Решение № 86 от 23.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Велико Търново, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Търговско дело №

20234100900080 по описа за 2023 година

Специален отменителен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и съединен с него и обусловен от същия осъдителен иск за попълване масата на несъстоятелността с правно основание чл.57 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД за неоснователно обогатяване, и съединен с главните искове в условията на евентуалност частичен осъдителен иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД.

Ищецът И. А. М., в качеството му на синдик на „РОСИНА ОЙЛ - 1“ ЕООД /н/ със седалище с.Ресен, Община Велико Търново, с ЕИК 200396320, излага твърдения в ИМ, че с Решение от 31.12.2021г. по т.д.№217/2019г. по описа на ОС – Велико Търново е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Росина Ойл 1“ ЕООД, като същото е обявено в неплатежоспособност с начална дата – 21.11.2019г. Твърди се, че съгласно договор за покупко – продажба между свързани лица, обективиран във фактура №1000005239/01.10.2019г., „Росина Ойл 1“ ЕООД е продало на „Росина Експорт“ ЕООД наливно олио /лошо качество/ 288 791,20 кг. по 0,50лв./кг. за сумата от 144 395,60лв. Сочи се, че сделката е между свързани лица, тъй като И. Йорданов Георгиев, с ЕГН **********, е управител и собственик на капитала на двете дружества. Сочи се, че към датата на процесната продажба – 01.10.2019г. цената на наливното олио, за която се е продавало на борсите между търговците е около 1,60лв. – 2,02лв. за кг, а цената на олиото, посочена в процесната фактура, е повече от 3-4 пъти по –ниска. Твърди се, че дори и да се приеме, че цената на продаденото олио е било с по-ниско качество, за което няма данни, то цената пак е няколко пъти по-ниска. Сочи се, че за да бъде преценено качеството на олиото, е необходимо 1 да е бил извършен лабораторен анализ, който да установи показателите му, които са били влошени, а в настоящият случай няма такъв лабораторен анализ, което води до извод, че с процесната фактура е продадено олио, което отговаря на всички показатели и за което следва да се прилагат средните борсови цени за м.10.2019г., при най- ниска борсова цена от около 1,60лв./кг., олиото е продадено за 0,50лв./кг. Твърди се, че купувачът по сделката – втори ответник „Росина Експорт“ ЕООД се е обогатил за сметка на обедняването на продавача „Росина Ойл 1 „ ЕООД /н/ със сумата от 317 670, 32лв. без ДДС, явяваща се разлика между сумата от 462 065,92лв. без ДДС, представляваща най- ниската борсова равностойност на продаденото количество от 288 791,20 кг. олио и заплатена продажна цена по процесната фактура от 144 395,60лв. Твърди се, че процесната продажба, обективирана във фактура №1000005239/01.10.2019г. е неизгодна сделка, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена през подозрителния период през 2019г., която уврежда кредиторите на несъстоятелността.

В СЗ, проведено на 27.09.2024г., синдикът, чрез пълномощника си адв.Б. - ВАК, относно вида съединяване на предявените искове, уточнява, че главен е отменителният иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, а съединен с него в условията на евентуалност е частичният осъдителен иск по чл.59 ал.1 ЗЗД, както и че с отменителният иск ищецът е съединил и иск за неоснователно обогатяване за връщане на процесното имущество в масата на несъстоятелността.

С уточняваща ИМ молба с вх.№12710/28.10.2025г. ищецът, чрез пълномощника си адв.Б. – ВАК, по реда на чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК отстранява нередовността на ИМ, досежно искът по чл.57 ал.2 от ЗЗД за попълване масата на несъстоятелността, в която връзка възражението на ответника „Росина Експорт“ ЕООД за нередовност на ИМ в тази й част е неоснователно, като уточнява, че е предявен против ответника „Росина Експорт“ ЕООД за осъждането му да върне в масата на несъстоятелността на „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/ процесното имущество чрез неговата левова равностойност в размер на 317 670,32лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

Ищецът, съобразно ИМ и уточняващите я молби, моли съда, да постанови съдебно решение, с което да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на длъжника „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/ покупко – продажбената сделка, обективирана в процесната фактура №1000005239/01.10.2019г.; да бъде осъден ответника „Росина Експорт“ ЕООД, с ЕИК 203426174, да върне в масата на несъстоятелността на „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/ процесното имущество чрез неговата парична равностойност в размер на 317 670,32лв. без ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 22.08.2023г. до окончателното изплащане, а в случай на отхвърляне на главните иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и обусловения от него осъдителен иск по чл.57 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД за попълване на масата на несъстоятелността, да бъде уважен евентуалният частичен осъдителен иск по чл.59 ал.1 ЗЗД, като бъде осъден ответника „РОСИНА ЕКСПОРТ“ ЕООД, с ЕИК 203426174, да заплати на „РОСИНА ОЙЛ - 1“ ЕООД /н/ сумата от 100 000 лв., 2 частично от сумата от 317 670,32лв. без ДДС, с която „Росина Експорт“ ЕООД се е обогатило неоснователно за сметка на обедняването на „Росина – Ойл 1“ ЕООД /н/, представляваща разликата между сумата от 462 065,92лв. без ДДС, представляваща найниската борсова равностойност на 288 791,20 кг. олио и заплатена на „Росина Ойл -1“ ЕООД /н/ сума от 144 395,60лв. без ДДС по фактура №1000005239/01.10.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на ИМ от първия ответник и ответник по главният отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ – „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на ИМ от ответника „Росина Експорт“ ЕООД, с ЕИК 203426174, чрез пълномощник адв.Хараламбиева – Й. – ВТАК, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на евентуалният частичен осъдителен иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и моли същият да бъде оставен без разглеждане като недопустим. Алтернативно, оспорва евентуалният частичен иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД като неоснователен с довод, че не е осъществен фактическият състав по чл.59 ал.1 ЗЗД, т.к. не е налице обогатяване на „Росина Експорт“ ЕООД за сметка на обедняване на „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/. Признава факта, че процесната сделка е извършена между свързани лица, с довод, че това обстоятелство само по себе си не води до основателност и доказаност на предявеният евентуален осъдителен иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване. Признава, че единичната цена, на която „Росина Експорт“ ЕООД е закупило процесното наливно олио с лошо качество е 0,50лв. за килограм. Оспорва процесната продажбена сделка да е сключена на твърдяната от ищеца дата 01.10.2019г., с твърдения, че е сключена през месец април 2019г., поради което и оспорва твърдението на ищеца процесната сделка да е сключена през подозрителния период.

