Решение № 245 от 27.06.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш

Е Н И Е № 245 гр. Пазарджик, 27.06.2019г.

В И М Е Т

О НА Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание,проведено на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА

При секретаря Величка Новакова като разгледа докладваното от съдията Илинова гр.д.№393 по описа за

2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.

В исковата си молба на Т.Д.С.,ЕГН-********** *** се твърди срещу ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА-ПАЗАРДЖИК, ЕИК ********* ,гр.Пазарджик,ул.„Болнична" №28,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие на виновно и противоправно поведение на служители на ответната болница,за които следва да бъде обезщетена.

Твърди се,че дъщерята й К. С.С.,имала психично неразположение,но въпреки това била жизнена и активна,работила като хигиенист, помагала на семейството си, участвала активно в домакинските задължения,грижела се за себе си и близките си.

След като се почувствала разстроена от разговор със своите лели,К. станала тревожна, силно се притеснявала,че нещо ще се случи с майка й.Веднага след появата на тази тревожност през месец юни 2017г. семейството й потърсило помощ от д-р А. Б.,психиатър и завеждащ „Отделение за активно лечение на жени" в ДПБ-Пазарджик. Протекла дълга комуникация по имейл между брата на К. –Д.С.,и д-р А. Б..Д-р Б.,без да е преглежда К., сменил терапията й,като увеличил дозата на приемания от нея Рисперодон на 2 мг, (два пъти по един милиграм, вместо два пъти по половин), назначил С./ Хедонин 100 мг по една таблетка вечер, която в последствие увеличил до 200 мг (две таблети по 100 мг).След като бил уведомен,че назначената от него терапия по имейл не подобрява състоянието на К.,на 16.06.2017г. д-р Б. повикал близките й в частния си кабинет,находящ се в гр.Пловдив,където поискал сумата от 2000 лева,за да я хоспитализира в Държавна психиатрична болница-Пазарджик.

Д-р Б. се обадил на д-р М. по телефона с нареждане да приемат К. още на същия ден.Около 21.30ч. на 16.06.2017г. К. С. била приета за планово лечение в ДПБ- Пазарджик, в отделение, на което ръководител бил д-р Б..

К. била критична към състоянието си,търсела сама лекарска помощ и споделила с близките си,че ще се радва да оздравее бързо и скоро да се върне при тях у дома.

Приемащата лекарка д-р М. поставила диагноза:„друго психично разстройство,дължащо се на мозъчна увреда,дисфункция или на соматична (телесна) болест".Д-р М. установила минимално нарушение в поведението на К.,което отразила в медицинската документация.Въпреки това К. била поставена при затворен режим на лечение,като от болницата твърдели,че така ще е под пълен надзор и наблюдение,по-добре би било за нея и по-бързо ще се възстанови.Д-р Б. поел ангажимент към близките,че ще направи всичко необходимо да излекува К. и ще им я върне „чисто нова". Той обяснил на ищцата,че излиза в отпуск и че колегите му няма да я изпишат преди 04.07.2017г., когато той щял да се върне на работа.Д-р Б. разяснил,че той е завеждащ „Женско отделение",а лекуващи лекари на К. са д-р Ч. или д-р П.

На главна визитация на 20.06.2017г.ищцата посетила

ДПБ-Пазарджик,тъй като имала уговорка за свиждане с К..На вратата на отделението се появила д-р Ч.,която казала,че няма да се състои свиждане.Добавила,че К. е добре,спазвала добра лична хигиена,подобрявала се,дори в момента си перяла дрехите.Обяснила също,че е по-добре за здравето на К. да не се среща точно сега с майка си и отпратила ищцата с указания да дойде отново след четири-пет дни.Тръгвайки си от болницата,ищцата срещнала г-жа К. -клиничен психолог, която й казала,че К. е много добре,няма място за притеснение,въпрос на време е да се върне към предишното си състояние и при близките си.

