Определение № 465 от 19.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Благоевград, 19.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20221200600701 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243, ал.6 и 7 от НПК и е образувано по протест на прокурор в РП-Благоевград, ТО-Гоце Делчев срещу Определение № 87 от 29.07.2022 год., по ч.н.д. № 297/2022 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отменено Постановление от 15.06.2022 год. на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 409/2020 год. по описа на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев /ДП № 73/2021 год. по описа на РУ- Гоце Делчев/ и делото е върнато за продължаване на разследването с конкретни указния за събиране на допълнителните доказателства, както и за мотивиране на фактическите и правни изводи на прокурора. Отмененото от съда прекратяване се оспорва от последния поради необоснованост на приетите от съда изводи, с аргументи, че допълнителното събиране на посочените доказателства е безсмислено, както и че има пълен доказателствен анализ на събраните вече.

Искането е обжалваното определение да бъде отменено и да се потвърди постановеното прекратяване на наказателното производство.

Благоевградският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените доводи, намира за установено следното:

От обстоятелствената част на постановлението е видно, че прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, без да конкретизира обаче в коя от дете предвидени хипотези, при аргументацията, че не е доказано по несъмнен начин С. М. и К. М. да са осъществили от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, защото „дори и да се даде преимуществена тежест на версията на пострадалия, липсват достатъчно категорични доказателства, които да сочат те двамата да са целели промяна в поведението на М. М.“, тъй като не „са преследвали поведенческа промяна, ограничаваща личната му свобода“. Цитирането е нарочно, защото само то разкрива необосноваността на прекратителната теза за нестъвомерност на деянието, която се задълбочава, защото е основана на различния аргумент - за ненедоказаност на извършването на деянието, който пък не е защитен, защото:

Доказателсвената преценка на прокурора, че не е осъществено изпълнителното деяние, поради това, че „липсват свидетелски показания, извън близкото обкръжение на М., за отправена закана с убийство от страна на С. М. и К. М.“, както и такива, „доказващи да е настъпила значима социална промяна в живота на М.М.“, е само поради недостоверност на 1 събраните вече гласни доказателства, без нито един аргумент защо са заинтересовани и твърденията на тримата, които са с преки възприятия за инцидента, тъй като са били в двора на хотела. Тази преценка не само че е съществено непълна, но напрактика дори и не е ясно какви точно факти са приети за доказани, защото такива не са описани, защото е повторено всеки от свидетелите какво твърди.

Поради това неясно не само за първоинстанционния, но и за проверяващия съд, е на кое основание е прекратено наказателното производство и каква са фактическите и правните изводи на прокурора за това.

При липсата на направен фактически извод изречени ли са от К. М. и от брат му, репликите, чути от пострадалия, и осъществено ли е от К. М. действието с пистолет, прекратяването не е правилно и от гледна точка на приложението на закона, защото изводите се основават на неправилно разбиране на прокурора за изпълнителното деяние на престъплението закана, дадено в ТР № 53 от 18.09.1989 г. на ОСНК на ВС, където е прието, че от обективна страна е необходимо заканата да е възприета от пострадалия и да е от такъв характер, че би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Поради това има съществен пропуск в мотивирането и на правния извод за субективна несъставомерност, защото за обективната съставомерността на деянието по чл.144 от НК не е необходимо лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено, защото елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната годност на изреченото да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, поради което и преценката за сътавомереност на деянието по необходимост преминава през задължително обсъждане на всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието, и ясен отговор на въпроса, дали заплашителните действия са такива, които в действителност могат и целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата.

Поради това пък указанията на районния съдия за проверка от вещите лица на настъпването на някакъв резултат от осъществяването на заканата в поведението на пострадалия е без значимост.

Ето защо следва да се приеме, че при обосноваването на изводите на прокурора са налице пропуски, които пък е недопустимо да бъде отстраняван от съда, защото:

Обосноваността на извода на прокурора за наличието на основание за прекратяване на наказателното производство се контролира от съда първо с оглед пълнотата на доказателствата, а след това се преценява и правилността на преценката на събраните от досъдебното производство материал, поради което и той е задължен да изложи в постановлението си мотивиращите го аргументи, като правни изводи, въз основа на оценка на значимите /с оглед предмета на доказване/ доказателствата. И в тази връзка следва конкретизацията, изразена в Решение № 60/2003 год. на ВКС, „че в производството … съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Още по-малко е допустимо в тази насока контролиращият съд "да замества" прокурора, тогава когато в постановлението му за прекратяване отсъстват анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото”.

С оглед на всичко това се приема, че в конкретния случай действието на прокурора по чл. 243 НПК след завършване на разследването не е било надлежно упражнено.

Становището и на районният съд е такова и то следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 87 от 29.07.2022 год. по ч.н.д. № 297/2022 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отменено Постановление от 15.06.2022 год.

2 на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 409/2020 год. по описа на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев / ДП № 73/2021 год. по описа на РУ- Гоце Делчев/.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3