Решение № 92 от 22.05.2026, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно гражданско дело 62/2026
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 22.05.2026
- Състав
- Калина Георгиева Пейчева, Светла Рускова Димитрова, Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл.2, т.2 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл.4, т.7 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.234, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Ямбол, 22.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Г. Пейчева
Членове:
Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Цветелина Хр. Г.а в присъствието на прокурора М. Б. А. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20262300500062 по описа за 2026 година
С въззивната жалба от Р. В. Г., ЕГН **********, от с.********, чрез адв.П. М. от ЯАК, се обжалва Решение № 620 от 17.12. 2025 г. на ЯРС, постановено по гр. д. № 1885/2025 г. по описа на PC – Ямбол в частта, с която ЯРС отхвърля предявения от Р. В. Г., ЕГН **********, от с.********, чрез адв.П. М. от ЯАК, срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. София, бул."Витоша", № 2, иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2500 лв. до 15000 лв. като неоснователен. Въззивникът обжалва решението на РС в частта, с която е oпределен размерът на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2500 лева, като счита решението за неправилно и незаконосъобразно и излага съображения. В жалбата се излагат съображения, че ЯРС не съобразил, че на първа инстанция ищецът е бил ефективно осъден, че е бил оправдан от въззивния съд, а Прокуратурата е поддържала незаконното обвинение срещу ищеца до последния ден на наказателното производство, което е продължило две години. ЯРС не отчел изключителното нервно напрежение, безсъние и високо кръвно налягане, болки в зъбите, понасяни от ищеца, както и психическото напрежение от опастността да загуби работата си като охранител и да не може да обслужва кредитите си. Моли ЯОС да отмени решението на ЯРС в обжалваната му отхвърлителна част, и бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло в пълен размер предявения иск. Няма доказателствени искания. В срока за отговор на въззивната жалба не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В о.с.з. въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв.П. М., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. за въззиваемата страна, редовно призована, се явява прок.Б., който моли решението на ЯРС да бъде потвърдено.
Като прецени оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:
1
Подадена е искова молба от Р. В. Г. от село *****, обл.**** срещу Прокуратурата на Република България, в която се твърди, че ищeцът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.234, ал. 3, т.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК и е било образувано НОХД № 627/2023 г. по описа на Районен съд-Ямбол. С Присъда №162 от 11.12.2024 г. е признат за виновен в това, че на 25.01.2023 г. в дома му в село *****, обл.****, при условията на повторност, е държал акцизни стоки- фино нарязан тютюн за пушене на стойност 235.74 лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.28 ал.1 от ЗТТИ и чл.2, т.2, чл.4, т.7 и чл.100 от ЗАДС, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно - престъпление по чл.234, ал..3, т.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено ефективно наказание - пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД №86/2025 г. по описа на Окръжен съдЯмбол, който с Присъда № 1/19.03.2025 г. изцяло е отменил присъдата на Районен съдЯмбол, като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. В резултат от обвинението ищецът е претърпял неимуществени врединеприятни изживявания, притеснения, дискомфорт, унижение, уплаха и стрес. При многократното му явяване в съдебните заседания е бил подложен на морално унижение и силно психическо напрежение, във връзка с постоянните обяснения, които е трябвало да дава пред съда, във връзка с продължилото около две години съдебно следствие. Изтъква, че е на шестдесет и три години, работи в охранителна фирма и се ползва с добро име в обществото. Няколко дни преди явяването пред съда, както и няколко дни след това е бил под изключително нервно напрежение, вследствие на което е страдал от безсъние, високо кръвно налягане и дори зъбите са го болели от това високо нервно напрежение.
Причинените неимуществени вреди ищецът оценя на сумата от 15000 лв., и иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2025г. - датата на влизане в сила на Присъда №1/19.03.2025 г. по ВНОХД №86/2025г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, до окончателното плащане, и направените по делото разноски. В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, позовавайки се на липсата на доказателства за твърденията. Оспорва настъпването на вредите в претендирания размер и причинната им връзка с обвинението. Намира, че продължителността на производството от повдигането на обвинението до приключването му е в разумен срок, като възразява срещу ангажиране на отговорността на прокуратурата за периода на водене на съдебните производства. Не са взети мерки за неотклонение на ищеца. Претенцията за обезщетение намира за несъобразена с критериите на чл. 52 от ЗЗД за справедливост и с обществено-икономическите условия в страната.
