Протоколно определение № 1571 от 13.10.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1571 гр. Сливен, 13.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230102559 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищцата Д. К. ЯНКОВА, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител.

По делото е постъпила Молба и становище с вх. № 20153/12.10.2026 г. по описа на СлРС от адв. П. В. от АК - Бургас, пълномощник на ищцата, редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото, с която уведомява съда, че не може да се яви в насроченото о.с.з. Поставя въпроси към вещото лице. Оспорва заключението на експертизата, моли да бъде допусната повторна съдебна експертиза от друго вещо лице. Евентуално изразява становище по същество и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.

Постъпила е Молба с вх. № 19129/25.09.2026 г. по описа на СлРС от адв.

Г., пълномощник на ответното дружество, с която претендира заплащане на направените по делото разноски и представя списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие.

Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У., редовно призован, се явява.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата страна на спора.

Съдът като взе предвид, че страните нямат възражения по проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания и на основание чл. 146, ал. 1 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА проектодоклада, правната квалификация на иска и дадените по делото указания за ОКОНЧАТЕЛНИ.

С ъ д ъ т ПРИСТЪПИ към изслушване на вещото лице и СНЕ самоличността му, както следва:

Доц. д-р инж. Х. В. У. - на 58 г., български гражданин, с висше образование, неосъждан, без родство със страните и техните представители.

Съдът на основание чл. 200, ал. 1 ГПК ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която носи за даване на невярно заключение.

Вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У. ДАДЕ ОБЕЩАНИЕ да даде обективно и безпристрастно заключение по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ доц. д-р инж. Х. В. У., ИЗСЛУШАНО КАЗА:

Поддържам представеното заключение. Не съм извършвал оглед на автомобила. Участвал съм и в наказателния процес и имам представа от представените снимкови материали. Другото важно обстоятелство, поради което в случая не се налага оглед на автомобила е, че щетата по автомобила е тотална, т. е. дори и да бъде извършен оглед, заключението няма как да бъде по-различно. При извършен личен оглед, описът би включвал повече увредени детайли, но не би променил размера на щетите. Това е и практиката на застрахователите. При изготвяне на заключението съм ползвал известните ми материали от наказателния процес и тези, представените по делото.

Материалите, които съм ползвал от наказателното производство са протокол за оглед и към него има приложени фотоматериали. Снимките са изготвени от пострадалите и на двата автомобила и са приобщени към наказателния процес. В случая снимките не отразяват пълното състояние, има и вътрешни повреди по автомобила Ауди А3, които за да бъдат конкретно установени, трябва да бъде разглобен автомобилът и да бъдат описани, но това в случая не е необходимо, тъй като отново ще стигнем до тоталната щета, ще се стигне до 2 допълнителен разход, което не е икономически и технически целесъобразно.

Дори и да се извърши оглед на автомобила, първо следва да бъде представен във вида, в който е бил по време на събитието и след това да бъде разглобен.

Вероятно има повреди и в двигателния отсек, но в случая само видимите щети са достатъчни, за да се даде заключение, че възстановяването на автомобила с резервни части, труд и материали би надхвърлил значително 70 % от справедливата пазарна стойност. Не е прилагана методика за оценка на запазените части, тъй като принципът на определянето на обезщетяването е какъв е размера на увредените и на база на това се правят изводи, като при наличие на този принцип, при достигане на размер на тотална щета се счита, че размерът на запазените части и вторичните суровини формират 30 % от справедливата пазарна стойност. За частите не съм извършвал проверка с оглед дадения от мен отговор на предния въпрос. Би могло да се установи, че има елементи, които биха могли да бъдат реализирани на вторичен пазар. Това го приемам от обикновен визуален оглед от материалите по делото. Ако се извърши оглед ще бъдат установени и други такива. Оценил съм нанесената щета, която представлява 70 % от справедливата пазарна стойност. В този случай практиката е, че това се определя като размер на щетата, а остатъкът като елементи за вторичен пазар или вторични суровини. Отговорих и на предните въпроси, че методът е обърнат наобратно, оценя се стойността на щетата, а остатъкът представлява стойността на запазените части. Източникът е немски каталог Шваке, както и от пазара на продажбата на такива автомобили, като спрямо годината и датата на оценката, стойността е приравнена към датата на събитието, а не тази, възприета от пазарните аналози. Извлякъл съм пазарните аналози и съм осреднил цената, не е имало задача да се детайлизира конкретно в такава степен и конкретно не мога да отговоря на този въпрос № 12. Цените са офертни и оценката е направена на база офертната цена, а не действителната продажна цена. На въпрос № 14 отговарям, по техническите данни на автомобила, имайки предвид годината на производство, мощност, кубатура и редица други технически параметри.

Реално стойността на нанесените щети се извършва към датата на събитието и тогава той е бил годен за техническа експлоатация, а не към датата на оценка.

Не съм съобразявал престой на автомобила, защото оценката не се прави по този начин. Когато се извършва оценка на нанесените щети се включва труд за демонтаж, монтаж, труд за възстановяване, труд за боядисване и когато 3 общата стойност на новите части, включително и труда и материалите надвиши 70 % се счита размера на тоталната щета. Тъй като цялостната методика на оценката е различна, не съм смятал реално постижимата сума от собственика ако реално реализира запазени части. Както вече обясних, не се извършва реална преценка за реализацията на запазените части, оценява се нанесената щета. Всеки може да разглобява детайли от автомобила, това определено изисква технически познания, но не е необходимо да имаш специално техническо образование за това. Възможно е да се оцени трудът за демонтаж и тя не е в зависимост кой ще я извърши. Когато една такава дейност се извършва в специализиран сервиз, тя е с нормовреме със значителна вече стойност спрямо днешните цени. Но още веднъж обяснявам, принципът на определяне на щетата като тотална е при достигане на нанесена щета от 70 % от справедливата пазарна стойност на автомобила към датата на събитието. Тя не може да бъде по-голяма от 70 %, дори в застрахователните компании въведоха принципи, че когато е налице тотална щета може да се подпише споразумение за по-нисък процент, например до 60 %. Счита се за възможно стойността да надхвърли 70 %, когато автомобилът е опожарен нацяло, защото може само на вторични суровини да бъде реализиран, тогава остатъкът се оценя като метал по цена към датата на събитието. При личен оглед на автомобила не биха могли да се дадат по-точни отговори, тъй като методиката на оценка е тази, която многократно посочих. Принципно ако се извърши оценка и се поиска стойността за възстановяване на автомобила, тогава тази стойност ще бъде по-висока от тоталната щета. Например, той ще бъде възстановен за 5000 евро и тогава се задава въпрос дали е икономически целесъобразно да се възстановява тежко увреденият автомобил, след като на пазара има пазарни аналози със същите параметри и техническо състояние на значително по-ниска стойност.

Съдът намира, че представеното заключение следва да бъде прието и приложено към материалите по делото, поради което, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представеното експертно заключение.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице доц. д-р инж. Х. В. У. възнаграждение в размер на 100,00 евро /сто евро/ платими от бюджета на 4 съда и 200,00 евро /двеста евро/, от внесения от ответника депозит.

Съдът ОСВОБОДИ вещото лице, което НАПУСНА залата.

Съдът намира искането на ищцата за допускане на повторна експертиза за неоснователно, поради което следва да се отхвърли. От дадените в днешното о. с. з. от вещото лице отговори на поставените въпроси, съдът намира, че в случая заключението е достатъчно обосновано и не възниква съмнение в неговата правилност.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за допускане на повторна съдебна автотехническа оценителна експертиза като неоснователно.

Съдът, като взе предвид, че страните нямат други доказателствени искания,

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено и дава ход на У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:

Съдът счете делото за разяснено, поради което и на основание чл. 149, ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и СЪОБЩИ на страните, че ще обяви решението си на 13.11.2026 г.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13:45 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ Секретар: _______________________

5