № 14, етаж 2, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „МБАЛ Пазарджик“ АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „Болнична“ №15, представлявано от д-р Красимир Темнилов Изпълнителен директор, сумата от 465,40 лева разноски по делото, 2 съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.

Осъдена е на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК „МБАЛ - Пазарджик“ АД, ЕИК 130072241, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ №15, представлявано от д-р Красимир Темнилов - Изпълнителен директор, да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 706,26 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и разноски за вещо лице.

Допуснато е предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото обезщетение.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „МБАЛ-Пазарджик“ АД. Оплакванията са, че решението е неправилно , незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушения на материалния закон.

Молят да бъде отменено и исковете отхвърлени ,като претендират разноски за двете инстанции.

В мотивите на обжалваното решение било прието, че не е спорно по делото, че страните са сключили трудов договор № 296/05.07.2024г., по силата на който ищцата Г. заема длъжността "лекар , специализант по съдебна медицина" , който договор е сключен като срочен по чл. 68, ал. 1 ,т.2 - ра от КТ във връзка с чл. 11. ал. 1 и чл. 12, ал.З от Наредба № 1/22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, със срок до датата на придобиване на права на специалист, но не по- късно от една година от допускането на специализанта до държавен изпит, въз основа на който се извършва обучението на специализанта за придобиване на специалност.

Съдът счел за неоснователни доводите в исковата молба, че уговорената в трудовия договор клауза изпитване по чл. 71 от КТ за срок от шест месеца в полза на работодателя е недействителна и ответникът е действал добросъвестно при възникване на трудовото правоотношение.

За да уважи исковите претенции съдът счел, че работодателят е бил недобросъвестен при прекратяване на трудовото правоотношение позовавайки се на клаузата за изпитване, тъй като на 01.08.2024г бил проведен конкурс от работодателя и ищцата била издържала същият, т.е ответникът бил проверил годността й да изпълнява заеманата длъжност в не приключила конкурсна процедура, поради което недобросъвестно се е позовал на уговорената в 3 трудовия й договор клауза за изпитване.

Тези изводи необосновани. на първоинстанционния съд били неправилни и

В исковата молба Г. не се била позовала на недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение. Нямало изложени и фактически твърдения от страна на ищцата, че с уговорената в договора клауза на срок за изпитване в полза на работодателя се цели заобикаляне на закона и работодателят недобросъвестно упражнява работодателска власт при прекратяване на трудовия договор на това основание. Нямало и наведени твърдения за недобросъвестно упражняване на права по смисъла на чл, 8 от КТ от страна па работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71 от КТ , затова че , годността й на служител да изпълнява трудовата функция на „лекар специализант по съдебна медицина“ била проверена въз основа на протокола на комисията от 01.08.2024г. Доводите в исковата молба по повод.

Приетия по делото протокол от 01.08.2024г. били свързани с твърденията, че ищцата е заела длъжността въз основа на конкурс проведен на цитираната дата, като се поддържа, че клаузата за изпитване в полза на работодателя е недопустима във връзка с проведената па 01.08.2024г конкурсна процедура. Пропуск било от страна на ответника да сключи споразумение по чл. 107 от КТ , поради което следвало съдът да приеме, че трудовото й правоотношение било възникнало въз основна на конкурс.

В отговора на исковата молба ответникът направил възражение за недействителност на сключения между страните трудов договор, прекратен със Заповед № 108/21.10.2024 г. на Красимир Темнилов - изпълнителен директор на

„МБАЛ

Пазарджик“

АД, като сключен в противоречие/заобикалянс на нормативен акт, регламентиращ реда за сключването на подобни договори за придобиване на специалност разписан в чл. 17 от Наредба № 1/22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Според тази разпоредба базите за обучение следва да обявяват целогодишно, включително на интернет страниците си, свободните длъжности за специализанти, в това число и за специализанти по съдебна медицина, а заемането на длъжностите обявени за специализанти по ал.1 на 4 чл. 17 се извършвало след провеждане на конкурс по реда на КТ.

