Решение № 147 от 21.11.2024, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Кнежа, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20241430100418 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :

„АПС Бета България“ЕООД,с ЕИК203374133 със седалище и адрес на управление гр.С.,п.к.1404,р-н Тр.,бул.“***“№***,представлявано от управителите П. В. и Хр. М.,чрез юрк.Б. Т. е предявило против И. А. Б.,с ЕГН********** от с.Е.,ул.***“№** обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и Определение №162 от 23,05,2024 по ч.гр.д.№92/2024г. с цена от общо 1303,121лв./хиляда триста и три лева и дванадесет ст./,от които:500лв./петстотин лева/главница по Договор за паричен заем;93,36лв./деветдесет и три лева и тридесет и шест ст./ договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем;212.24лв./двеста и дванадесет лева и двадесет и четири ст./- представляваща неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити Кеш“ООД, 382.64лв./триста осемдесет и два лева и шестдесет и две ст./ дължима неустойка,съгласно чл.6.2 от Договора за потребителски кредит, 114.97лв./сто и четиринадесет лева и деветдесет и седем ст./- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем.

Ищцовото дружество твърди,че във връзка е Определение №162 от 23.05.2024г. по ч.гр.д.

№92/2024г. по описа на РС-гр.Кн., гражданско отделение,получено на 05.06.2024г.,с което са уведомени,че на длъжницата И. А. Б.,с ЕГН**********,е връчена издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47,ал.5 от ГПК като в законоустановения срок,„АПС Бета България“с ЕИК:203374133 упражнява законовото си право да предяви иск,с който иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата И. А. Б.,ЕГН **********,че същата дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК:203374133 вземане,което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ по ч.гр.д.№92/2024г. по описа на РС-Кн.,и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищцовото дружество иска от съда да приеме от фактическа страна,че на

17.02.2019г.длъжницата И. А. Б.,с ЕГН; **********,е сключила Договор за потребителски кредит №274334 с „Сити Кеш“ООД,по силата на който е получила сумата от 500лв./петстотин лева/срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски от по 16,69лв. и 6 1 броя вноски по 93,33лв.в срок до 19.11.2019г., когато е падежирала последната вноска,съгласно погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Ищцовото дружество сочи,че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%,като и годишен процент на разходите в размер на 48.59%.

Описва се,че съгласно чл.9 от ЗПК,договорът за паричен заем е договор,въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.Сочи се,че страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът,като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност,а кредитор е всяко физическо или юридическо лице,което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Ищцовата страна описва,че видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №274334 на 17.02.2019г. по безспорен начин се установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Ищцовото дружество изтъква,че разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -не по-малък от 12,в два екземпляра -по един за всяка от страните. Поради което се счита,че в случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие е цитираното законово изискване.

Според ищцовата страна изложеното обосновава извод,че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10,чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Ищцовото дружество описва,че в чл.31,ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит стланите се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Сочи се,че в чл.33,ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е било уговорено „Сити Кеш“ООД да уведомява длъжника чрез писма,покани,съобщения или други документи ще се считат за получена от кредитора,ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция,посочени от него при подписването на договора за кредит.

Съобразно това ищцовата страна счита,че горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ЗПФУР ,съответно договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя,при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Ищцовата страна счита,че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация,изискуема по закон като съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,организирана от доставчика,при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Ищцовото дружество сочи ,че дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път,то следва да приеме,че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен,считано от датата на получаване на паричната сума.

Според ищцовото дружество ответницата И. А. Б., ЕГН********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, като с Договор за продажба и прехвърляне на 2 вземания /Цесия/ от 13.01.2022г.„Сити Кеш“ООД е прехвърлило своите вземания към длъжницата по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ”ЕООД,с ЕИК203374133,със седалище адрес на управление; гр.С.,п.к.1404,бул.

„***“№***,ап.*.

Ищцовото дружество изтъква,че длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ,както и със CMC на посочения от него телефонен номер,а длъжницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ищецът описва,че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника,има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора,на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице,което не е титуляр на вземането с цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор,законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор- цедент.

Ищцовата страна изтъква,че връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и не заместимо действие,поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедеита,като с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99,ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия.Според ищцовата страна законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.

Предвид това ищецът иска от съда, ако приеме,че уведомяването на длъжницата- ответница на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно,то да приемете за надлежно връчването на уведомлението,извършено е исковата молба,(Решение №123/24.06.2009г.по т.д.№12/2009г.,II т.о.,ВКС,Решение

№36

3/16,04,2014г.по т.д.№1711/2013г.,I т.о.,ВКС,Решение №78/09.07.2014г. по т.д 36 2352/2013г.,II т.о, ВКС).

Според ищцовата страна ответницата И. А. Б.,с ЕГН ********** не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита като към настоящия момент задължението все още не е погасено и с оглед наведените по делото факти и обстоятелства,следва съдът да приеме за установено,че ответницата И. А. Б.,с ЕГН **********,дължи на ,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД,с ЕИК203374133 парично вземане,конкретизирано в т.9 за предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното ч.гр.д.№92/2024г.,а именно сумата в общ размер от 1303,21лв., формирана както следва :

1.главница в размер на 500лв.;

2.договорна възнаградителиа лихва върху главницата в размер на 93,36 лв.за периода от 17,02.2019г. до 19.11.2019г.;

3. законна лихва за забава върху главницата в размер на 114,97лв, за период от 19.11.2019г. до 12.06,2024г.;

4.212,24лв.,представляваща неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ООД ;

5.382,64лв.- дължима неустойка,съгласие чл.62 от Договора за потребителски кредит и 6.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендиралата сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва,определена с Постановление №426 на МС от 18,12.2014г. за просрочени парични задължения като счита,че същата се дължи от Длъжника по силата на чл.2,раздел X„Забава,„Предсрочна изискуемост“от ОУ,неразделна част от Договора за кредит,съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка 3 забавена погасителна вноска.

Ищцовата страна сочи,че за периода от 13 март 2020г. до 13 юли 2020г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е, претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията но време на извънредното положение,обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците(загл.доп.-ДВ,бр.44 от 2020г., в сила от 14,05.2020г.).

Ищцовото дружество счита,че описаното обуславя правния му интерес да Ви сезира с настоящия установителем иск за вземане в общ размер от 1303,21лв. срещу ответницата И.

А. Б.,с ЕГН **********.

Ищцовото дружество иска от съда след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи да постанови решение,с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответницата И. А. Б.,с ЕГН **********,че същата дължи на „АПС Бета България“,с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление:гр.С.,п.к.1404,бул.„Б***“ ***,aп.*,представлявано от юрк.Б. Т. сумата в общ размер от 1303,21лв., формирана както следва :

1.главница в размер на 500лв.;

2.договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 93.36лв. за периода от 17.02.2019г. до 19.11.2019г.;

3.законна лихва за забава върху главницата в размер на 114,97лв. за период от 19.11.2019г. до 12.06.2024г.;

4.212,24лв.,представляваща неплатени дължими такси,дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш"ООД.

5.382,64лв.дължима неустойка,съгласно чл,6.2 от Договора за потребителски кредит и 6.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаваше иа заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.