Определение № 193 от 09.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Т. Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.536 ал.3 от ГПК, във вр. с чл.274 и сл.

ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба от „Н.ч.-З.-****“ НЧ, ЕИК ********, чрез процесуалния представител адв. Т.Т., с пълномощно от А.М. – секретар на читалището /представляващ заедно и поотделно с председателя – чл.17а ал.1, т.4 от ЗНЧ и заявител в регистърното производство/.

Обжалва се определение №93/31.03.2025г., постановено по ч.т.д.

№36/2025г. по описа на окръжен съд Хасково, с което, на основание чл.19 ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл.536, ал.1 от ГПК, е спряно регистърното производство по заявление образец А4 с вх. №************ по партидата на „Н.ч.-З.-****“ НЧ, ЕИК ********, до приключване на спора, повдигнат с искова молба вх. №3306/28.03.2025г. по входящ регистър на Окръжен съд Хасково от К. Д. К.. Поддържа се оплакване, че определението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Аргументите в тази насока се свеждат до недопустимост на исковото производство, послужило като основание по смисъла на чл.536 ал.1 от ГПК за спиране на регистърното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – К. Д. К., се оспорва частната жалба. Изразено е становище за 1 недопустимост на същата, като подадена извън преклузивния срок по чл.275 от ГПК, като, според въззиваемия, срокът за обжалване започва да тече от датата на обявяване на акта на съда /определението за спиране на регистърното производство/ в ТРРЮЛНЦ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена в срок, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на самостоятелно обжалване. Не се споделят доводите на въззиваемата страна, свеждащи се до недопустимост на частната жалба, като подадена извън преклузивния срок по чл.275 от ГПК. Съгласно чл.536, ал.3 от ГПК, определението на съда за спиране на регистърното производство, подлежи на обжалване по реда на гл.21-ва от ГПК – „Обжалване на определенията“. Разпоредбите на чл.274 и сл. от ГПК регламентират реда за обжалване на определенията и разпорежданията, включително и срока за тяхното обжалване, както и началния момент, от който този срок започва да тече. Съгласно чл.275, ал.1 от ГПК, този срок е едноседмичен и започва да т е ч е от съобщаване на определението. С оглед препращането към процесуалните правила на ГПК, съобщаването на определението за спиране по чл.536 ал.3 от ГПК се извършва съобразно способите и начините на връчване по процесуалния ред, определен от процесуалните норми.

Действително, съдът служебно изпраща на АВ определението за спиране, но това действие е поради факта, че именно агенцията е адресат на постановената от съда забрана. Това обаче не придава на определението качеството на акт, подлежащ на обявяване в търговския регистър по смисъла на чл.9 и чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, нито съобщението до ТР, съответно – обявяването на акта, има значение относно началния момент за неговото обжалване. Срокът за обжалване на съдебен акт тече от обявяване на акта в търговския регистър, само ако това е изрично предвидено в закона, каквито норми са установени, например за част от актовете, постановени от съда по несъстоятелността, но не и за определението по чл.536 ал.3 от ГПК, за обжалването на което законът изрично препраща към правилата на гл.21-ва от ГПК. Правилата, с които се урежда материята за процесуалните срокове са винаги изрични и повелителни. И доколкото нормата на чл.536 ал.3 от ГПК изрично препраща към процесуалните норми на гл.21-ва от ГПК, то на тези процесуални норми се подчинява началният момент, от който тече 2 преклузивният срок за обжалване на съдебния акт. А той е „от получаване на съобщението“. Ето защо срокът за обжалване на определението за спиране по чл.536 ал.3 от ГПК тече за заявителя по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ от съобщаване на определението по реда на ГПК, а не от „обявяване“ на определението в търговския регистър, като производството по частната жалба се развива двустранно - с участието на заявителя по чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ, чието регистърно производство е спряно и на молителя по чл.536 ал.1 от ГПК.

Постановеният в производството по чл.536 ал.1 от ГПК съдебен акт не е акт, подлежащ на обявяване в търговския регистър по смисъла на чл.9 и чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ /а изпращането му до АВ е само доколкото същата е адресат на съдебния акт/ и моментът на обявяването му в ТРРЮЛНЦ не е меродавен относно упражняването право на жалба, а от значение за упражняване правото на жалба е моментът на връчване на съдебното съобщение за постановяване на съдебния акт. /В този смисъл Определение №536/08.12.2016г. на ВКС по ч. т. д. №2241/2016г., I т.о., ТК./ А данните по делото недвусмислено сочат, че съдебният акт по чл.536 от ГПК не е връчен на заявителя в регистърното производство. Ето защо, при този процесуален пропуск, частната жалба, подадена на 17.04.2025г., не е недопустима, поради просрочие, независимо, че обжалваният съдебен акт е обявен в ТРРЮЛНЦ на 31.03.2025г.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по подадена молба от К. Д. К., съдържаща искане за спиране на регистърното производство по заявление образец А 17 /неправилно посочено от окръжния съд „образец А „4““ с вх.

№************ по партидата на „Н.ч.-З.-****“ НЧ, ЕИК ********, до приключване на спора, повдигнат с искова молба вх. № 3306/28.03.2025г. по входящ регистър на Окръжен съд - Хасково от К. Д. К.. Към това искане е приложена искова молба от същото лице, с която съдът е сезиран с искане за отмяна на решения на ОС на читалището, обективирани в протокол от 20.03.2025г. Тази искова молба съдържа обстоятелства/възражения за незаконосъобразност на така взетите решения на две основания – процедурни нарушения по свикване на общото събрание и материалноправна незаконосъобразност – неправилно формирана и отразена воля на върховния орган – ОС при взимане на атакуваните решения.

