Решение № 763 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20241110159624 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл.432 КЗ.

В исковата молба от името на ищцата М. В. М. пълномощникът й твърди, че доверителката му претърпяла травматични увреждания , изразяващи се в „сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, охлузвания в лявата челно теменна област на главата, охлузвания на дясното рамо , охлузвания на дясното коляно , кръвонасядания в дясната челна област на главата , кръвонасядания по дясно рамо, кръвонасядания по дясна мишница, кръвонасядания в областта на корема към дясното бедро, кръвонасядания по дясно коляно, кръвонасядания по ляво бедро”, и преживяла стрес в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 05.07.2023г. в град София , осъществено по вина на водача на автобус „***” , рег. № **** - Н. Й. Д. , който поради движение с несъобразена скорост и неспазване на достатъчно разстояние от предните автомобили самокатастофира , спирайки рязко , при което пътници в автобуса падат и получават травми , сред които и ищцата. Според ищцовата страна ответното дружество като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на виновния за ПТП-то водач следва да й заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди , изразяващи се в преживените от нея болки и страдания от уврежданията й и влошеното психическо състояние, за което тя предявила извънсъдебна претенция , вх. № 99-4959/27.07.2023г. , по която ответното дружество образувало щета № 0411-195-0022-2023, но не се произнесло в срок, а неоснователно поискало представяне на допълнителни документи, което според ищцовата страна е отказ от плащане на полагащото се застрахователно обезщетение.

1

Окончателното искане на ищцата към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автобус „***” , рег. № **** , който е бил управляван от деликвента Н. Й. Д. по време на осъщественото по негова вина ПТП на 05.07.2023г. в град София, да й заплати сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи претъпените от нея болки и страдания от травматичните увреждания , изразяващи се в „сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда, охлузвания в лявата челно теменна област на главата, охлузвания на дясното рамо , охлузвания на дясното коляно , кръвонасядания в дясната челна област на главата , кръвонасядания по дясно рамо, кръвонасядания по дясна мишница, кръвонасядания в областта на корема към дясното бедро, кръвонасядания по дясно коляно, кръвонасядания по ляво бедро” , стрес и влошено психичеко състояние , причинени й в резултат на осъщественото на 05.07.2023г. пътно-транспортно проишествие в град София, причинено от водача на автобус „***” , рег. № **** - Н. Й. Д., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ответното дружество, заедно със законната лихва върху това обезщетение от 27.07.2023г. до окончателото плащане и разноските по делото.

Увеличението на размера на иска е допуснато на основание чл.214,ал.1 ГПК с протоколно определение , постановено в откритото заседание на 15.10.1025г. по искане на пълномощника на ищцата , предявено с писмена молба от 02.10.2025г. .

В хода на съдебното производство ищцата и пълномощниците й поддържат предявения иск. При устните състезания в заседанието на 15.10.2025г. адвокат на ищцата е пледирал за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представената на 21.10.2025г. писмена защита от адвокат на ищцата.

Ответникът ЗАД Ф”АД оспорва иска по основание и по размер видно от изявленията на пълномощника му в представения на 20.08.2024г. отговор на исковата молба по гр.д. № 2965/2024г. на Плевенския районен съд , VІІ граждански състав. Оспорват се : механизма на процесното ПТП ; осъществяването на противоправно поведение от водача на автобус „***” , рег. № **** - Н. Й. Д.; наличието на причинно-следствена връзка между ПТП-то и твърдените от ищцата неимуществени вреди; вида , характера и тежестта на травматичните увреждания на ищцата от ПТП-то, както и размера на претендираното обезщетение. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от страна на ищцата , тъй като не е била седнала на предназначените за това седалки в автобуса и не се е била захванала здраво за длъжките , така че да си осигури стабилна позиция в автобуса , каквито са задълженията на пътниците в автобуса.

В хода на съдебното производство пред СРС пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. В откритото заседание на 15.10.2025г. , в което е даден ход по същество, не е присъствал представител на ответника , но с писмена молба от 15.10.2025г. юрисконсулт на ответника е пледирал за постановяване на решение „съобразно събраните по делото доказателства” , като в случай , че съдът приеме исковете за основателни , да ги уважи в „намален размер”, тъй като от събраните по делото медицински документи се 2 установява , че ищцата е претърпяла „предимно охлузвания и кръвонасядания” , а „диагнозата мозъчно сътресение не е потвърдена” , като дори и да е имало мозъчно сътресение , то е било в лека степен и оплакванията от него са отзвучали за 7-10 дни според приетото по делото заключение по съдебно-медиинската експертиза, както и оплакванията от другите повърхностни наранявания на ищцата. Изтъква се , че по делото „не е доказано, че именно процесното ПТП е отключило епилепсия при ищцата” , а и „няма данни , че тя действително страда от това заболяване”.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , намира за установено от правна и фактическа страна следното :

Относно местната подсъдност на иска :

Исковата молба първоначално е предявена пред Софийския районен съд, пред който е било образувано гр.д. № 21626/2024г. по описа на 68 състав.

СРС, 68 състав с определение № 18706/30.04.2024г. е прекратил образуваното пред него гр.д. № 21626/2024г. и е изпратил делото за разглеждане по местна подсъдност по чл.115 ,ал.1 ГКК на Плевенския районен съд , който е съдът по настоящия адрес на ищцата.

В Плевенския районен съд е образувано гр.д. № 2965/2024г. по описа на VII граждански състав.