На 24.06.2017г.към 14.30ч.ищцата била в

ДПБ-Пазарджик.Всички пациентки от „Женско отделение" били изведени в двора на болницата на чист въздух с изключение на К..На въпросите й медицинският персонал отговарял уклончиво и противоречиво.Част от тях казали,че е горещо и е по-добре да не излиза,друга част казали,че сега си почива,трети пък казали:„тя отказва да Ви види".След много настояване ищцата и синът й,Д.С.,влезли в болницата и заварили К. в много тежко състояние.Сестра на име Л., придружена от санитарка,се изсмяла на тяхната реакция и казала:„какво очаквате,та тя не иска да приема лекарства,не дава да я пипнем,много е чувствителна".К. обяснила на майка си и брат си,че й е много лошо,не се чувствала добре,казала,че силно я боли главата,че не може да пие и яде,много я болял вратът,ръцете й треперели,цялата била изпотена и топла,не давала да я пипнат.К. изглеждала потресаващо,много неподдържано,отслабнала, изнемощяла, братът на К. я определил като „жив труп".

След всичко,което видели в болницата,близките на К. потърсили отново контакт с д-р Б..Той потвърдил,че знае от колегите си,че К. не е добре,твърдял,че влошаването се дължи на трудна адаптация към болницата.Обяснил, че сравнението „жив труп" е пресилено,но признал,че е в тежко състояние.Казал,че лично той нарежда каква да е терапията,въпреки че не е в болницата и не може да я прегледа.Обяснил на близките,че могат да си я „вземат" по всяко време, защото той я бил хоспитализирал „на добра воля".

Два дни по-късно,на 26.06.2017г.,д-р Б. изпратил съобщение на брата на К.,че тя е много изплашена и състоянието й се е влошило силно,след като била блъсната от пациентка в банята.Отказвала храна,не приемала лекарства.Д-р Б. обяснил,че не бил очаквал такова влошаване и е по-добре близките или да я успокоят, или да си я вземат вкъщи,за да не стане по-лошо.По-късно в противоречие с всички правила,в епикризата д-р Б. описал,че пациентката била изписана по желание на настойник/попечител, какъвто К. не е имала.

След това съобщение от д-р Б. близките на К. потърсили помощ от лекари в УМБАЛ „Св. Георги", гр.Пловдив и уговорили прием на К. там на 27.06.2017г.

На 26.06.2017г., към 13.30ч. близките на К. отишли в

ДПБ- Пазарджик, персоналът ги накарал да чакат във фоайето,а след това били придружени от санитар до четвъртия етаж,където се намирала К..Там били посрещнати от д-р Ч.,която се представила като лекуващия лекар на К..Въвела ги в една стая,а близките на пръв поглед дори не успели да разпознаят К.. Д-р Ч. се спряла пред едно легло,тогава майката и братът на К. видели,че това е тя.Дежурна сестра я натискала за главата и държала ръката си пред устата й.Мъж,облечен в сини дрехи,бил полулегнал върху К..След като видяла тази сцена,д-р Ч. бързо излязла от болничната стая.Ищцата се развикала да оставят дъщеря й на мира,след което сестрата и мъжът се отдръпнали.Сестрата побягнала извън стаята,а мъжът я последвал.В леглото,буквално в поза „зародиш" лежала К..Била драстично отслабнала,плачела и не можела да се мръдне.По главата на К. майка й видяла синини,а бузата й била издрана.Ръцете, лявото й рамо и части от тялото й били зачервени,като от обрив,а на места имала синини.Панталоните и били свалени до коленете.Д-р Ч. се върнала в стаята,придружена от медицинската сестра и мъжа,който най-вероятно бил санитар,и заявила на близките,че е по-добре да си приберат К.,но преди това трябва да се разпишат в рапортната тетрадка.След това им подала бял лист,на който ги накарала да се подпишат,че доброволно си прибират К..Медицинската сестра казала: „от три-четири дни не е яла, само се мъчим с нея,по-добре си я вземете".К. не можела да стане от леглото,физически нямала сили,наложило се да я свалят с инвалидна количка.На излизане от болницата ищцата провела разговор по телефона с д-р М. от клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Св.

Георги"-гр.Пловдив,за да го помоли да приеме К. незабавно,а не на следващия ден.В това време братът на К. провел разговор с д-р Ч., която му казала, че не знае в какво състояние е приета К. и защо изобщо е приета при тях.Обяснила,че влошаването започнало да става драстично отпреди около седмица.

Д. попитал д-р Ч. за припадъците на сестра си, както и за инцидента, при който била блъсната от друга пациентка в банята - това той знаел от д-р Б..Д-р Ч. казала,че не е информирана за това,че не е била на смяна,а за терапията на пациентката ангажимент имал д-р Б..

От УМБАЛ "Св. Георги" заявили,че могат да приемат К. най-рано на следващия ден сутринта - 27.06.2017г.

