Решение № 112 от 26.01.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 112

Търговище, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - VIII състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20257250700595 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), образувано по жалба с вх. № 3348/23.12.2025 г., депозирана от И. В. М. с адрес гр. Търговище, [улица], вх.*, ет.*, ап.*, против Заповед № ЗД/Д-Т-051/17.12.2025 г. на ИД Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр.Търговище, с която е разпоредено настаняване на детето Я. И. В., [ЕГН], да се отглежда в семейство на роднини и близки - баба по майчина линия Д. С. Д. и съпруга ѝ Г. И. Д. до произнасяне по чл.28 от ЗЗДет., при условия на чл.27 ал.1, във връзка с чл.25 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДет, във вр. с чл.4 ал.1 т.2 от ЗЗДет.

С жалбата се изразява несъгласие срещу така постановената заповед, като оспорващият счита, че същата за неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че по силата на Решение № 447/2023 г. по описа на Районен съд-Търговище, родителските права, досежно детето - Я. И. В. са присъдени именно на него, в качеството му на баща. Счита, че процесната заповед неправилно определя ред за настаняване на детето извън семейството, което следва да се извърши по съдебен, а не по административен ред. Счита, че позоваването на това обстоятелство прави акта неправилен и незаконосъобразен. На следващо място сочи, че не са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 за настаняване на детето извън семейството, като изразява съображения в тази насока, а именно - единствено доказване на трайно неполагане на грижи за детето или трайна невъзможност за отглеждане на детето. Сочи, че в случая не е вярно и не са налице тези предпоставки, тъй като нито трайно не е полагал грижи за детето, нито пък се намира в невъзможност. С процесния акт счита, че ще се постигне изолация по отношение на детето. Твърди, че има издадени три броя заповеди за незабавна защита, като на една от тях срокът е бил до 20.12.2025 г., а два броя – срещу майката Е. В. са били отменени от Районен съд – Търговище в деня на издаването на процесната заповед. Към датата на издаване на заповедта, тази информация е била налична в Дирекция „Социално подпомагане“ – Търговище, независимо от което процесният акт е бил издаден. Счита, че така цитираните заповеди за незабавна защита не попадат в дефиницията на „трайна невъзможност за отглеждане на дете“ и „трайно неполагане на грижи за дете“. На следващо място се твърди, че в процесната заповед е обективирано, че детето Я. В. има изградена силна емоционална връзка с Д. Д. и Г. Д.. Твърди, че Д. Д. не живее в гр. Търговище, а в гр. София, където се грижи за децата на другата си дъщеря-Д., като детето Я. почти не познава Г. Д., който му е доведен дядо и почти не го е виждал последните две години. Освен това счита, че чл. 27, ал. 3 от ЗЗДет. изисква да се извърши проучване на годността на лицето, при което следва да бъде настанено детето, каквото в случая не е сторено.

Отправено е искане до съда за отмяна на на процесната заповед като неправилна, незаконосъобразна и постановена в ущърб на детето. Към жалбата е приложена оспорената в настоящото производство заповед. Претеднират се разноски по делото.

В съдебно заседание, оспорващият се представлява от адв. Г. С., ШАК, която поддържа жалбата и доразвива аргументите, изложени в нея.

Ответникът – Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Търговище, чрез и.д. директор Т. М., оспорва жалбата и прави искане да бъде отхвърлена. Изтъква, че ДСП следва по всякакъв начин да гарантира най-добрия интерес на детето.

Заинтересованата страна Е. В. В., редовно призована, се явява лично.

Заинтересованата страна Д. С. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. С., АК-Търговище, която изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че от административната преписка се доказва, че при издаване на заповедта са съобразени всички факти и обстоятелства в интерес на детето. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Непълнолетният Я. И. В. е с родители: Е. В. В. и И. В. М., Същите поддържали връзка още от ученическите си години. На по-късен етап отношенията им прерастнали в съвместно съжителство. В продължение на седем месеца двамата пребивавали в Обединеното кралство Великобритания, но през 2010 г. се завърнали в България, като, година по-късно се родил синът им Я. — дете, желано и от двамата родители.

По думи на майката, в първите три до четири години от съвместния живот обстановката в семейството е била спокойна, а отношенията с И. М. — стабилни. Когато Я. бил на тригодишна възраст, баща му заминал за Република Ирландия, където започнал работа като международен шофьор. Според Е. В., всяко негово завръщане в страната е било съпътствано от конфликти. При един от тези инциденти, когато Я. бил ученик в първи клас, М. изгонил майката и детето от жилището, в което живели заедно, като по време на спречкването упражнил физическо насилие спрямо Е. В., притискайки я с ръце в областта на шията в присъствието на малолетния Я. и но-големия му брат Д..

След напускането на дома Е. В. се установила с децата си в свое жилище и в рамките на една година прекратила всякакъв контакт с бащата. В този период основната грижа за Я. била поета от нея, като поради честите заболявания на детето и необходимостта от неговото обгрижване, тя не е могла да започне работа. През 2021 г. В. и И. М. прекратили съжителството си, след като Е. устаноила близки отношения с настоящия си партньор — Ж. Х..

През 2022 г. М. подал иск за предоставяне на родителските права, като с Решение № 447/11.09.2023 г., влязло в законна сила на 03.10.2023 г., Районен съд - Търговище определил местоживеенето на детето при бащата и му предоставил упражняването на родителските права. На майката е определен режим на лични контакти — всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без право на нощувка. Въпреки,че е носител на родителски права спрямо Я., И. М. продължил да е трудово ангажиран извън страната, поради възникнали финансови затруднения, като преди своето заминаване поверил грижите за детето на своята майка — Я. Я./бабата по бащина линия/, с предварителна уговорка, че ще осигурява финансова издръжка за нуждите на детето, същия заявил, че след завръщането си ще продължи да отглежда и възпитава сина си лично.

