Решение № 164 от 06.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502377 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Й. Ю. А. /., ЕГН **********,чрез особения му представител адв. И. В., против Решение №2252/10.05.2025г постановено по гр.д.№12850/2023г. по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с., в частта с която се осъжда Й. Ю. А. /., ЕГН **********, адрес: ****, да плати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК ****, по предявените от дружеството искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79, ал.1 от ЗЗД, следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2022г ., както следва: сумата в размер на 16 538,80 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2023г., до окончателното плащане; сумата в размер на 1 412,70 лв. - договорна лихва за период 15.07.2022г. – 31.08.2023 г.; сумата в размер на 122,11 лв. - обезщетение за забава за период 15.07.2022г. – 31.08.2023 г. С постановеният съдебен акт в полза на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК ****са присъдени сумите, представляващи разноските по делото, а именно: държавна такса в размер на 722,94 лв., разноски за експертиза в размер на 373,25 лв., за особен представител – 1745,73 лв., за юрисконсултското 1 възнаграждение - 373,25 лв. Решението на първоинстанционния съд, в горепосочената част, се обжалва като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това отхвърли предявените искове като изцяло неоснователни.

Въззиваемата страна „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *****,, чрез процесуалния представител юрисконсулт А.Д. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, включително юрисконсулско възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от „Банка ДСК" АД срещу Ю. Я.

Ч., с искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за осъждането на ответника да плати на ищеца вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2022г. Твърди се , че не били погасени 14 броя погасителни вноски. Банката се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, предвид констатирана забава от 90 дни.

Моли съда да осъди ответника да и заплати следните суми: 16538,80 лв. главница; 494,37 лв. - договорна лихва за период 15.07.2022 – 31.08.2023 г.;

1297,59 лв. - обезщетение за забава за период 15.07.2022 – 31.08.2023 г.; 120 лв. - разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва настъпване на предсрочната изискуемост. Счита, че е недопустимо изявление за предсрочна изискуемост да бъде адресирано до особен представител, тъй като има материалноправни последици. Твърди също, че не са налице условията за настъпване на предсрочна изискуемост, поради липса на разграничение на периода от 90 2 дни, в който се твърди да има забава, както и плащанията за този период по основание и размер. Релевира възражение за нищожност на т. 7 и т. 16.1 от ОУ на Банката, поради наличие на неравноправни клаузи и противоречие с чл.

33, ал. 2 ЗПК и чл.143, ал. 1 ЗЗП.. Като основания за нищожност на целия договор навежда твърдения, че договорът не съдържал на ясен и разбираем език информация за общия размер на кредита, условията за усвояването му и всички останали задължителни реквизити в чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, в посочените размери като е приел, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и не са налице сочените от ответника пороци. Общо дължимата сума е посочена в погасителния план, клаузата за ГПР е ясна и разбираема. Спазени са и останалите изисквания на чл.11 от ЗПК. Приел е, че длъжникът преустановил плащанията от 15.07.2022г. и от тази дата до исковата молба са настъпили повече от 90 дни забава, което е предпоставка за предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 16.2 от ОУ. Предсрочната изискуемост, съдът приема за обявена на длъжника с връчване на исковата молба - от една страна чрез получаването й от особения представител, от друга - по силата на фингираното връчване, уговорено в договора. Приел е, че исковете по чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ следва да се уважат, доколкото от заключението на ССЕ се установява размерът на претенциите.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, 3 пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд. След преценката им, настоящият съдебен състав намира наведените в жалбата оплаквания за неоснователни по следните съображения:

Установено е, че между „Банка ДСК" АД в качеството на кредитор и ответника Й. Ю. А. /. в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2022г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 17 180лв. за срок от 84 месеца, при ГПР 7.59%, който може да бъде променян при предпоставки предвидени в Общите условия. Погасителния план съдържа падежа на всяка погасителна вноска, нейния размер, каква част от главницата и възнаградителната лихва погасява, какъв е размера на остатъчната главница след всяко погашение. Настоящият съдебен състав приема, че кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем с подаването на исковата молба, в която се съдържа изявление за предсрочната изискуемост на целия кредит.

Нарочното волеизявление на банката следва да се приеме за достигнало до знанието на длъжника, чрез връчване на препис от исковата молба на ответника, чрез особения му представител. С настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, ответника дължи не само просрочените вноски – тези с настъпил падеж, но и остатъкът от целият кредит. С исковата молба, в която е обективирано изявление на Банката - ищец, че упражнява правото си да направи целият дълг по кредита предсрочно изискуем, може да бъде обявена и на назначения на ответника особен представител, като от датата на връчване на исковата молба на особения представител на ответника, се пораждат целените правни последици.

Изложеното обосновава неоснователността на направените в тази връзка оплаквания в жалбата.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанцонния съд за липсата на нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 7-12 от ЗПК. Неяснота за потребителя относно разходите по кредита няма. Същите са ясно посочени в договора по вид и размер – лихвените такива / възнагр. лихва / и нелихвените - такса за разглеждане на искането за кредит и застрахователната премия.

Посочена е общо дължимата от потребителя сума, включваща всички тези лихвени и нелихвени разходи. По делото не се установява в посочения в договора размер на ГПР да не е действителния и така потребителят да е бил заблуден, относно действително дължимите разходи по кредита и в частност относно този разход. Не се установява и ГПР да е неправилно изчислен така 4 щото посочения негов размер да е над императивно установения максимум по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не изисква в договора за кредит да е посочена методиката за формирането на ГПР като математически алгоритъм. Изискването е да бъдат посочени допусканията, използвани при неговото изчисляване, които допускания са в смисъл предвиждания за бъдещето, а не разходите по кредита, включващи се в ГПР – чл. 11 т. 10 от ЗПК. Тези допускания/предвиждания са изчерпателно изброени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, съответно в издадения в нейно изпълнение ЗПК и конкретно в т.3 от Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК.. При дължимата се в случая служебна проверка, настоящият съд не констатира нарушение на императивни правни норми, имащи за последица недействителност на процесния договор като цяло или на отделни негови клаузи, имащи за последица нищожност на целият договор за кредит, поради което наведените в тази насока оплаквания в жалбата се явяват неоснователни.

От заключението по допуснатата и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, се установява, че сумата по заема била усвоена чрез рефинансиране на други кредити на ответника. Длъжникът преустановил плащанията от 15.07.2022г., като от тази дата до предявяване на исковата молба са настъпили повече от 90 дни забава, което се явява предпоставка за предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 16.2 от ОУ. Доколкото от заключението на ССЕ се установява размерът на главницата - 16 538,80 лв., на договорна лихва и на обезщетението за забава, то исковете като основателни и доказани по размер, следва да бъдат уважени. Ето защо като е уважил предявените искове, в посочените размери първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна - оставена без уважение.

Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 204.52 евро/ 400лв/ и направени разноски за възнаграждение на особения представител на жалбоподателя пред въззивната инстанция, в размер на 204.52 евро /400лв/.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2252/10.05.2025г постановено по гр.д.

№12850/2023г. по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Й. Ю. А. /., ЕГН **********, да плати на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *****, разноските по делото, както следва: за особен представител – 204.52 евро /400 лв/ и за юрисконсултското възнаграждение – 204.52 евро /400 лв./

В необжалваната част, Решение №2252/10.05.2025г постановено по гр.д.

№12850/2023г. по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с, е влязло в законна сила..

Решението подлежи на обжалване през ВКС с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6