Решение № 260 от 18.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500256 по описа за 2024 година

С Решение № 265/07.12.2023г., постановено по гр.дело № 1005 по описа на РС - гр. И. за 2022 г., е отхвърлен предявеният от Н. Г. Д. против Б. Н. Г.

(недееспособен, поставен под пълно запрещение) иск с правно основание чл.

26, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за установяване, че обективираният в Нотариален акт № 043, том I, peг. № 422, дело 038 по описа за 28.02.2019 г. на нотариус Соня В., договор за дарение на 1/6 идеална част от поземлен имот с начин на трайно ползване - нива, цялата с площ 12,716 дка, шеста категория на земята при неполивни условия, находящ се в землището на село В., ЕКАТТЕ 10690, община И., област С., местност „Г.“, съставляващ имот № 048001 по плана за земеразделяне на същото землище, при граници /съседи/ на имота: имот № 199442 полски път на община И., имот № 199441 полски път на община И., имот № 048012 нива на Т.Й.Н., имот № 048009 нива на насл. на И.А.М., и имот № 048010 нива на насл. на В.А.М., е нищожен поради привидност, както и че между същите страни съществува договор за покупкопродажба на посочената идеална част от поземления имот.

Със същото решение е отхвърлен и предявеният от Н. Г. Д. против Б. Н.

Г. евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати /върне/ на ищцата сумата 1059,66 лева, като дадена без основание.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Н. Г. Д. срещу горното решение. Жалбоподателката счита решението за неправилно поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила.

Резюмира фактическата обстановка по делото. Сочи, че главният иск е за прогласяване за нищожно на дарение (привидна сделка) на недвижим имот и 1 обявяването за действителна на продажба (прикрита сделка) за същия, като за доказване на симулацията бил представен подписан от насрещната страна документ - пълно обратно писмо, в което е описана действителната воля на страните и което е съставено едновременно с изповядването на сделката и разполага с достоверна дата и с нотариална заверка на подписа на насрещната страна по сделката - Н.Ц. Г. (наследодател на ответника), действал чрез пълномощника си Т.С.. Оспорва изводите на районния съд, че само двустранно подписан документ можел да бъде обратно писмо, и счита, че те противоречат на практиката на ВКС. Изразява несъгласие и с мотивите на ИРС по евентуалния иск. Намира, че те противоречат на закона и на съдебната практика (ТР № 5/2014 г., прието на 12.12.2016 година на ОСГТК на ВКС и Решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д. № 375/2010 г. на Върховен касационен съд). Счита, че съдът неправилно бил приел, че за съставяне на обратно писмо трябвало изрично упълномощаване, поради което пълномощникът нямал представителна власт за сключване на симулативна сделка. За неправилно счита и приетото от съда, че само двустранно подписан документ можел да съставлява обратно писмо, а липсата на подпис върху него от страна на Д. възпрепятствало доказването на симулацията. Развива съображения в подкрепа на тезата си, като цитира съдебна практика. Прави извод, че, противно на изложеното от първоинстанционния съд, не е било необходимо, упълномощителят да посочва, че пълномощникът му може да сключва симулативни сделки. В тази насока се позовава на Определение № 266 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 538/2020 г., Г.К., IV Г.О. на ВКС. Намира, че от значение е единствено, дали пълномощникът е бил упълномощен да сключва описаната в обратното писмо сделка, а нейната квалификация като явна или прикрита е без значение за обхвата на упълномощаването. Извежда заключение, че пълномощникът очевидно е бил упълномощен за всяка една от сделките и действията, извършени в настоящия случай. При това, представената декларация-обратно писмо представлявала пълно обратно писмо, а не само начало на писмено доказателство, поради което била достатъчна, за да разкрие симулативността на сделката. По евентуалния иск сочи, че разписка за получаване на парична сума може да бъде инкорпорирана във всеки един писмен документ, като действителността или недействителността на сделката е без значение за настъпването на последиците от плащането в патримониума на упълномощителя. Моли съда да отмени първоинстанционното решение по главния иск, като прогласи нищожността на привидния договор (дарение) и обяви за действителен сключения между страните договор за продажба при описаните в исковата молба условия, а при условията на евентуалност - да осъди ответника да върне получената без основание сума, чийто размер, след изрично уточнение, определя на 1059 лв. и 66 ст. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от адв. Г. – особен представител на ответника Г., с който счита жалбата за неоснователна.