Сочи, че, видно от процесната фактура, същата е издадена на 01.10.2019г., но в нея са обективирани направени пет броя авансови плащания по фактури, касаещи продажбата на наливното олио /лошо качество/, т.е. договора за покупко – продажба е сключен далеч преди издаването на последната фактура от 01.10.2019г., обективираща последното направено плащане. Твърди, че предмет на процесната сделка е олио с лошо качество, което не е могло да бъде използвано по предназначение, и с процесната продажба „Росина Ойл - 1“ ЕООД е кумулирало приходи, поради което не е налице обедняване на продавача, а точно обратното – продавачът „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/ е реализирало приход от стока, подлежаща на бракуване. Счита предявеният главен отменителен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ за процесуално допустим, а по същество – неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че атакуваната от синдика процесна сделка не уврежда по никакъв начин интересите на кредиторите на несъстоятелността в ОПН на „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/, доколкото липсва вредоносен резултат на сделката, поради което моли главният иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендира направените по делото съдебни разноски.

3

В срока по чл.372 ал.1 ГПК е депозирана допълнителна ИМ от ищеца И. А. М., в качеството му на синдик на „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/, чрез пълномощник адв.Б. – ВАК, против вторият ответник „РОСИНА ЕКСПОРТ“ ЕООД, с която поддържа предявените искове. Твърди, че към настоящият момент управител и едноличен собственик на капитала на „Росина Експорт“ ЕООД е Л. Й. Г., която е съпруга на И. Йорданов Георгиев, който в процесната фактура е посочен като представляващ и двете дружества и е бил техен едноличен собственик на капитала и управител. Твърди се, че Йордан И.ов Георгиев е собственик и управител на „Транс Ер“ ЕООД и баща на И. Йорданов Георгиев. Сочи се, че посочената продажна цена между „Росина Експорт“ ЕООД и „Транс Ер“ ЕООД също значително надвишава цената, по която „Росина Експорт“ ЕООД е закупило процесното олио от „Росина Ойл - 1“ ЕООД. Твърди се, че „Транс Ер“ ЕООД е продало процесното олио на трети лица за значително по – висока цена от тази, на която я е придобило от „Росина Експорт“ ЕООД, както и че в представените от ответника документи не е посочено, че „Росина Експорт“ ЕООД е продало олио с влошено качество на трети лица. С ДИМ ищецът оспорва представеният с писмения отговор на ИМ от втория ответник Протокол за извършен оргонолептичен контрол от 08.04.2019г. като съставен за целите на настоящият съдебен процес, неустановяващ наличието на отклонения в качеството на процесното олио, както и че същото подлежи на брак, като, съобразно и уточняваща молба с вх.№4601/12.04.2024г., ищецът оспорва неговата истинност /вярност/.

В срока по чл.373 ал.1 ГПК е депозиран допълнителен писмен отговор на ДИМ от вторият ответник „РОСИНА ЕКСПОРТ“ ЕООД, чрез пълномощник адв.Хараламбиева – Й., с който твърди, че „Росина Експорт“ ЕООД е препродало на два пъти процесното олио на дати 20.07.2020г. и 25.10.2020г. и именно, поради факта, че процесното наливно рафинирано олио е с различно от нормалното качество, го е заприходило в аналитична подсметка – см.304/4/1, видно от Дневник за доставки на „Росина Експорт“ ЕООД. Сочи се, че олиото не е препродадено на свързано лице и не е продадено на цена, отнасяща се до продукти с нормално и годно за човешка употреба качество, а с напълно нормална търговска надценка.

С влязло в сила Определение №306/27.09.2023г. по реда на чл.377 вр. чл.70 ал.1 ГПК е определена цената на главният отменителен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 от ТЗ в размер на 144 395,60лв.

В СЗ ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Б. – ВАК, поддържа предявените искове и моли главният отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ и съединеният с него осъдителен иск по чл.57 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД за попълване масата на несъстоятелността да бъдат уважени по съображения, развити в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ ответникът „РОСИНА ОЙЛ - 1“ ЕООД /н/, представлявано съгласно чл.635 ал.3 ТЗ в първо СЗ от И. Йорданов Георгиев – Управител /с прекратени правомощия/, не взема становище по същество по предявеният срещу дружеството главен отменителен иск с правно основание чл.647 ал.1 т.6 ТЗ. Заявява, че ако „Росина Ойл - 1“ ЕООД /н/ не беше продало процесното олио с процесната фактура, би реализирало още загуби.

4

В СЗ ответникът “РОСИНА ЕКСПОРТ“ ЕООД по предявените срещу него главни отменителен иск по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, съединен с него и обусловен от същия осъдителен иск по чл.57 ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД за попълване масата на несъстоятелността, и евентуален частичен осъдителен иск по чл.59 ал.1 ЗЗД за неоснователно обогатяване, оспорва същите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по съображения, развити в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.