Решение № 2215 от 19.12.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 2215 19.12.2019 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, първи състав, в открито заседание на двадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Кристина Линова като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов адм.дело № 1081 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба от

В.В.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-02000218005436-091-001/08.02.2019г. (РА), поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 02000219028344-003-001/15.02.2019г. (РАПРА), издадени от Н. Колева Желева – началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и П. Г. Д. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, В ЧАСТТА, в която е потвърден с Решение № 62 от 19.04.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Бургас.

Жалбоподателят излага анализ на мотивите в потвърдената част на РА, както и на мотивите, с които директорът на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е изложил в решението, с което е потвърдил РА в съответната част. Сочи, че същите не намират опора в закона, доколкото в хипотезата на приложената правна норма (чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК) е очертан фактическия състав, при който същата се прилага, но същият не сочи извършването на необмислени или неизгодни сделки, избора да се плащат първо частни задължения вместо публичните, както и избора на доставчик и начин на снабдяване и закупуване на материали. Оспорват се изводите на органите по приходите относно движенията по партиди на с/ки 122 „Неразпределена печалба“, 422 „Подотчетни лица“ и 425 „Задължения за съучастия“ за периода 2017г.

Жалбоподателят сочи, приложими според него, правни норми от закона за счетоводството и анализира систематичното място на сметка 422 „Подотчетни лица“ като обобщава, че важно е не наименованието на сметката, а предвидените кореспонденции с останалите сметки в индивидуалния сметкоплан и икономическия им характер. Нито една от сметките в Раздел IV РАЗЧЕТИ не отразявала нито безвъзмездно предоставяне на средства, нито изплащане на дивидент, нито скрито разпределение на печалбата. Сочи легалните определения на понятията „дивидент“ и „скрито разпределение на печалбата“. В този смисъл намира, че предоставянето на авансови суми за доставка на стоки на лице не покрива нито един от признаците нито на изплатен „дивидент“, нито на „скито разпределение на печалбата“. Смята, че водещото в тази хипотеза е изплащането на суми на акционери, съдружници или свързани на тях лица. Сочи, че лицето, на което са предоставени аванси за закупуване на материали не е свързано с дружеството. По тази причина предоставените суми не може да бъдат класифицирани като скрито разпределение на печалбата. Жалбоподателят твърди още, че в хода на ревизията, неоснователно проверяващите не кредитирали доказателство – нотариално заверено споразумение с посочения в него длъжник. На следващо място, твърди се, че РА бил незаконосъобразен и защото органът по приходите не съобразил нормата на чл.19, ал.10 от ДОПК, според която е налице недобросъвестност по смисъла на ал.2 и ал.3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. Иска се съдът да отмени РА в частта, в която същият е потвърден с Решение № 62 от 19.04.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“– Бургас- ЦУ на НАП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, а чрез упълномо-щен представител, поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът–

Директор на Дирекция „ОДОП” –Бургас при ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли, съда да постанови решение, с което да я отхвърли, респективно да се присъди в полза на ответника дължимото юрис-консултско възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт.

Административен съд –гр.Бургас, като взе предвид доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Решение №

62/19.04.2019г.на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“– Бургас е било връчено на дружеството жалбоподател по електронен път на 25.04.2019г. (л.25). Жалбата срещу РА, в потвърдената част, е подадена до съда чрез директор на дирекция ОДОП– Бургас при ЦУ на НАП на 08.05.2019г.

Предвид посоченото, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес от оспорване. Жалбата е изискуемата форма и съдържа всички реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което съдът констатира следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000218005436-020-001/07.09.2018г. на началник сектор при ТД на НАП (л.252) възложил извършване на ревизия на В.В.Т., ЕГН ********** за установяване на отговорността му за задълженията на „Бургасцвет – проект“ ЕООД, ЕИК *********. Обхват на ревизията:

Отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г.;

Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.01.2015г. – 31.12.2017г.;

Отговорност за ДДС за периода 01.04.2015г. – 31.12.2017г.;

Отговорност за ДОО – за осигурители, за периода 01.06.2014г. – 31.12.2017г.;

Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода 01.06.2014г. – 31.12.2017г.;

Отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители, за периода 01.06.2014г. – 31.12.2017г.

Заповедта била връчена на ревизираното лице по електронен път на 17.09.2018г.

За констатациите от извършената ревизия бил изготвен ревизионен доклад (РД) № Р-02000218005436-092-001 от 14.12.2018г. (л.113) в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК.

В хода на ревизията било установено, че В.Т. е едноличен собственик на капитала и управител на „Бургасцвет проект“ ЕООД. През ревизирания период дружеството извършвало дейности, декларирани пред НАП: НСИ КИД 2008 код: 8130 – Оформяне и поддържане на озеленени площи; НКИД 2003 код: 0141– Растениевъдни услуги, озеленяване.

Проверяващият екип посочил, че дружеството попада в списък на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК с неуредени публични задължения над 5 000 лв., които нямат имущество, върху което може да се наложи обезпечение, не е представено обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица – към ТД БУРГАС. В този списък „Бургасцвет проект“ ЕООД била добавена на 30.11.2017г.