Плевенският районен съд е събрал доказателства за доходите и задравословното състояние на ищцата, освободил я е от плащане на държавни такси и разноски и е изпълнил процедурата по чл.131 ГПК, като е връчил преписите от исковата молба и от приложенията към нея на ответника, който е представил отговор на исковата молба.

Плевенският районен съд, VII граждански състав с определение № 3857/17.09.2024г. е повдигнал спор за местна подсъдност пред Плевенския окръжен съд , вместо да постанови определение по чл.140 ГПК и да насрочи открито заседание , тъй като е започнал разглеждането на делото , изпратено от СРС.

Плевенският окръжен съд, I I въззивен граждански състав с определение № 1369/01.10.2024г. е постановил , че исковете следва да подължат да се разглеждат от СРС , а не от Плевенския районен съд и е изпратил делото в СРС.

В СРС е образувано настоящото гражданско дело №59624/2024г. по описа на 68 състав, което е продължило с разглеждането на предявения иск от процесуалния етап , на който делото е изпратено от ПРС – постановяване на определение по чл.140 ГПК и насрочване на първо открито съдебно заседание за допускане и събиране на поисканите от страните доказателства.

Относно процесуалния ред за разглеждане на иска :

Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК , въпреки че предявеният осъдителен иск по чл.432 КЗ произтича от търговска сделка по чл.1,ал.1, т.6 ТЗ , делото следва да бъде разгледано по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по чл.365 и сл. ГПК, тъй като искът е родово подсъден на районен , а 3 не на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).

Относно основателността на иска :

Предявеният иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

Като писмено докзатаелство по настоящото дело е приет Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-390/05.07.2023г. на Отдел „Пътна полиция” – СДВР, от който се установява , че на 05.07.2023г. около 10.56 часа в гр.София на бул. „*** било осъществено пътно-транспортно проишествие поради „неспазване на достатъчно разстояние” от други превозни средства от водача на автобус „***” , рег. № **** (собственост на „****”ЕАД) - Н. Й. Д., при което пострадали трима пътници в автобуса , сред които е посочена и М. В. М. (ищцата по настоящото дело), на която били причинени травматични увреждания : „контузии на раменен пояс и мишница , открита рана на главата”.

Според посоченото в Констативния протокол № К-390/05.07.2023г. , както и в приетото в заседанието на 02.07.2025г. заключение по съдебната авто-техническа експертиза, неоспорено от страните, от причината за настъпването на процесното ПТП е „от субективен характер – действията на водача на автобуса с органите за управление” .

Според констататциите на вещото лице от водачът на автобуса „***” , рег. № **** го е управлявал „на недостатъчно разстояние от движещо се пред него МПС” , предприел е „маневра за спиране с отрицателно ускорение около 3-4 м/с”, въпреки че е „имал техническа възможност да управлява на разстояние , при което при намяляване на скоростта и спиране , отрицателното ускорение да бъде 1,5-1,8 м/с, при което пътниците да не загубят равновесие”. Експертът е посочил и , че „няма данни за препятствия на пътното платно, огриничаващи видимостта на водача” , нито за метеорологични условия или за техническа причина ,които да са способствали за ПТП-то.

От съдържанието на писмо , рег. № 4332р-25244/07.04.2025г. на разследващ полицай при отдел „Разследване” на СДВР и писмо № ПД 11/2025г. от 09.04.2025г. от прокурор при СРП до настоящия съдебен състав , се установява , че във връзка с процесното ПТП е образуваното досъдебно производство № 11209/2023г. по описа на СРПТ– СДВР , пр. пр. № 26588/2023г. по описа на СРП , по което е внесен на 07.01.2025 обвинителен акт в СРС.

По искане на ответника в съдебното заседание на 02.07.2025г. като свидетел е разпитан Н. Й. Д. – водачът на автобуса „***” , рег. № **** , който е потвърдил , че срещу него „се води наказателно производство , защото не е спазил дистанция от 20 метра”.

Водачът на автобуса посочва , че се движил в дясната лента с 40 км/ч и спрял рязко , за да не удари движещ се пред него учебен автомобил , при което хората в автобуса „изпопадали” и имало „пострадали”. Твърди , че слязъл от автобуса, обадил се на 112 и извикал линейка , а също и , че вдигнал жена , която била паднала в автобуса на предното стъкло. На местопроишествието дошли две линейки , полиция , линеен контрол от дружеството за градски транспорт. Взели му проби за алкохол и наркотици , които били отрицателни. Според водачът на автобуса той няма вина за ПТП-то, което се доказвало с показания на „двама свидетели – пътници от автобуса и жена , която била отвън на тротоара” , но това твърдение 4 на свидетеля Н. Й. Д. не се подкрепя от никое друго доказателство по настоящото дело и е очевидно негова защитна теза.

От установените факти във връзка с механизма на процесното ПТП е видно, че по делото са доказани противоправността на поведението (деянието) на водача на автобус „***” , рег. № **** (собственост на „****”ЕАД) - Н. Й. Д. и причинната връзка между неговото поведение и процесното проишествие, в резултат от което са причинени вреди на ищцата.

Според посоченото от вещото лице в приетото по настоящото дело заключение по съдебната авто-техническа експертиза „пътникът не е имал техническа възможност да реагира за предотвартяване на проишествието чрез по-здраво задържане към приспособленията или промяна на опората на долните крайници, а причината за ПТП-то е поведението на водача на автобуса.