Съдът не се произнесъл по направеното възражение, поради което решението било постановено при нарушение на императивната норма на чл.

236,ал.2 от ГПК.

Подържа се от жалбоподателя доводът , че трудов договор № 296/05.07.20241., по силата на който ищцата Г. заема длъжността "лекар , специализант по съдебна медицина " в Звено „Отделение по обща и клинична патоанатомия и съдебна медицина“ е недействителен поради заобикаляне на изискването за заемане на длъжността след проведен конкурс, съгласно чл. 17 от Наредба №1/2015г за придобиване на специалност в областта на здравеопазването.

В отговора на исковата молба се подържало и възражението , че трудовото правоотношение е ищцата Г. не е възникнало от конкурс и че същата не е подавала заявление за участие до конкурс, респективно не е допускана до конкурс. Протоколът, на който се позовава съдът с бил изготвен в нарушение на чл. 89 - 97 от КТ. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че годността на ищцата за длъжността, която е заемала преди уволнението „била проверена в не приключила конкурсна процедура“ и обективирана в протокол от 01.08.2024г. Тези изводи не съответствали на събраните по делото писмени доказателства. От приетата по делото Заповед № 204 от 26.03.2024г. на изпълнителния директор на МБАЛ Пазарджик АД се установило, че е бил обявен конкурс за заемане на длъжността „Лекар, специализант по съдебна медицина“, като със същата заповед са определени изискванията за заемане на длъжността, необходимите документи за участие , сроковете за подаване на документ - от 29.03.20241' до 30.04.20241 и начина на провеждане на конкурса. Със Заповед № 348 от 10.05.2024г. на изпълнителния директор на МБАЛ Пазарджик АД, също приета, като доказателство по делото, са определени и комисиите, които да проведат конкурса, като за длъжността „лекар, специализант по съдебна медицина“ със същата заповед е опредЕ. и датата на конкурса - 20.05.2024г., на която комисията да проведе конкурса в отделението по обща и клинична патология и съдебна медицина. Безспорно установено било, че към дата на обявяване на конкурса, респективно досежно сроковете за участие в конкурса, ищцата, др. Е. В. е работила на длъжност „Лекар, специализант по съдебна 5 медицина“ при УМБАЛ „Свети Георги “ П., въз основа на проведен в УМБАЛ „Свети Георги “ П. конкурс за тази длъжност през 2021 г.. Тя не била подавала документи за участие в конкурс и не участвала в обявения конкурс на 20.05.2024 год. от назначената комисия, а на 04.07.2024г е подала молба за назначаване на длъжността, която е заемала преди уволнението и е последвало сключване на трудовия договор от 05.07.2024г„ поради което изводът на съда, че с протоколът от 01.08.2024г била установена „годността й да заема .длъжността в не приключила конкурсна процедура“ е необоснован и несъстоятелен, доколкото няма доказателства по делото ищцата да е участвала в подобна конкурсна процедура.

Установено било, че трудовото правоотношение не е възникнало след провеждане на конкурс, поради което прекратяването на трудовия договор от работодателя на основание чл. 71 от КТ , в чиято полза в индивидуалния трудов договор е уговорена клауза за изпитване било правилно и законосъобразно. Това действие не се нуждаело от мотивиране, поради което изложените съображения във връзка с докладна на д -р. П., били ирелевантни.

В срок е постъпил писмен отговор от Е. Г..

Ответницата по жалбата счита, че решението е правилно, мотивирано и законосъобразно в обжалваните части и като такова следва да бъде потвърдено. В отговора е направено искане с оглед изтеклия период от време въззивната инстанция да се произнесе и по претенцията за обезщетение по чл.344. ал. 1. т.З от КТ след 12.03.2025 г., т.е. от 13 март до 22 април 2025 Г.

/вж. Решение № 128 от 28.05.2013 г. по гр.д № 726/2012 г. па Върховен касационен съд ІV г.о./.

Целта на нормата на чл.70 от КТ била възможността работодателят да провери годността на работника/служителя да изпълнява опредЕ. работа, както и когато работникът/служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.