От приложеното НОХД№ 627/2023г. на ЯРС, ведно с ДП № 22/2023 г. на РУ- Тунджа се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство. В хода на проверката ищецът е подписал Протокол за доброволно предаване от 25.01.2023 г., в който е признал, че в дома му е имало негов тютюн, намиращ се в картонена кутия и в найлонов плик с неуточнено количество, за чиято наличност е забравил. С Постановление за привличане на обвиняем от 10.04.2023 г. на разследващ полицай ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление, изразяващо се в това, че в на 25.01.2023 г. в дома му в село *****, обл.****, е държал акцизни стоки- фино нарязан тютюн за пушене на стойност 235.74 лева, без акцизен бандерол, като деянието е извършено повторно-осъден е за същото престъпление с влязла в сила присъда по НОХД №1092/2022 г. на ЯРС, и извършеното не представлява престъпление по чл. 234, ал. 3, т.1 вр. ал.1 пр.2 от НК. Разследващият орган е пристъпил към разпит на обвиняемия на същата дата, видно от протокола за разпит на обвиняем. Последният е отказал да дава обяснения. Не му е взета мярка за неотклонение. На 04.05.2023 г. е предявено разследването на защитника на ищеца адв.Р.Ж. с Протокол за предявяване на разследване от разследващ полицай. Изложените процесуални действия са 2 повторени след указания на наблюдаващия прокурор, като с Постановление за привличане на обвиняем от 25.05.2025 г. на разследващ полицай ищецът повторно е привлечен като обвиняем за същото престъпление, квалифицирано по чл.234, ал. 3, т.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК. Изготвен е и Протокол за разпит на обвиняем от 25.05.2025 г.. Отново ищецът е отказал да дава обяснения. Не му е взета мярка за неотклонение. На 14.06.2023 г. е предявено разследването на защитника на ищеца- адв.Р.Ж. с Протокол за предявяване на разследване от разследващ полицай.
Въз основа на обвинителен акт от 22.06.2023 г на ЯРП е образувано НОХД № 627/2023 г. на ЯРС, по което са се провели 9 съдебни заседания с участието на ищеца.
Последният е пожелал да даде обяснения само в с.з. на 20.03.2024 г. Съдебното заседание на 09.10.2024 г. е отложено по искане на защитниците му заради заболяване. С Присъда от 11.12.2024 г. ищецът е признат за виновен в това, че на 25.01.2023 г. в дома му в село *****, обл.****, е държал акцизни стоки- фино нарязан тютюн за пушене на стойност 235.74 лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по чл.28 ал.1 от ЗТТИ и чл.2, т.2, чл.4, т.7 и чл.100 от ЗАДС, като случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно престъпление по чл.234, ал..3, т.1 вр. ал.1 пр.2 вр.чл.28 ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложено ефективно наказание - пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. Съдът е привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено със Споразумение по НОХД №1092/2022 г. на ЯРС. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД№ 86/2025 г. на ЯОС. Проведено е едно с.з., като с Присъда № 1/19.03.2025 г. изцяло е отменена присъдата на Районен съд-Ямбол, а подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Актът е влязъл в сила на 04.04.2025 г.
Видно от приложената по ДП № 22/2023 г. на РУ- Тунджа Справка за съдимост от 28.04.2023 г., неоспорена от страните, ищецът е осъждан два пъти –през 2017 г. с влязла в сила присъда по НОХД №6/2017 г. на ЯРС за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК и през 2022 г. по НОХД № 1092/2022 г. на ЯРС, по което е одобрено споразумение за престъпление по чл.234, ал.1 НК- за държане на акцизни стоки без бандерол на 01.08.2022 г. в дома си.
Наказанието за това престъпление с отменената присъда по НОХД № 627/2023 г. е било приведено в изпълнение. По делото е разпитана свидетелката Х. – съседка на ищеца- която сочи, че той живее сам. Работи като пазач. Във връзка с делата срещу него един- два дена преди дело е притеснен, уплашен, с високо кръвно налягане. Свидетелката заявява, че два пъти е измервала със свой апарат това налягане, като последния път стойностите му са били 150/100 –преди около месец и половина. Същевременно казва, че не може точно да си спомни, кога е бил този случай- дали тази година или 2024 г. Първия път, когато му е измерила кръвното, е било през 2023 г., когато той е споделил, че много го боли главата.
Стойностите на налягането са били 135/95. В този период е бил много слаб, а преди делата „по-пълничък“. Споделял е, че не може да спи, че му е нервно. Притеснявал се е да не влезе в затвора. Свидетелката конкретизира делата, за които говори- че едното е заради побой над ищеца, нанесен от М.Ч.. За това дело Р. Г. се е притеснявал, че ще влезе в затвора. Другото дело е за тютюна. Освен от самия ищец, св. Х. е научила за делата и от съседката си. С.Р. дъщеря на ищеца-дава показания, че откакто са започнали делата срещу баща й, са се чували по телефона всеки ден и веднъж седмично са се виждали. Съдели са го за притежание на тютюн. Две години се е явявал всеки месец по дела, имало е изслушвания. Според свидетелката делото е съсипало баща й- започнали са главоболия, високо кръвно налягане, зъбобол, безсънни нощи особено преди и след заседание. Сутрин е звънял на дъщеря си да пита, какво ще правят и „какво той ще прави, ако го вкарат в затвора и какво ще се случи с живота му след това“. Като е ходела при него, свидетелката е виждала, че постоянно пие хапчета и си мери кръвното с апарат за кръвно налягане. Става въпрос за 2023 г., а преди това много рядко кръвното му се е повишавало- случвало се е, когато се е притеснил. Според показанията се е съсухрил, ходел като призрак. По НОХД № 627/2023 г. на ЯРС е приложено 3 копие от Присъда № 175/05.12.2023 г. по НОХД №700/2022 г. на ЯРС, с която е признат за виновен и осъден М.И.Ч. за нанасяне на лека телесна повреда на ищеца Р. Г. на 01.08.2022 г., чрез удар в главата му.
При така установената фактическа обстановка ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от ЯРС, обосноваващи извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за сумата от 2500 лв., и за неоснователност на същия в частта, с която е отхвърлен за разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани, с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.