Определение № 541 от 12.04.2023, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 249/2023
- Вид
- Определение № 541
- Подписан
- 12.04.2023
- В сила
- 12.04.2023
- Състав
- ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.106 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.108 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162 ал.2,т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.134 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 541 гр. Плевен, 11.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:
РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500249 по описа за 2023 година Производство по чл.274 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК .
С определение на Плевенски Районен съд ,ІІ-ри гр.с. №941 от 27.02.
2023г.,постановено по гр.д.№696/2023г.по описа на същия съд е прекратено производството по гр.д.№696/2023г.по описа на ПРС като недопустимо.Със същото определение на ПРС исковата молба,ведно с приложенията е върната на ищеца.
Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от „***“ЕООД гр.Плевен,представлявано управителя М.Н.Т. чрез адвокат Д. Н. от ПАК,с което същото се обжалва пред Плевенски Окръжен съд като неправилно, незаконосъобразно,постановено в нарушение на закона.Изложени са доводи,че съдът е сезиран с иск,като претенцията е да се признае за установено,че жалбоподателката не дължи на НАП данък от 1 500лв.от реализиран оборот в общ размер на 5047,25лв.за 2020г.и 2021г. от 3 броя фискални устройства ,монтирани на вендинг автомати за кафе,собственост на ответника Е. Б. Г..С допълнителна молба ищцата е уточнила,че моли съда да признае за установено,че не дружеството ищец,а ответникът Г. дължи на НАП сумата от 1500лв.,представляваща данък върху реализирания оборот за 2020г.и 2021г.Описани са писмените доказателства , представени към жалбата за наложените на дружеството глоби за неподадени годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО за 2020г.и за 2021г.,както и за 1 неподадени ГФО за 2020г.и 2021г.Твърди се,че представените наказателни постановления са обжалвани пред РС Плевен и Административен съд Плевен , като решенията по тях не са влезли в сила.Изложени са доводи,че съгласно справка от НАП от 10.03.2023г.за история на самоосигуряване като самоосигуряващо се лице на управителя на дружеството,същото е с прекъсната дейност от 18.02.2019г.Твърди се,че местно компетентен е ПРС,тъй като адресът на ответника Г. е в гр.Плевен,а адресът на ТД на НАП също е в Плевен.Посочено е,че правната квалификация на предявения иск е правен въпрос, който се определя от съда на основание чл.7 ал.1 ГПК,че посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда,че тя се определя от изложените в исковата молба обстоятелства ,на които се основава искът , преценявани в неразривна връзка със съдържащото се искане за съдебна защита,като в този смисъл е цитирана съд.практика-решение на ВКС.Твърди се ,че определението на съда не съдържа произнасяне относно преценката за наличие или отсъствие на правен интерес.Твърди се,че съдът неправилно е приел,че искът е недопустим. В заключение дружеството жалбоподател моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на ПРС и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№696/2023г.по описа на ПРС е образувано на основание постъпила искова молба от „***“ ЕООД,представлявано от управителя М.Т. и лично от М.Т. срещу Е. Б. Г. и срещу НАП,като претенцията е да бъде признато за установено ,че дружеството ищец не дължи на НАП данък от 1500лв.от реализиран оборот в общ размер на 5047,25лв.за 2020г. и 2021г.от 3 броя фискални устройства ,монтирани на вендинг автомати за кафе ,собственост на ответника Е. Г.,като подробно са описани номерата на фискалните устройства и адресите на вендинг машините.На основание разпореждане на ПРС за оставяне без движение на ИМ ,от ищеца е 2 депозирана молба на 27.02.2023г.,с която е уточнено,че вендинг машините за кафе са собственост на Е. Г. ,че същите са реализирали оборота в размер на 5047,25лв.за 2020г.и 2021г.,върху който следва да се плати данъка в размер на 1500лв.,а не от дружеството ищец.С уточняваща молба ищецът моли съда да признае за установено,че ответникът Е. Г. дължи на НАП сумата в размер на 1 500лв.с лихвата,данък върху реализиран оборот в размер на 5047,25лв.за 2020г.и 2021г.,а не дружеството ищец „***“ЕООД.Уточнено е,че искът е предявен само от името на дружеството ,а не и от името на М.Н.Т. в лично качество .С молбата е посочено,че дружеството е получило по пощата справка от НАП Плевен ,че има реализиран оборот в размер на 5047,25лв.за 2020г.и 2021г.,че в тази хипотеза по данни на счетоводителя на фирмата,дружеството дължи данък в размер на 1500лв.,като това данъчно задължение не е обжалвано пред НАП.
