Определение № 16751 от 10.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16751 гр. София, 10.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110174454 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от адв. Николай Илчев Илчев, в която се прави искане за изменение/допълване на решение № 3155 от 28.02.2023 г. на СРС, II ГО, 178, постановено по делото, в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника Л. Е. М. в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в което ответникът е имал качеството на длъжник. Моли съда да измени/ допълни решението си в частта за разноските за ответника в заповедното производство, като прави искане такива да му бъдат присъдени по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД, в който излага, че разноски в заповедното не се дължат, евентуално, че следва да се присъди минимална сума за подаване на възражение. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото, съдията-докладчик намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок по реда на чл. 62, ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Както е изложено и в мотивите на решението, чието изменение се иска, подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за започване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на материалноправната защита на длъжника. При условие, че се е развило производство по иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК с предмет установяване на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът е възразил, разноски за подаване на възражение не се дължат. Възражението е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо (Така Определение № 45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г. на I TO на ВКС ). Освен това следва да се отбележи, че адвокатите, представлявали ответника, който е имал качеството и на длъжник в заповедното производство, са двама, като в полза на 1 представителя в исковото производство е присъдено възнаграждение. Същевременно действията по попълване на възражение по чл. 414 от ГПК по утвърден по образец в заповедното производство по Част Пета на ГПК (Изпълнително производство) не са от фактическа и правна сложност предвид обстоятелството, че длъжникът в заповедното производство е представляван в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗАдв. като юрист.

С оглед изложеното, не е налице основание за ревизиране на преценката на решаващия състав, че разноски за подаване на възражение не се дължат, след като във връзка с оспорените вземания се е развило исково производство и съществуването им се е установило в него.

По изложените съображения, искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 23.03.2023 г. на адв. Николай Илчев Илчев, за изменение на решение № 3155 от 28.02.2023 г. на СРС, II ГО, 178, постановено по гр. дело № 74454/2021 г., в частта за разноските за адвокат, представлявал ответника Л. Е. М. в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в което ответникът е имал качеството на длъжник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страната пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2