Определение № 86 от 08.06.2023, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. гр.Велинград, 08.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Частно наказателно дело № 20235210200163 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на С. Г. К. , против постановление на ТО-Велинград при РППазарджик от 04.05.2023г. (пр. пр. вх. № 4983/2022), за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7/2023 г. по описа на РУ на МВР-Велинград.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното постановление поради непълнота на разследването. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора с указания по прилагането на закона.

След проверка на книжата п о делото настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество - основателна.

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал.1 НПК за това, че през месец август 2022г., в гр. Велинград самоволно, не по установения от закона ред, е осъществено едно оспорвано от Н.Г„К. и С. Г. К. от гр. Велинград, действително или предполагаемо право на извършител, който срутил сайвант, и случаят е немаловажен – престъпление по чл. 323, ал.1 НК.

Предметът на настоящия съдебния контрол е обосноваността и законосъобразността на обжалваното прокурорско постановление (чл. 243, ал.5 НПК).

Постановлението би било обосновано, когато приетите за установени фактически положения съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. В конкретният случай надлежно събраният такъв (чл. 234, ал.7 НПК) се изчерпва с показанията на двама свидетели. Въпреки това – и тези показания са достатъчни да установят необосноваността на прокурорския акт.

Разпитаният като свидетел А.Я. ясно е заявил, че братовчедките му С. К. и Н К. оспорват имущественото му право на собственост върху част от закупен от него конкретен поземлен имот, в която част той срутил сайвант, тъй като имотът си бил негов. В същия смисъл – за оспорване имущественото право на собственост на Ямаков върху дворчето със сайванта – са и показанията на свидетелката С. К..

Следователно между страни: Ямаков и братовчедките му - К. и К. е имало: възникнал правен спор (наказателноправната защита в случая не поставя условие спорът задължително да е бил отнесен за решаване пред съд или друг орган; “няма ограничения във формата на оспорване и то, оспорването, може да стане както с думи, така и с действия, стига да са разбираеми” (Решение № 81/2011г. III. н.о. на ВКС), с имуществен еквивалент 1

(съгласно Решение №303/2012г. I н.о. на ВКС) – несъгласие от страна на К. и К. със съществуването на право на собственост на Ямаков по отношение на сайванта, с който той сам е заявил, че се е разпоредил собственически – събаряйки го.

От съдържанието на жалбата на К. и К., с която е сезирана Прокуратурата, е видно, че противоположните позиции на страните относно това дали частта от двора и сайванта са били собственост на Ямаков, значително предшества момента на събарянето на постройката – като избран от него начин да осъществява претендираното си право. Обстоятелството, че в лаконичният разпит на К. явно не са задавани относими към предмета на доказване на конкретното престъпление (по чл. 323 , ал.1 НК) въпроси - не може да служи за основание за пренебрегването на наличните достатъчно данни за съставомерност на деянието.

Съществуването или липсата на титул за собственост по отношение на конкретния сайвант е ирелевантно както за преценка наличието на спор между съответните страни, така и за съставомерността на инкриминираните действия, доколкото няма значение дали спорното право е „свое или чуждо, действително или предполагаемо“.

Относно това дали събореният сайвант е съществувал или не по документи въпросът дали строежът е законен или не, е относим към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на незаконната сграда (Решение № 233 по гр.д. № 195/2012 г., ІІ г.о.) Кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване, се определя от техническите органи съгласно относимите строителни правила, съответно незаконният строеж подлежи на премахване когато има издадено предписание за това от компетентните органи – чл. 225 и 225а ЗУТ.

Отделно от изложеното, въпреки че е дискреция на прокурора да преценява дали, срещу кого и за какво престъпление да образува досъдебно производство - в контекста на посоченото в постановлението му основание за прекратяване на наказтелното такова (чл.

243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК) резонни са и оплакванията на жалбоподателя, че държавното обвинение не е посочило никакви мотиви относно липса на съставомерност на извършеното от Ямаков по отношение на други престъпления от НК.

Предвид гореизложеното - обжалваното постановление се явява необосновано, в отклонение от законовите изисквания на чл. 14, ал.1 НПК.

При тези мотиви Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление н а ТО-Велинград при РП-Пазарджик от 04.05.2023г. (пр. пр. вх. № 4983/2022), за прекратяване на наказателното производство по ДП № 7/2023 г. по описа на РУ на МВР-Велинград.

ВРЪЩА делото на РП-Пазарджик, ТО-Велинград с указания за о бективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-Пазарджик в 7дневен срок от съобщаването на страните.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на ТО-Велинград на РППазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

2