На 27.06.2017г.,в 08.00ч.К. била приета в клиника по психиатрия към УМБАЛ „Св. Георги"-гр.Пловдив от д-р К. и д-р М..К. била силно отпаднала.Лекарите обяснили,че ще започнат да й вливат системи,помолили близките и да й купят памперси,защото тя не можела да се обслужва сама,не можела дори да се изправи без чужда помощ.Споделили,че лекарите от ДПБ-Пазарджик не е трябвало толкова дълго време да я оставят в такова състояние.Лекарите от клиниката в Пловдив се обадили на д-р Б.,възмутени от терапията и състоянието на пациентката.Към 11.30ч.д-р Б. дошъл в клиниката в Пловдив и влязъл в стаята на К.,където тя била придружавана от майка си.Дежурната сестра го познала и се обърнала към него с думите:„А.,виж си творението,жената е в безпомощно състояние,много е зле и е на системи,защо не сте я лекували,защо не сте й дали, каквото трябва?"Д-р Б. се обидил от коментара и отговорил:„Аз много добре знаех,какво трябва да й давам."След това д-р Б. заявил,че бил дошъл да търси епикризата,която д-р Ч. издала на К. в деня на дехоспитализацията.След като ищцата го уведомила, че епикризата е при лекарите,д-р Б. излязъл бързо от стаята и повече не се върнал и не се поинтересувал от К..

Самата К. в присъствие на дежурния лекар, медицинската сестра, брат си и майка си попитала: „Тук ще ме бият ли?" На 28.07.2017г.К. изгубила съзнание и въпреки приложената реанимация и директен сърдечен масаж,обдишаване с Амбу иинтубиране,както и направената кардиопулмонална ресурцитация в продължение на 40 мин, била обявена за починала в 9.10 ч.

На 29.07.2017г.е направена аутопсия,която показва,че смъртта на К. не се дължи на психичното й състояние,а на остър серозен менингит,който е довел до оток на мозъка и малкомозъчно вклиняване и белодробен оток.

Твърди се в исковата молба,че по време на 10-дневния престой на К. С. в ДПБ-Пазарджик лекарите от медицинския екип не са провели своевременно,адекватно и качествено лечение.

Твърди се,че в наличната медицинска документация е отразено,че при постъпване в УМБАЛ „Св.Георги"-гр.Пловдив на 27.06.2017г.К.

С.С. била с нормален соматичен статус:

„... Без клинично доловима патология от страна на вътрешните органи..." и с нормален неврологичен статус:„Без данни за огнищна неврологична симптоматика" при съмнителни данни за екстрапирамидна симптоматика.Отразено е,че в деня на хоспитализацията пациентката е спокойна, храни се и общува „избирателно с близките".

Стартирано било лечение по повод изявена психична симптоматика с медикаменти -антипсихотик и анксиолитик.

Видно обаче от проведеното лабораторно изследване на взета от пациентката кръв,е налице е било десетократно завишване на стойностите на чернодробните ензими АлАТ: 310.0 и АсАТ:213.0,повишени стойности на кръвната захар глюкоза: 8.6; повишени стойности на общ и директен билирубин 24.9 и 10.85 и повишени стойности на серумния креатинин 317.0 и урея 39.8.

В това състояние внезапно в 8.20ч. на 28.06.2017г. същата е станала неконтактна, с неефективно дишане и спиране на сърцето.

От проведена аутопсия върху трупа са установени данни за остър серозен менингит,мозъчният оток с вклиняването на малкомозъчните тонзили и белодробен оток.

Прието е,че основно заболяване е острият серозен менингит,който е непосредствена причина за смъртта.

Наличните данни,според ищцата,обаче не позволяват еднозначно този извод.От изложеното следва,че е налице драстично несъвпадение между клиничната и патологоанатомична диагноза,тъй като основното заболяване,довело до настъпване на смъртния изход,не е диагностицирано,за него не е мислено,не са проведени изследвания и не е стартирало и проведено лечение.

Твърди се,че липсват типичните симптоми за характерното за менингита дразнение на менингите /меките мозъчни обвивки/ и коренчетата на периферните нерви,като главоболие,повръщане,светобоязън.При неврологично изследване се установява вдървеност на врата /невъзможност главата да се наведе напред/, съпротива при опит да се изправи свитата под прав ъгъл в коляното подбедрица, свиване на краката в коленните стави при опит главата да се наведе напред.