За да прекрати производството по делото,ПРС е приел,че в ДОПК съществува специален ред ,регламентиращ установяването, дължимостта, субектите и размера на данъчните задължения,както и реда за защита,че в ДОПК е предвиден ред за защита чрез обжалване на данъчните актове пред Административния съд.Относно петитума ,формулиран в уточняващата молба, с която се претендира да бъде установено,че не дружеството ищец,а Е.
Г. дължи на НАП данък в размер на 1 500лв.,съдът е приел,че това представлява предявяване на чужди права ,а именно тези на НАП,което е недопустимо,че правото да се предявяват чужди права е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи –чл.26 ал.2 ГПК,чл.134 ЗЗД или чрез процесуална суброгация.По тези съображения ПРС е приел,че предявеният иск е недопустим.
Изложените от ПРС съображения за недопустимост на предявения иск са правилни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.
От обстоятелствената част на исковата молба и уточнението към нея се налага извода,че с предявения установителен иск дружеството ищец претендира недължимост на данъчно задължение в размер на 1 500лв. върху реализирания оборот от 5047,25лв.за 2020г.и 2021г.от 3 броя фискални устройства ,монтирани на вендинг автомати за кафе с твърдения,че този оборот е реализиран не е от дружеството ищец,а от ответника Е. Г. . Съгласно 3 чл.162 ал.2,т.1 ДОПК държавните вземания за данъци са публични. вземания.
Недопустимо е чрез установителен иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК да се установява съществуването или липсата на данъчно задължение към НАП.
Правилни и обосновани са изводите на ПРС ,че в ДОПК ,глава ХІV-та е предвиден специален ред за установяване на данъчните задължения, съответно по реда на предварителното установяване от задълженото лицечл.105 ДОПК,за което е предвидена служебна корекция от органите на НАП /чл.106 ДОПК/,установяване на размера на дължимия данък от органите по приходите ,въз основа на подадена данъчна декларация от задълженото лице/чл.107 ДОПК/ или установяване на данъчни задължения по реда на чл.108 ДОПК с ревизионен акт.В случая дружеството ищец като местно юридическо лице подлежи на облагане и по ЗКПО.Всички спорове на данъчно задължените лица с НАП във вр.с начина на установяване, размера и субектите на данъчните задължения,респ.обжалването на актовете на НАП са административни и са подсъдни на Административен съд. Недопустимо е тези спорове да се разглеждат от общия граждански съд, чрез предявен установителен иск по чл.124 ГПК за установяване дължимост или недължимост на данъчно задължение на ЮЛ,в случая ЕООД.От представените с частната жалба писмени доказателства се установява,че на дружеството ищец са съставени 4 акта за установяване на административни нарушения ,въз основа на които са издадени и 4 наказателни постановления,с които на „***“ЕООД са наложени глоби,за това, че дружеството не е представило за вписване и обявяване в търговския регистър финансовия си отчет за 2020г.и за 2021г.,не е подало декларация по чл.92 ЗКПО за реализираните обороти от фискални устройства за финансовата 2020г.и
2021г. В частната жалба е посочено,че тези наказателни постановления са обжалвани пред ПРС и пред Административен съд Плевен,но решенията по тях не са влезли в сила.
Предвиденият в ДОПК и ЗКПО специален ред за установяване на данъчни задължения ,както и способите за защита на данъчно задължените лица ,вкл. и чрез обжалване на актовете на НАП ,независимо дали страната е осъществила или не тази възможност за защита по административен ред ,изключва наличието на правен интерес за ищеца.Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124 ал.1 ГПК, какъвто в случая не е налице. В конкретната хипотеза 4 правилно ПРС е определил правната квалификация на спора -установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на данъчни задължения към НАП.Не е налице и спор за подсъдност между РС Плевен и Административен съд Плевен.Изложените в тази насока възражения в частната жалба са неоснователни.
По изложените съображения,Окръжният съд счита,че предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК е недопустим и производството делото следва да бъде прекратено,в който смисъл са и изводите на ПРС.Обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Искът е с цена 1500лв.Решението на районния съд, което би било постановено по предявения иск ще подлежи на въззивно обжалване,но съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване.В този смисъл и на основание чл.274 ал.4 ГПК настоящото определение е окончателно и неподлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.278 ал.4 ГПК определението на Плевенски Районен съд ,ІІ-ри гр.с.№941 от 27.02.2023г.,постановено по гр.д.
№696/2023г.по описа на същия съд.
Определението е окончателно и не обжалване,съгласно чл.274 ал.4 ГПК. подлежи на касационно
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5