Решение № 224 от 08.08.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. гр. Добрич, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Георги М. Павлов

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Въззивно гражданско дело № 20243200500471 по описа за 2024 година

Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението”, раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на Гражданския процесуален кодекс.

Въззивно гражданско дело № 471/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по жалба рег. вх. № 4950/02.08.2024 г., подадена от А. Й.

М. срещу Разпореждане от 20.05.2024г. на частен съдебен изпълнител Л. Т., рег. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, по изп. д. № 2012****.

С атакувания акт, частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са инвокирани доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като претендира неговата отмяна.

Взискателят изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания акт на частния съдебен изпълнител.

Частният съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните 1 действия съобразно чл. 436, ал. 3 ГПК.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, като взе предвид данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване действие на държавния съдебен изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. С оглед горните констатации, жалбата е ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

В процесния казус е установено, че на в периода от образуване на изпълнителното производство до настоящия момент са извършвани изпълнителни действия по молба на взискателя – опис на движими ( 17.07.2024 г. ), налагане на запор върху вземания на длъжника, в т. ч. и трудово възнаграждение ( 21.03.2019 г., 08.02.2022 г. ), опис на движими вещи ( 07.02.2024 г. ), запор върху банкови сметки ( 26.04.2024 г. ) Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на предпоставките за изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В т. 10 на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК - ВКС, не е разгледан въпросът, при какви условия и кога настъпва перемцията. Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: "Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемция на основание чл.

433 ал. 1, т. 8 ГПК“ и отговорът е, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането на длъжника.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н.

„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи 2 осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

Перемцията е без правно значение за давността. Перемпцията и давността са различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение ( но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемцията не изключва принудителното изпълнение – тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.

Двугодишният срок за перемпция започва да тебе от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, в т. ч. и доброволно, т.е. осъществяването на всички способи е приключило успешно или не – р. № 372021-ВКС.

Условие за ненастъпване на прекратяването на изпълнителното производство по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е искането на взискателя на извършване на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство – т. 10 на ТР – 2 – 2015 -ОСГТК.

Перемция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, ако през това време се е осъществявал поискания от него предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност има ли нужда от друг способ.

Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.

В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното и с оглед доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на 3 изпълнителното производство не се установи по-дълъг от две години период, в който да не е осъществено изпълнение.

Изложените съображения дават основание на Съда да приеме жалбата за неоснователна и като такава да я остави без уважение.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 437 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба рег. вх. № 4950/02.08.2024 г., подадена от А. Й. М. срещу Разпореждане от 20.05.2024г. на частен съдебен изпълнител Л. Т., рег. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС – Добрич, по изп. д. № 2012****.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4