Определение № 2334 от 30.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2334 гр. Пловдив, 30.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Мария Анг. Ненова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502177 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София, чрез пълномощника юрк. Е.К., против разпореждане, инкорпорирано в заповед №5408/28.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №11197/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, XX гр. състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. М. М. с ЕГН ********** от село ************, **************************, за главница - за разликата над присъдения размер от 125,52 лв. до пълния претендиран размер от 1184 лева, 204,24 лева - договорно възнаграждение, 989,60 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 430 лева - такси, 24,15 лв. - обезщетение за забава за периода 21.03.2018г. - 31.07.2019г.; 1194,20 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост 31.07.2019г. до деня, предхождащ подаване на заявлението - 26.06.2024г., както и за разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение над присъдените до пълните претендирани размери.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Оспорва правомощието на заповедния съд на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, поради нарушение на закона или добрите нрави. Счита, че процесният договор за кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, а уговореният годишен лихвен процент и ГПР – на законовите ограничения. Поддържа, че договорът не противоречи на добрите нрави, сключен е при спазване на принципа за свобода на договарянето, вкл. относно договореното възнаграждение и предложените допълнителни услуги, като страните се съгласили да сключат договора за кредит при посочените ГЛП и ГПР, а кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, доколкото е уговорен фиксиран лихвен процент. По изложените оплаквания се иска отмяна на разпореждането 1 в обжалваната част и уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 от ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД против А. М. М. за следните вземания: 1184 лв. - главница ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; 204,24 лв. договорна лихва за периода 20.03.2019г. - 31.07.2019г.; 989,60 лв. възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; 430 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането; 24,15 лв. - обезщетение за забава за периода 21.03.2018г. -31.07.2019г.; 1194,20 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост 31.07.2019г. до деня, предхождащ подаване на заявлението - 26.06.2024г.

Вземанията произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит № 3028648757 от 21.02.2018г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение в частта, с която се претендира присъждане на главница - за разликата над 125,52 лв. до пълния размер от 1184 лева; 204,24 лева - договорно възнаграждение; 989,60 лв. възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „Отлагане на вноски“, „Намаляване на погасителни вноски“, „Промяна на дата на падеж“ и „Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“; 430 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането; 24,15 лв. - обезщетение за забава за периода 21.03.2018г. -31.07.2019г.; 1194,20 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост 31.07.2019г. до деня, предхождащ подаване на заявлението - 26.06.2024г., както и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери.

Изложени са съображения, че допълнителните услуги представляват действие по усвояване и управление на кредита. Възнаграждението за тях увеличавало печалбата на кредитора и следвало да бъде включено в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Направен е извод, че посоченият в договора годишен процент на разходите от 49,89% не отговаря на действителния такъв. Нарушена била разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, което довело до недействителност на целия договор. Доколкото чистата стойност на кредита е 1500 лв., а в заявлението е направено признание за погасени 12 месечни вноски, които съобразно погасителния план възлизали на сума в общ размер на 1374,48 лв., заповедният съд е приложил чл. 23 от ЗПК, като е присъдил разликата между двете величини от 125,52 лв. – главница и е отхвърлил заявлението за лихвите и другите разходи по кредита.

Настоящата инстанция намира разпореждането за правилно.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен 2 служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.

В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № №3028648757 от 21.02.2018г. е посочено: сума по кредита - 1500 лева; срок на кредита: 36 месеца; ГПР – 49.89%; годишен лихвен процент – 41,17%; размер на погасителна вноска – 73,19 лева, дължима сума по кредита – 2634,84 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги е в общ размер на 1488,60 лв., като размерът на вноската за тях е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 4123,44 лева, а месечната погасителна вноска 114,54 лева. Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги (чл. 15 от приложеното споразумение) и съпоставянето им с естеството на сключения договор налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“, за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни услуги“.

Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит).

Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По делото се установява от съдържанието на договора, а и по това няма спор между страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в годишния процент на разходите по кредита. Настоящият съдебен състав споделя извода на заповедния съд, че при сключването на процесния договор е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита, а посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действителния такъв. Това несъответствие представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което от своя страна, на основание чл. 22 ЗПК, води до извод за вероятна недействителност на договора за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

3

Заявителят признава извършени плащания по договора за кредит в размер на 12 погасителни вноски (1374,48 лв.), т.е. под чистата стойност на кредита, поради което правилно като краен резултат първоинстанционният съд е уважил частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за главница в размер на разликата между двете величини - 125,52 лв., като е отхвърлил заявлението за лихвите и другите разходи по кредита.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед

№5408/28.06.2024г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.

№11197/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX граждански състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ №49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против А. М. М., ЕГН **********, за главница - за разликата над присъдения размер от 125,52 лв. до пълния претендиран размер от 1184 лева; 204,24 лева - договорно възнаграждение;

989,60 лв. - възнаграждение за пакет от допълнителни услуги; 430 лева – такси; 24,15 лв. - обезщетение за забава за периода 21.03.2018г. - 31.07.2019г.;

1194,20 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост - 31.07.2019г. до деня, предхождащ подаване на заявлението - 26.06.2024г., както и за разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение над присъдените до пълните претендирани размери.

В останалата част разпореждането като необжалваемо е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4