Протокол № 132 от 26.01.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 132 гр. Варна, 26.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Т.

Диана К. Стоянова при участието на секретаря Мая Т. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20213100502363 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 13:44 часа се явиха:

Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат Д. Б., преупълномощен от адвокат Д.М. и приет от съда от днес.

Въззивникът КР. ЯНЧ. Б., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат М.Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Въззивникът Л. АЛ. Б., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат М.Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно призован, явява се лично.

Адв. Б.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид редовното призоваване на страните, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 4317 от 02.12.2021 г.

1

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР. ЯНЧ.

Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „****”, бл. ***, вх. 6, ет. 7, ап. 20 срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено, че въззивниците дължат на „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Околовръстен път“ № 260, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, а именно - сумата от 4816,80 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 4,58 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г. , на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са аргументи, че съдът правилно е приел, че анексите към договора за ипотечен кредит са нищожни, но не е обсъдил възражението за нищожност на самия договор. Отново се излага, че договорът за кредит е нищожен, поради което се дължи само главницата по него. Ответниците са заплатили вече сумата от 24920.00 евро, при отпусната главница от 20000.00евро, следователно не се дължат сумите предмет на исковите претенции.

В случай, че договорът за кредит е действителен се поддържа, че неправилно е определена в атакуваното решение главницата. Посочва се, че правилно районният съд е приел, че следва да се прилагат т.14 от договора, но неправилно е приложил погасителния план, който е при 9% лихва, поради това, че след 23.08.2012г. лихвата е в друг размер /12 месечен Юрибор +4%/.

В случай, че се приложи плаващ лихвен процент главницата би се равнявала на 2418.64 евро, която още не изискуема, тъй като по вина на банката /запор на сметки и извършена продан на имота/, кредитополучателите не са могли да я заплатят. Отново се твърди, че няма просрочени вноски, а е налице надплатена сума от 665 евро и кредитът не е изискуем.

2

Въззивниците молят съда да отмени атакуваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Юробанк Бългания“ ЕАД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение в тези части. Правилно е установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани, връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се, че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на погасителни вноски за главница и лихва.

За неправилни въззиваемата страна счита мотивите на съда досежно наличие на неравноправни клаузи, което е предпоставило присъждане на по – малка главница и са отхвърлени договорните лихви. Аргументира се, че страните са се съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от един променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в рисковите условия. Без правно значение смята страната в какъв размер е променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната части.

Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу решение №261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България” АД срещу КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „****”, бл. ***, вх. 6, ет. 7, ап. 20 искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено, че дължат по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС сумата за разликата над 4816.80 евро до пълния предявен 3 размер от 7304.30 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното плащане, сумата от 68.93 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018г.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в посочените части. Правилно е установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани, връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се, че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на погасителни вноски за главница и лихва.

За неправилни се считат изводите на първоинстанционния съд за наличието на неравноправни клаузи. Аргументира се, че страните са се съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от един променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране на БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в рисковите условия. Без правно значение за настоящия спор е в какъв размер е променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.

Акцентира се, че измененията в БЛП са обусловени от множество пазарни фактори и пазарни лихвени мерители Софибор, Юробор и Либор, които са извън контрола на ищеца. Наличието на тези обективни фактори обуславят приложението на изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което не са налице неравноправни клаузи.

На следващо място в жалбата е изразено несъгласие с изводите на районния съд за това, че клаузите на процесния договор не са били индивидуално договорени и банката в нарушение не е предоставила на кредитополучателите погасителен план. Поддържа се, че погасителни планове са били представени на ответниците и подписани от тях.

На последно място са изложени съображения, че неправилно в атакуваното решение е прието, че анексите към договора за кредит са нищожни и не следва да бъдат прилагани.

По изложените съображения се моли съдът да отмени решението в обжалваните части и да уважи изцяло предявените искове.

4

Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР.

ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б.. Поддържат становище, че решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено с аргументи, съставляващи изложение на въззивната им жалба.

Съобразно въведените възражения по правилността на постановеното от Районен съд-Варна решение, съдът е извършил преценка за необходимостта от допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, каквато е допусната с определението и изготвена за днешното съдебно заседание.

Адв. Б.: Уважаеми съдии, поддържам подадената от ищеца въззивна жалба, както и подадения писмен отговор по въззивната жалба на ответниците, която оспорвам. По проекта за доклад нямам възражения.

Поддържам и подаденото изразено в писмен вид становище по според мен преклудираното искане за преразглеждане на вече допуснато от съда доказателствено искане.

Адв. Д.: Поддържаме въззивната жалба и отговора на въззивната жалба с уточненията в уточняващата молба от 15.09.2021 г. Моля, тъй като не сте се произнесли по молбата ми от 09.12.2021 г. за недопускане на свидетел да се произнесете. Подробно ни е мотивирана молбата.

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 2363 от 13.01.2021 г. от „Юробанк България“ АД, в която е изразено становище по предходна молба на въззивниците Б.и.

СЪДЪТ докладва и молба с вх.№ 25687 от 10.12.2021 г., в която се прави искане за отмяна на определението на въззивния съд за допускане един свидетел на „Юробанк България“ АД с твърдение, че доказателственото средство е недопустимо, като противоречащо на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК.

Адв. Д.: Не само по ал.1, т.2, а евентуално и в другите точки също, не съм запозната с тяхното становище.

Адв. Б.: Уважаеми съдии, от една страна намирам искането на въззивниците-ответници наистина за преклудирано и недопустимо, доколкото нашето доказателствено искане е направено още с въззивната жалба и момента, в който ответникът-въззивник е можел да възрази срещу него, е съответно с отговора. От друга страна считам, че не само е своевременно 5 направено пред първа инстанция и неоснователно не е било допуснато от Районен съд – Варна, но искането е допустимо и относимо и не само не противоречи на нито една от разпоредбите на чл.164 от ГПК, но е и единственият начин, по който може да бъде установено индивидуалното договаряне, както ни е била допълнително разпределена доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Така че държа на това искане и моля да не изменяте определението на съда, с което сте го допуснали.

СЪДЪТ връчва на въззиваемата страна чрез адвокат М.Д. препис от становището на „Юробанк България“ АД по направеното от тях искане за ревизиране определението на въззивния съд по доказателствата.

Адв. Д.: Госпожи съдии, моля въпреки това да не допускате свидетел, освен подробните ми аргументи в молбата, би следвало за тези обстоятелства наистина да има писмени документи и фактът, че няма налични документи и с исковата молба банката, която държа да обърна внимание, че въпреки че сме в принципа на равнопоставеност, знаете много добре, че тя се представлява от адвокат и имат банките и юрисконсулти, и счетоводители, и целият този административен апарат би следвало да знаят, че с исковата молба би следвало да си представят абсолютно всички доказателства. Фактът, че те не са представили с исковата молба, не би следвало да се толерира с позоваване на последващи определения за разпределение на доказателствена тежест, тъй като свидетелските показания на практика какво биха ни дали?

Дали тези хора са имали някакви преддоговорни отношения? Как следва тези преддоговорни отношения да се доказват? Би следвало с изрично писмени доказателства, тъй като освен, че това наистина са предупредени свидетели, които са служители на банката, освен това действително би следвало да се изисква, предвид значимостта на тези доказателства, те да бъдат изрично само в писмена форма, за да не може банката да злоупотребява с различни процесуални права, предвид факта, че законът говори за неравноправни клаузи. Неравноправна клауза е фактът, че ние нямаме равни права – кредиторът и кредитополучателят.