3

При тези данни окръжният съд е приел наличие на инициирано исково производство, сочещо на спор между молителя – К., в качеството му на член на настоятелството на читалището – от една страна и от друга - „Н.ч.-З.-****“ – от друга, при което е извел извод за наличие на предпоставките на чл.536, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.19, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, като само за пълнота следва да се посочи, че липсват данни по така посочената искова молба да е образувано исково производство, като съдът само е посочил, че тази искова молба се администрира. Но дори и да се приеме наличието на висящо исково производство /като в частната жалба е посочено, че по тази искова молба е образувано т.д. №35/2025г. по описа на ХОС/, първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на предпоставките за предоставяне на предвидената в чл.536 ал.1 от ГПК защита.

Нормата на чл.19 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ разпорежда, че регистърното производство се спира въз основа на акт на съда в случаите по чл.536 от ГПК, един от които /ал.1 на чл. 536/ е наличието на дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт. Специалната законова норма обаче – чл.15 ал.5 от ЗНЧ предоставя субективното право на иск за отмяна на решението на върховния орган на Н.ч. само на две трети от членовете на общото събрание на Н.ч. – Две трети от членовете на общото събрание на Н.ч. могат да предявят иск пред окръжния съд по седалището на читалището за отмяна на решение на ОС, ако то противоречи на закона или устава. В този смисъл молителят, в качеството си на индивидуален член на Н.ч., било и като член на Читалищното настоятелство, не разполага с правото на иск за отмяна на решенията на върховния орган. С други думи така предявеният иск от К. Д. К., за отмяна на решения на ОС на читалището, обективирани в протокол от 20.03.2025г., е недупостим. Дори и нормата на чл.30 от ЗНЧ да предвижда субсидиарно приложение на ЗЮЛНЦ, то разпоредбата на чл.15 ал.5 от ЗНЧ е специална по отношение разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ относно процесуалната легитимация на правния субект, разполагащ с правото на иск за отмяна решение на ОС на народно читалище – с такава активна процесуална легитимация разполагат не по-малко от две трети от членовете на ОС на читалището. Нормата на чл.15 ал.5 от ЗНЧ е ясна и не подлежи на разширително или стеснително тълкуване и тя по категоричен начин определя активната процесуална легитимация за упражняване правото на иск за отмяна 4 решение на ОС на членовете на народно читалище, а и съдебната практика и доктрина е непротиворечива в тази насока /опр. №28/12.01.2015г. на ВКС по ч.т.д №3802/2014г, първо т.о.; реш. №65/21.06.2013г. на ВКС по т.д.

№148/2012г., първо т.о./.

Вярно е, че в производството по чл.536, ал.1, т.1 от ГПК не се дублира проверката, която исковият съд дължи по реда на чл.374 ал.1 от ГПК. Но в производството по чл.536, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на преценка наличие на преюдициален спор, какъвто може да съществува само, ако е заявен при наличие на абсолютните процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск и при липса на отрицателните такива, установими пряко и единствено от текста на исковата молба /приложена към молбата/, съпоставимо със законовите изисквания. В случая от приложената искова молба не е установим преюдициален спор с посочените характеристики. Това обуславя неоснователността на молбата за спиране на исковото производство. В тази връзка следва да се посочи, че е неотносимо соченото от въззиваемата страна относно основанията за незаконосъобразност на така взетите решения, а именно – че се оспорва начинът на свикване и провеждане на ОС, което се свежда до незаконосъобразност на взетите решения. А, както се посочи със субективно право на иск за отмяна на незаконосъобразни решения на ОС на членовете на народно читалище, разполага не индивидуален член на това юридическо лице, а само не по-малко от две трети от състава му.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и да се постанови друго, с което искането за спиране на регистърното производство да се остави без уважение.

/Определението, с което съдът се произнася по реда на чл.19 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, във във вр. с чл.536 от ГПК по искането за спиране на регистърното производство не подлежи на обжалване. Необжалваемостта на определението за спиране на охранителното производство се извеждаше от липсата на правна норма, която да допуска субсидиарното приложение в охранителното производство на нормата на чл.274 от ГПК, регламентираща обжалваемостта на постановените определения. Това определение не е обявено от законодателя за изрично обжалваемо, нито прегражда понататъшното развитие на делото. /В този смисъл опр. №166/13.05.2020г. на 5

ВКС по ч.т.д. №482/2020г., първо т.о.; опр. №504/17.12.2020г. по ч.т.д.

№2299/2020г. на ВКС, второ т.о.; опр. №434/20.11.2020г. на ВКС по ч.т.д.

№1998/2020г., първо т.о.; опр. №18/10.01.2014г. на ВКС по ч.т.д. №4542/2013г., второ т.о.; опр. № 151/ 24.02.2011г. на ВКС по ч.т.д. №75/2011г., първо т.о.;

Опр. №51/24.01.2023г. на ВКС по ч. т. д. №2580/2022г., I т.о. и др./ Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №93/31.03.2025г., постановено по ч.т.д.

№36/2025г. по описа на окръжен съд Хасково, с което е спряно регистърното производство по заявление образец А17 /неправилно посочено А4/ с вх.

№************ по партидата на „Н.ч.-З.-****“ НЧ, ЕИК ********, до приключване на спора, повдигнат с искова молба вх. № 3306/28.03.2025г. по входящ регистър на Окръжен съд - Хасково от К. Д. К., вместо което ПОСТАНОВЯВА: