Решение № 3663 от 19.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3663 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100101522 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.235 от ГПК.

Образувано е по предявени от Т. Х. С. срещу Столична община искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 30000,00 лв., частично от 80000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 26,08,2023год. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 1439,00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 30,08,2023г. ( уточнение в о.с.з от 03,06,2024 г.)до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че на 26.08.2023 г., около 11:00 часа, в гр. София, на бул.

„Сливница“, ж.к. Света Троица, на спирка „Оряхово“, ищцата като пътник в автобус с №83 и слизайки от автобуса претърпяла инцидент поради наличието на отрязани тръби стърчащи на около 10 см от асфалта, намиращи се в непосредствена близост от мястото където пътниците на градския транспорт слизат на посочената спирка. Ищцата, слизайки от автобус №83 стъпила на една от стърчащите тръби от асфалта, в следствие на което губи равновесие при стъпването на необозначена и несигнализирана неравност, разположена на част от тротоар и пада на земята. В резултата на падането тя е претърпяла телесни увреждания, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение. Поддържа отговорността за поддържане на посочения пътен участък да е на ответника като негов собственик. Твърди да е налице неправилно и некачествено извършване на дейностите по надлежно премахване на стърчащите отрязани тръби. Общината също така е била задължена да обозначи с необходимите предупредителни знаци наличието на стърчащите отрязани тръби. С оглед горното се твърди да е налице противоправно деяние. Освен неимуществени се твърди да са причинени и имуществени вреди, представляващи разходи за операция, медицински 1 консумативи, медицински прегледи, необходимо болнично лечение.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на твърдения инцидент, както и точното място на настъпването му. Механизмът на инцидента е в противоречие с твърденията в исковата молба, тъй като в приложената медицинска документация се сочи, че ищцата е пострадала при падане от автобус, а не падане вследствие на спъване в препятствие. Отделно от това се оспорва на мястото на инцидента да е имало демонтиране на елементи на съоръжения на транспортната инфраструктура.

Оспорва вида на получените телесни увреждания, а при условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като не е положила дължимата грижа при придвижването си.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена издадена от „УБАЛМСМ Н.И.Пирогов“ ЕАД, I-ва к-ка по ортопедия и травматология епикриза /л. 8/, в която е посочено, че Т. Х. С. е постъпила в клиниката на 27,08,2023 г. и е изписана на 02,09,2023 г. Снета е анамнеза, като ищцата е съобщила, че е паднала от автобус и получила болки в дясна тазобедрена става. Посочени са следните заболявания Анемия, неуточнена, Тромбоцитопения, неуточнена и Лимфоидна левкемия. Поставена е диагноза счупване на бедрената шийка, закрито. Назначена е и е извършена операция.

По делото са представени фактурата № 7000049872/30,08,2023 г. /л. 45/ за сумата от 1386,00 лв. с ДДС за канюлиран винт 7,3 мм титан.

Представена е и фактура ***/30,10,2023 /л. 47/ за сумата от 53 лв. за снабдяване с оперативен протокол, страница от история на заболяването и епикриза.

Представено е писмо от „Център за градска мобилност“ ЕАД /л. 71/ в което е посочено, че на спирка „Оряхово“ с №2096, не са установени останали конструктивни елементи от съоръжения на транспортната инфраструктура, собственост на „ЦГМ“ ЕАД.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде съобразено от съда се установява, че ищцата е получила фрактура на дясната бедрена шийка, представляващо тежко увреждане на опорно-двигателния апарат засягащ горната част на бедрото и тазобедрената става. Тази фрактура е особено честа при жени над 55 години, при които след хормоналното преустройство и менопаузата, костите имат намалена еластичност в различна степен, което особено се засилва при проведени курсове лечение с лъче и/или химиотерапия (каквито е 2 правила ищцата) и прави лесно счупването на порьозни кости, каквато е бедрената шийка при нисък праг на кинетичната енергия на травмата, която няма да причини счупване при млади хора при същите условия. Медико-биологичната характеристика реализира признака трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от 30 дни.

Поради спецификата на анатомичното разположение на фрактурата на бедрената шийка е налице трудно и продължително, дори невъзможно зарастване. В случая травмата е първично индицирана за ендопротезиране, което е същинското лечение на такива фрактури в световен мащаб, с изключение на случаи при които има неоправдано висок оперативен риск за пациента, какъвто се е наблюдавал и при ищцата. В този случай се предприема щадяща оперативна интервенция свързана с кръвното наместване на фрактурата и фиксирането й с имплант, в случая 3 винта. Този метод на лечение при проблемни увредени пациенти не гарантира зарастване на фрактурата, но поне осигурява добро наместване и ранна вертикализация и придвижване с помощни средства, което е важна предпоставка за жизнеспособността на организма и алтернатива на животозастрашаващото залежаване. Към момента на дехоспитализацията на ищцата от УМБАЛСМ „Пирогов“ не са отбелязани усложнения от проведеното оперативно лечение. Ищцата е изписана с подобрение, със спокойна оперативна рана, с дадена рецепта за антикоагулантна терапия и мнение да проведе рехабилитационна програма, както и два контролни прегледа, за които няма данни да са проведени. За в бъдеще остатъчните явления се свеждат до възможно незарастване на фрактурата (в около 90% от случаите) и до разхлабване на поставените винтове водещо до необходимостта от заменянето им с нови, имащи по-голям диаметър. Походката след добра рехабилитация би могла да достигне до самостоятелна, но тежките натоварвания на десния долен крайник са забранени, а ползването на помощни средства (бастун или олекотени патерици) при придвижване за в бъдеще остава постоянно. Oперацията е оставила белег от около 10-12 см.

При добре проведена рехабилитационна програма обикновено се стига до самостоятелно придвижване без помощни средства, но всичко е индивидуално и не при всички се получава.

Разходите по представените фактури са в причинна връзка с увреждането.

Непосредствено след произшествието самостоятелното придвижване е било невъзможно, от една страна поради внезапния функционален дефицит в целия десен долен крайник и от друга поради острата болка при всеки опит за раздвижване в тазобедрената става.

Описаният в исковата молба механизъм е възможна причина за настъпване на увреждането. Поради анатомичния си строеж, бедрената шийка е най-слабата като здравина част на бедрената кост дори при здрав човек, а за възрастта и придружаващите заболявания на ищцата това е още по изразено, като е била необходима съвсем слаба травма на подходящото място за да се получи процесната фрактура.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на Ц.В.Ц., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Посочва, че е снаха на ищцата и е присъствала на инцидента.

Двете слизали от автобус № 83, когато ищцата слязла на тротоара, препънала се в отрязана 3 метална тръба, стърчаща три-четири пръста над нивото на земята и паднала. Свидетелката й помогнала да се изправи. След падането споделила, че изпитвала болка и накуцвала.

Свидетелката извикала такси и придружила ищцата до дома й. Ищцата била вече слязла от автобуса, когато се спънала в стърчащите елементи. Тя не можела да ходи, подпирала се на свидетелката.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на И.Л. Х., които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК. Дава показания, че се познава с ищцата от близо 40 години. На 27,08,2023 г. се свързала с нея и ищцата й съобщила, че се намира в болница. След изписването й от болницата свидетелката се грижела за ищцата – готвела, чистела, помагала й при къпането и при обслужването. Ищцата изпитвала силни притеснения някой да я обслужва. Сринала се психически. Грижите за нея продължили около месец. През повечето време била на легло. В началото се придвижвала с патерици. Не можела да сяда, като в седящо положение изпитвала силни болки. Свидетелката посочва, че тя продължава да не се чувства добре, не можела вече да управлява автомобил. Вследствие на стреса от инцидента и възстановяването се променила корено – постоянно била тъжна и плачела. И до момента не е възстановена напълно и изпитвала силни болки.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с пр.кв.чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС 9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние /действие или бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характерът на същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат.

Това са правопораждащите факти и доказването им следва да се извърши от ищеца.

От събраните по делото свидетелски показания се установява, че на 26,08,2023 г. ищцата се е спънала и паднала в стар участък на тротоарна настилка с непремахнати метални елементи в района на гр. София, бул. „Сливница“, спирка „Оряхово“ на автобусна линия № 83. Пряк очевидец на събитието е станала свидетелката Ц.Ц.. Въпреки, че тя е роднина на ищцата, към показанията на евентуално заинтересовани свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната - така Решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В конкретния случай не се установяват противоречия в свидетелските показания, като същите са подкрепени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че получената от ищцата травма 4 съответства на описания в исковата молба механизъм на увреждането. Посочването на ищцата, при снетата при приемането й в болница анамнеза, че падането е настъпило при слизане в автобуса не разколебава изложения механизъм на увреждането. Доколкото падането е станало непосредствено след слизането от автобуса е нормално това действие да се асоциира с увреждането и не води до непременно до извод, че то е настъпило при друг механизъм, вкл. вследствие на слизане при ненапълно спрял автобус. В същото време, търсенето на медицинска помощ не е било необосновано забавено.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира върху всички елементи по условията на чл. 5, ал. 1 от закона или обхват, пътни съоръжения или пътни принадлежности. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.