Споделя изводите на районния съд относно процесното обратно писмо, като изразява становище, че определени действия са извършени от пълномощника без представителна власт. Солидаризира се и със становището, че, щом обратното писмо съдържа волеизявление само на една от страните по сделката, то представлява начало на писмено доказателство, като в това си качество прави симулацията само вероятна, но не я доказва напълно. Счита, че в случая такова доказване не е проведено. Намира за неоснователен и евентуалния иск по съображенията, изложени от районния съд. Подчертава, че 2 съгласно чл. 58 от ЗЗД, от недееспособен може да се иска връщане само на това, което е отишло в негова полза. Сочи, че не били изпълнени изискванията за действителността на прикритото съглашение, тъй като Г. се бил разпоредил с притежаваните от него идеални части от имота в нарушение на чл. 33 от ЗС, а това обуславяло нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Постъпил е и отговор от законния представител на ответника – З. Ц., която акцентира върху моралните аспекти на казуса.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и моли съда да отмени първоинстанционното решение по съображения, изложени в нея.

Счита, че същото почива на няколко погрешни извода, а именно, че за симулативни сделки се изисквало специално пълномощно, което според него противоречи на тълкувателната практика на ВКС. Поддържа, че се изисква упълномощаване само за сключване на действителната, прикритата, сделка, но не и за привидната такава. Намира, че не може да се очаква изричен текст в пълномощното в този смисъл. Оспорва мотивите на съда, че евентуално упълномощителят не е знаел за сделката. Изтъква, че правните последици настъпват пряко в неговата правна сфера, поради което няма значение, дали той е знаел или не е знаел за сделките. Във връзка с евентуалния иск черпи аргументи от формулировката на пълномощното, че пълномощникът може да се получава парични суми, като опонира на доводите на ИРС, че е възможно, сумата да не е отишла в полза на упълномощителя. Подчертава, че последният е бил изцяло правоспособно лице, а под запрещение е единствено неговият наследник, който факт е ирелевантен. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В отговор на възражението за прекомерност, направено от насрещната страна, подчертава, че отговорността за разноски е деликтна, а настоящият процес е иницииран поради липса на друга правна възможност за Д., за което тя е била провокирана от претенциите на насрещната страна. Поддържа, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност, а адвокатското възнаграждение е действително заплатено, като тези разноски са били неизбежни за Д., откъдето прави извод, че възражението е неоснователно.

Впоследствие депозира и писмени бележки, в които поддържа и доразвива вече изразените становища. Добавя, че няма житейско основание за извършване на процесното дарение, откъдето прави извод, че същото е симулативно. Намира, че не е необходимо, обратното писмо да бъде подписано и от двете страни по симулативната сделка, стига то да е съставено от страната, на която се противопоставя симулацията. Така обосновава извода си, че в случая обратното писмо разкрива симулацията по несъсмнен начин, а не само я прави вероятна, поради което представлява (пълно) обратно писмо, а не е само начало на писмено доказателство. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения главен иск.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна не се явява. Представлява се от адв. Г., която счита атакуваното решение на РС И. за правилно, законосъобразно и обосновано, а подадената въззивна жалба – за неоснователна, поради което моли съда да го потвърди. Препраща към съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба, който поддържа и моли да бъде съобразен при решаване на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

3

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните по делото доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е недопустимо поради следните съображения.

Предявен e главен иск за прогласяване нищожност на договора за дарение, обективиран в Нотариален акт № 043 от 28.02.2019 г., том I, peг. № 422, на нотариус Соня В., поради неговата привидност като прикриващ договор за покупко-продажба, и за обявяване за действителен на сключения между страните договор за покупко- продажба със същия предмет. Видно от текста на този договор (л. 92-93 от първоинстанционното дело), с него Н.Ц. Г., чрез пълномощника си Т.М.С.., дарява на В.К.Д. 2/3 ид.ч., а на Н. Г. Д. - 1/3 ид.ч., от собствената си ½ ид.ч. от поземлен имот с начин на трайно ползване нива, цялата с площ от 12,716 дка, шеста категория на земята при неполивни условия, находящ се в землището на село В., ЕКАТТЕ 10690, община И., област С., местност „Г.“, съставляващ имот № 048001 по плана за земеразделяне на същото землище, при граници (съседи) на имота: имот № 066442 - полски път на Община И., имот № 199441 - полски път на Община И., имот № 048012 - нива на Т.Й.Н., имот № 048009 - нива на наследниците на И.А.М. и имот № 088010 - нива на наследниците на В.А.М.. Така формулирана, исковата претенция налага извод, че предмет на предявения от Д. главен иск е прогласяване нищожността на договора в неговата цялост и обявяването за действителен на сключения според ищцата договор за покупкопродажба на същия имот при квоти 1/3 ид.ч. от ½ ид.ч. от имота за Н. Д. и 2/3 ид.ч. от ½ ид.ч. от имота за В.Д..

Независимо от това, в отговор на дадени от съда указания, ищцата изрично е заявила, че не предявява иск за разкриване на симулация по отношение на придобитите от В.Д. части от процесния имот, а предмет на предявения от нея иск е прогласяване нищожност на дарението и обявяването за действителна продажбата на идеални части от процесния имот за частите на ищцата Н. Д..

И.ският районен съд се е произнесъл в точно съответствие с така направеното уточнение.