Майката Е. В. не спазвала определения от Районен съд Търговище режим на лични контакти с детето.

На 05.12.2024 г. в ОЗД ДСП Търговище постъпил сигнал от детето Я. и неговата баба по б.л. за извършено с,ф и п насилие спрямо малолетния от страна на съжителката на баща му - М. С.. По информация на детето, С. се прибрала от Република Ирландия и се настанява в жилището на И. М., находящо се в гр. Търговище, [улица], ет, 3, ап. 9. По данни на малолетния Я., С. го поканила в дома си, употребила алкохол и извършила б.д..

Поради натрупан психологически натиск и преживян страх, детето не е споделило за случилото се по-рано, като едва в началото на декември е намерило смелост да разкаже първо на близка до семейството, а впоследствие и на баба си Я. Я., която своевременно уведомила бащата, пребиваващ в Ирландия.

По получения сигнал ОЗД при ДСП предприели незабавни действия, проведена била среща на мултидисциплинарния екип по Координационния механизъм за взаимодействие при случаи на деца - жертви или в риск от насилие, на която са взети решения за предприемане на незабавни мерки за закрила спрямо детето и уведомяване па Районна прокуратура - гр. Търговище, Отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Търговище отварил случай по отношение на Я. И. В. и постановявил мярка за закрила съгласно чл, 4, ад, 1, т. 1 от Закона за закрила на детето, а именно: оказване на съдействие, предоставяне на подкрепа и услуги в семейна среда. Впоследствие Я. признал, че е излъгал за с. насилие, тъй като е искал да раздели баща си и съжителката му.

През месец май 2025г. грижите за Я. били поети от дядото по бащина линия - В. Г., поради агресивното поведение на Я. към майка му. След оказано съдействие на Е. В. от страна на Сдружение "Асоциация НАЯ" е подаден иск в Районна прокуратура за издаване на заповед за незабавна защита по 33ДН срещу И. М. (баща) и неговата,партньорка; за упражнено психическо насилие спрямо Я.. С Решение № 72/ 02.07.2025г. на Окръжен съд гр. Търговище, на Я. е издадена заповед за незабавна защита №2 / 02.07.2025г., според която неговия баща има право да се чува по телефона със сина си веднъж седмично в ОЗД - ДСП - Търговище, в присъствието на социален работник и с продължителност на разговора до един час. Срокът на забраната срещу М. бил 12 месеца, считано от 20.12.2024 г.

В съдебния акт е определено временно местоживеене на детето при неговата майка.

Междувременно, на 28.07.2025г. детето Я. упражнило физическо и психическо насилие върху майка си и баба си по бащина линия, които поверили грижите за детето на В. Г. /дядо по бащина лииия/. Скоро след това Я. заявил, че не желае да живее повече при дядо си В. в [населено място], общ. Търговище и отново се установява при своята майка и брат си Д. в жилището в гр. Търговище, [улица]I.

След подадена на 20.11.2025г, жалба от В. Г. - /дядо по бащина линия/, Районен съд гр. Търговище издал заповед за незабавна защита в полза на г-н И. М. против майката и бабата по бащина линия на Я., с която били задължени да се въздържат от упражняване на домашно насилие спрямо детето. Временното местоживеене на детето е определено да бъде при неговия дядо в [населено място], общ. Търговище.

С Определение №1542/20.11.2025 г. по гр.д. № 1936/2025 г. е издадена Заповед за незабавна защита срещу майката Е. В. и бабата по бащина линия Я. Я. и е определено временно местоживеене на детето при дядото по бащина линия В. Г., с която се забранява на Е. В. и на Я. Я. /баба по бащина линия/ да осъществяват контакт с Я. под каквато и да е форма, включително по телефон, електронна поща и други средства и системи за комуникация до окончателното решаване на спора между родителите чрез съдебно дело.

С Определение №1679/17.12.2025 г. по гр. д. № 1957/2025 г. на РС-Търговище е отменена Заповед № 17/26.11.2025 г., издадена срещу майката Е. В. и бабата по бащина линия Я. Я..

На 21.11.2025г. в ОЗД - ДСП - Търговище е проведена среща на координационния механизъм, на която е обсъдено нежеланието на Я. да живее при дядо си и намеренията му да остане при пълнолетния си брат. От своя страна дядото, В. Г. декларирал, че нежелае да полага грижи за детето. На 21.11,2025г. пълнолетния брат на Я. попълнил заявление да остане да живее при него до разрешаване на спора между родителите по съдебен път.

На 26.11.2025г. Районен съд гр. Търговище издал нова ограничителна заповед на Е. В. и на брата на Я., след подадена жалба от бащата, на същата дата Я. се установява при дядо си В. Г. в [населено място], общ. Търговище, след като е придружен до дома му от приятелката на брат си.

На 09.12.2025г. Я. избягял от дома на дядо си В. и по свое желание се установил при своята баба по майчина линия Д. Д. и при съпруга й Г. Д. в гр. Търговище, [улица], ет.*, ап.**. Момчето категоричн заявило, че не желае да живее с баща си и дядо си В., а предпочита да остане при Д. и Г.. Същите попълнили декларации по чл.24., ал.З от ППЗЗДет., че са готови да поемат грижите за детето в своето семейство.

Я. е ученик в осми клас на ПГЕС гр, Търговище. Момчето не посещава редовно учебните часове, често влиза в конфликт със съучениците си. Има избран личен лекар на територията на общ. Търговище. След преглед при лекар- невролог е установена лека форма на х.. Поставени са му всички задължителни имунизации според имунизационния календар на Република България, От извършеното социално проучване се установило, че Я. живее с баба си по майчина линия и съпруга й.