Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 02.06.2026, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 253/2026
Вид
Решение № 148
Подписан
02.06.2026
В сила
23.06.2026
Състав
Иван Статев Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • §1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл.345 · Наказателен кодекс
  • чл. 213 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. гр. Хасково, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Ст. Маринов при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно наказателно дело № 20265640200253 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Т. Т. Т. от гр.Хасково, чрез пълномощника – адв.Т. Н., срещу Наказателно постановление № **** на Началник Група в ОДМВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателката са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират множество оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Поддържа се, че жалбоподателката не е извършила вмененото нарушение, тъй като от фирмата – продавач на автомобила, тя и нейният баща като купувач, били заблудени относно валидността на регистрационните табели на закупения автомобил и срокът за задължителната му регистрация в България. Поддържа се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати редица съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на жалбоподателката. Твърди се, че липсва субективния елемент на нарушението, доколкото у нея липсвало знание за служебната дерегистрация на автомобила в Р.****. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково и да присъди разноски по делото.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателката1 редовно призована, се явява лично и с упълномощения по делото процесуален представител – адв. Т. Н., чрез който заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни аргументи за нейната основателност. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Административно-наказващият орган – Началник Група в ОДМВРХасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково- редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище по жалбата, като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение и иска редуцирането им.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На ****. св.Т. И. П. и Ж. К. И.- двамата на длъжност мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ -Хасково, били на работа и осъществявали контрол в района на бул.„****“ в гр.Хасково. Около ****, на платното за движение на бул.„****“ до №****, спрели за проверка л.а. марка „****“ с поставени френски регистрационни табели с № ****. Контролните органи извършили проверка, при която установили самоличността на водача и при представени от нея документи на автомобила, от контролен талон на същия, съставен на френски език, констатирали, че управляваното от нея МПС не е регистрирано по надлежния ред в Р.България, а извършената в Р.**** регистрация на автомобила е била прекратена още на ****., според извършено с химикал отбелязване в талона на автомобила. При проверката водачът обяснила, че баща закупил автомобила от автокъща в гр.Стара Загора, в която им обяснили, че автомобилът може да бъде управляван с френските регистрационни номера, тъй като били още валидни.

С оглед тези констатации, на същата дата срещу жалбоподателката Т. Т.

Т. и в нейно присъствие, от св. Т. И. П. и в присъствието на св. Ж. К. И. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № **** за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателката Т. подписала, без да направи възражения.

Такива са постъпили от нея в срока за писмени възражения срещу АУАН, в който излага твърдения, че на ****. при закупуване от нейния баща на процесния автомобил, внос от ****, продавачът направил застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила и ги уверил, че същият може да бъде управляван с френските табели в срок един месец от закупуване на автомобила. Едва при спирането за проверка от полицаите на ****., тя разбрала че автомобилът няма регистрация и не може да се кара с тези табели.

Към възражението си е представила копие от полица за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за процесния автомобил и копие от обявата на търговеца за продажбата му.

С мотивирана резолюция на наказващия орган от ****., 2 административно-наказателното производство за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е било прекратено и на основание чл. 33 ал.2 ЗАНН преписката е била изпратена на Районна прокуратура-Хасково, поради това, че деянието съдържало признаците на престъпление по чл.345 от НК. С Постановление от ****. прокурор при РП-Хасково отказал образуване на досъдебно производство и е разпоредил изпращане на преписката на АНО с оглед реализиране на административно-наказателна отговорност на нарушителя.

На ****. е издадено атакуваното наказателно постановление № **** срещу Т. Т. Т., с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателката са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При издаване на НП, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН във връзка с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от ****. и за реализиране на административнонаказателна отговорност, представляващо пр.пр. вх. №3373/2025г. по описа на РП – Хасково.

Изложената по-горе фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. И. П. и Ж. К. И. относно фактите, възприети от тях при извършване на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя, както и относно действията по съставяне и връчване на АУАН на водача, дадените от водача обяснения. Показанията на свидетеля Т. Н Т.ов относно фактите, възприети от него и в частност тези относно управление на МПС от жалбоподателката, времето, мястото, начина на закупуване на процесния автомобил, уверенията на продавача относно валидността на регистрацията и причината за управление на автомобила на процесната дата, също следва да бъдат кредитирани, въпреки наличието на близка родствена връзка с жалбоподателка, предполагаща евентуална заинтересованост на свидетеля, доколкото показанията му са обективни, логически последователни и вътрешно безпротиворечиви, още повече че напълно кореспондират и с дадените от св. И. такива относно обясненията на жалбоподателката при извършената проверка, а и представените по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на относимата към 3 датата на деянието редакция на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същата е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от което не се е възползвала при съставяне на АУАН.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, което се установява и от представения от АНО заверен препис на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица, оправомощени да издават НП по ЗДвП, измежду които и началниците на групи СПП при ОДМВР.

При преценката дали в процеса на реализиране на отговорността са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на чл.36, ал.2 ЗАНН, в хипотезата на прекратена от прокурора образувана прокурорска преписка и отказ да се образува досъдебно производство по отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган и при спазване на предвидения в ЗАНН преклузивен срок за издаване на НП.

Относно наведените в жалбата възражения следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, което е посочено и в обстоятелствената част на обжалваното НП. В конкретния случай производството по съставения на ****. АУАН Серия GA бл.

№ ****е било прекратено с резолюция от ****г., на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, а Наказателното постановление е издадено, след като с Постановление от ****г. прокурор в Районна прокуратура – Хасково е отказал да образува досъдебно производство по пр. преписка № 3373/25г. по описа на РП– Хасково и същата е изпратена на АНО с оглед реализиране на административно-наказателна отговорност.

Предвид категорично установеното издаване на наказателното постановление в хипотеза на чл.36, ал.2 от ЗАНН, ирелевантни са всички наведени в касационната жалба възражения за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП. Във връзка с възражението, че Постановлението от ****г. прокурор в Районна прокуратура– Хасково не е било предявено на жалбоподателя, следва да се отбележи, че съгласно чл. 213 ал.1 от НПК, (Доп. – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., бр. 103 от 2020 г.) Прокурорът може да откаже да образува досъдебно производство, за което уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.

Постановлението подлежи на обжалване пред по-горестоящата прокуратура, с изключение на постановлението на европейския прокурор и европейския делегиран прокурор. Ето защо, доколкото жалбоподателката не попада в кръга на така изброените в горецитираната разпоредба лица, то на същата не се 4 съобщава за постановлението на прокурора с което се отказва образуване на ДП. Отделно от това в чл.36, ал.2 от ЗАНН също не е предвидено предявяване на такова постановление на прокурора, с което се отказва образуване на ДП, а е предвидено само издаване на НП на основание това постановление. / В този смисъл и Решение № 8374 от 2.12.2025 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1634/2025г./ Предвид изложеното съдът намира, че липсва допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.