Решение № 1407 от 16.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300502466 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Т. З. Б., ЕГН **********; и А. А. Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т. З. Б., против решение № 373/04,08,2023 г., постановено по гр. д. № 14692/2023 г. на РС Асеновград.

С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това да уважи молбата за защита от домашно насилие.

Ответниците Д. Д. Б., ЕГН **********; и Ф. Р. Б., ЕГН **********; заявяват становище за неоснователност на въззивната жалба и искат потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производство по реда на ЗЗДН.

Образувано по молба от Т. З. Б., ЕГН **********; и А. А. Б., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Т. З. Б.; против Д. Д.

Б., ЕГН **********; и Ф. Р. Б., ЕГН **********.

1

Твърди се, че ответниците са родители на А. Б., който е бивш съпругна молителката Т. Б. и баща на малолетния молител А. Б.. Твърди се също, че на *** г. между 17,30 ч. и 18,00 ч. ответниците преминали с лекия си автомобил пред дома на молителите, които в този момент били на улицата. При преминаването покрай молителите автомобилът, управляван от ответника Д. Б., рязко се отклонил към тях в опит да ги прегази, а ответниците отвътре „клатели заканително глави“ и „вероятно говорели по адрес“ на молителите. От това и детето и неговата майка силно се уплашили и притеснили, Т. Б. започнала да трепери, не желаела да контактува с тях, постоянно изпитвала страх за живота си. Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови мерки за защита както следва: да се забрани на ответниците да приближава обитаваното от молителите жилище, местоработата й и местата за социални контакти и отдих.

Ответниците оспорват основателността на молбата, отричат твърдените обстоятелства. Твърдят, че повод за искането е обстоятелството, че те са предявили искове за определяне на режим за осъществяване на лични отношения с малолетния молител – техен внук, в отговор на което неговата майка се опитвала да ги лиши от възможност да общуват с детето.

Пред РС не се спори относно това, че молителката Т. Б. и синът на ответниците са бивши съпрузи, а малолетният А. Б. е роден от брака им. Следователно разпоредбите на ЗЗДН са приложими в отношенията между страните.

За установяване на обстоятелствата във връзка с твърдяното домашно насилие, по делото е представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, събрани са писмени и гласни доказателства. Твърденията в молбата за защита са възпроизведени и в декларацията по чл. 9, но не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св. Г., който понастоящем съжителства с молителката, не възпроизвеждат личните му впечатления относно инцидента (той сочи в това време да се е намирал в двора на къщата, разтоварвайки багаж), а това, което е разбрал от молителката. Останалите доказателства не подрепят тези твърдения по никакъв начин.

Установява се, че отношенията на молителката с бившия й съпруг, както и с неговите родители – ответниците, са влошени. Страните живеят наблизо, когато се предвижват с автомобил, ответниците трябва да минат пред дома на молителката, тъй като от тази улица е входът за паркинга на блока, в който те живеят. Установява се също, че въпреки непосредствената близост, в която живеят, ответниците нямат възможност да контактуват със своя внук, заради което и са предявили искове за определяне режим на лични отношения с него.

Настоящата инстанция изцяло споделя извода на РС за недоказаност и неоснователност на молбата. В тази насока първостепенният съд е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема и към които препраща. От 2 събраните по делото доказателства не се установява ответниците да са извършили акт, който по своя характер и въздействие върху молителя дат съставлява насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН. Посочената разпоредба определя домашното насилие като акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, намиращи се в определени родствени, семейни или фактически връзки. Целта на закона е да осигури защита на лица, пострадали от домашно насилие, а за разрешаване на възникнали спорове относно родителски права или лични отношения съществуват други правни способи.

Като е отхвърлил молбата за защита, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

На въззиваемите следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Същите се констатираха в размер на 500 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪЖДАВА решение № 373/04,08,2023 г., постановено по гр. д. № 14692/2023 г. на РС Асеновград.

ОСЪЖДА Т. З. Б., ЕГН **********; да заплати на Д. Д. Б., ЕГН **********; и Ф. Р. Б., ЕГН **********; сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3