На основание чл.141, ал.1 от ТЗ проверяващите приели че управителят организира, ръководи и представлява дейността на дружеството според закона и решенията на общото събрание. Като орган на управление на дружеството, спрямо него се реализира отговорността по чл.19 от ДОПК. В качеството си на представляващ дружеството за ревизирания период В. Илиев Т. серазпореждал с банковата сметка, по която са постъпвали сумите от клиентите на търговеца. Същият бил управител на дружеството за целия ревизиран период, поради което установените публични задължения възникнали при това управление.

Според заключението на ревизиращите органи, налице са предпоставките и са изпълнени условията на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК за установяване отговорност на жалбоподателя В.Т. за задълженията на „Бургасцвет -проект“ ЕООД, както следва:

1. Корпоративен данък: по ГД за период 01.01.2014г. – 31.12.2017г., главница – 15304,29лв. и лихви – 3 665,05лв.;

2. ЗДДС по СД за период 01.04.2015г. – 31.12.2017г., главница – 10205,58лв. и лихви 3 613,16лв.;

3. ЗДДФЛ за период 01.01.2015г. – 31.12.2017г., главница – 14 142,69 лв. и лихви 3 247,06лв.;

4. ДОО за период 01.06.2014г. – 31.12.2017г., главница – 32185,03лв. и лихви – 7 950,05лв.;

5. ЗО за период 01.06.2014г. – 31.12.2017г., главница – 13 422,72лв. и лихви – 3 343,48лв.;

6. УПФ за период 01.06.2014г. – 31.12.2017г., главница – 6 662,92лв. и лихви – 1 669,18лв.

Проверяващите посочили, че в производство са присъединени доказателства събрани в предходно производство приключило с Протокол № П-02000218005765-073-001/07.09.2018г., където ЗЛ представило писмени обяснения относно дейността на „Бургасцвет-проект” ЕООД за отразени по дебитна на сметка 422 (подотчетни лица) следните салда: начално салдо за 2014г. 0,00лв., крайно салдо за 2014г. – 90 000 лв., като цялата сума била получена от Н.

Николаев Т.. Крайно салдо за 2015г. – 124500лв., като цялата сума за 2015г. от 34 500лв. била получена от Н. Николаев Т., крайно салдо за 2016г. – 232 400лв., като цялата сума за 2016г. от 107 900лв. е получена от Н. Николаев Т., крайно салдо за 2017г. – 241 000 лв., като цялата сума за 2017г. от 9 500лв. е получена от В. Илиев Т..

На следващо място, след като посочили фактическия състав на чл.19 от ДОПК, проверяващите приели, че същността на отговорността по тази разпоредба се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС” на друго лице. Посочили, че същата обхваща както самото задължение така и лихвите и разноските по събирането им съгласно чл.16, ал.3 от ДОПК. Уточнили, че отговорността по чл.19 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване установяването и/или последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице. Приели, че Реализирането на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК изисква наличието на няколко предпоставки:

1. Лицето да има качество на член на орган за управление или управител на задълженото лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения. Органите по приходите приели за установено, че В.Т. е управител и представляващ на дружеството „Бургасцвет-проект” ЕООД за ревизирания период от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.

2. Да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В тази връзка в РД е отразено, че укриването на факти и обстоятелства като проява на форма на поведението на В.Т. предполагало активно, съзнателно действие с цел укриване на тези факти. Според органите по приходите са налице данни, че Т. е извършил действия по чл.19, ал.2 от ДОПК, за които носи отговорност на трето лице „извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните”. В писмени обяснения управителят Т. посочил, че салдото по сметка 422 към 31.12.2014г. произтича от предоставяне на парични средства в размер на 90 000лв. на Н.Н.Т.за закупуване на растителност за търговските нужди на дружеството. За този период Т. многократно закупувал стока от складова база „Илиенци” – София и други доставчици. Голяма част от доставената стока била в лошо състояние (повредена от вредители) и била бракувана и изхвърляна. За предоставените суми били издавани разходни ордери и били заведени в счетоводството на Н. Т..

По същият начин на същото лице били предоставяни парични средства за 2015г. и 2016г., с които да договаря растителност. Тези авансови отчети не били приспаднати с фактури за закупена стока поради лошото състояние на стоките и рекламация от страна на клиентите. В.Т. посочил, че многократно разговарял с Н.Т.през 2015г. и 2016г., за изясняване на отношенията, но последният отказал да върне сумите или да достави качествена растителност.

Според проверяващите лицето Н.Н.Т.не бил от списъчния състав на назначените по трудов договор лица в

„Бургасцвет проект” ЕООД, поради което нямал качество на подотчетно лице. По тази причина ревизията приела, че е налице „скрито разпределение на печалба”.

Уточнено е още, че „Бургасцвет проект” ЕООД няма други лица, спрямо които могат да бъдат насочени действия за установяване на отговорност по чл.19 от ДОПК.