Решение № 1746 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1746 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20221110149531 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата Е. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 249,97 лева – главница, от която сумата 238,80 лева, представляваща 6/8 части от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 11,17 лева, представляваща 6/8 части от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Е. А. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 56,05 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 05.08.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Х. Ж. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 41,66 лева – главница, от която сумата 39,80 лева, представляваща 1/8 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 1,86 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Х. Ж. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9,34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 05.08.2022 г.; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответника Л. Ж. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 41,66 лева – главница, от която сумата 39,80 лева, представляваща 1/8 част от 1 стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 1,86 лева, представляваща 1/8 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. Ж. да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9,35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 05.08.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.

Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 46, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № 262978, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него.

Въпреки настъпването на падежа, дължимите суми не били заплатени. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата от ответницата – лично и като пълномощник на другите двама ответници. Ответницата Е. А. възразява, че по делото не били представени доказателства, от които да е видно, че тримата били собственици на процесното жилище. Освен това възразява, че в имота от години живеела само тя, поради което другите двама ответници не притежавали качеството потребители на топлинна енергия. Оспорва твърдението на ищеца, че претендираните суми били начислени на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

2

Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД изразява становище, че не е обслужвало топлоснабдения имот с абонатен № 262978 през исковия период.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. К.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Н. моли съда да постанови краен съдебен акт, с който да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответниците Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирана е молба от тримата чрез адв. Ю. С., в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.

Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 102, том Х/1984 г., се установява, че на 08.08.1984 г. Главна дирекция за изграждане на София продала на Д. Х.в Ж. следното новопостроено жилище: апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж. к. АДРЕС. В т. 6 от договора било предвидено, че същият имал сила на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 и чл. 134, ал. 5 ЗТСУ.

Видно от удостоверение изх. № 68-00-1286/3/23.10.2012 г., издадено от „ГИС София“ ЕООД, стар адрес ж. к. „Д. С.“, бл. 83 бил идентичен с настоящ адрес АДРЕС.

От изготвена по делото справка по Наредба № 14/18.11.2009 г. се установява, че след смъртта на собственика Д. Х.в Ж. процесният апартамент бил наследен от законните му наследници: ответницата Е. Г. А. (съпруга), ответника Х. Д. Ж. (син), А. Д. Ж. (син) и ответника Л. Д. Ж. (син). Видно от удостоверение за наследници изх. № 84/12.01.2023 г., издадено от Столична община, район „Триадица“, съсобственикът А. Д. Ж. починал на 20.03.2020 г. и бил наследен от своята майка – ответницата Е. Г. А..

Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.

Видно от 2 броя индивидуални справки за отопление и топла вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя главни отчета съответно 3 от 08.05.2019 г. и от 01.06.2020 г., издадени от „Техем Сървисис“ ЕООД, в имота на ответниците през процесния период била разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Четирите радиатора в имота били демонтирани и затапени. Главните отчети съдържат подпис за потребител. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответниците да са изразили несъгласие с тях и да са предложили на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от „Техем Сървисис” ЕООД. От заключението се установява, че от ТР „Земляне“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.

Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно в 24 часа на последния ден от месеца съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.

„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по представените от „Техем Сървисис” ЕООД главни отчети, че в процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. В процесния имот не се ползвало отопление. Вещото лице 4 установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), респ. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 143 куб. м.

Разпечатката съдържа 28 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de8ed0df-05ce-4003-bc38-fbf2dc12e209