Решение № 136 от 18.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600201 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Галя Митева от САК, действаща като упълномощен защитник на подсъдимия С. Н. Д. с ЕГН **********, против Присъда № 260000 от 12.01.2022 г. на Районен съд – Царево, постановена по НОХД № 232/2020 г. по описа на същия съд.

С атакуваната присъда подсъдимият С. Д. е признат за виновен, че на 03.08.2019 г. в гр. Приморско, на южен плаж, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание у себе си без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило **-годишна възраст – М. З. Г., родена на *** г. в гр. **, изразяващи се в опипване с лявата му ръка на глезена и бедрото на левия й крак, поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. Съдът е постановил по време на изпитателния срок подсъдимият да бъде включен в програми за обществено въздействие.

1

Със същата присъда, подсъдимият С. Д. е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 1848,96 лева, платими по сметка на ОД на МВР – Бургас, както и да заплати на Районен съд – Царево сумата от 1230 лева за направените от съда разноски по делото за възнаграждения на вещи лица.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подсъдимия Д. като незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и при превратното им тълкуване. Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение, но ако въззивният съд не споделя доводите й, моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В допълнителна жалба, постъпила в ОС – Бургас след определението на въззивния съдебен състав по чл. 327 от НПК, упълномощеният защитник на подсъдимия Д. излага конкретни доводи в подкрепа на възраженията си против постановената първоинстанционна присъда. Твърди се, че районният съд не е отговорил на нито едно от възраженията на защитата, което според жалбоподателката се приравнява на липса на мотиви, т.е., налице е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се още, че при изграждане на фактическата обстановка по делото, съдът се е позовал на показания, каквито не са били събрани по съответния ред, или пък е дал смисъл на показанията на свидетелите такъв, какъвто те нямат, респ. – направил е изводи въз основа на липса на доказателства. Според защитника, държавното обвинение и съдът били изградили вътрешното си убеждение не на обективно събрани данни и доказателства, а на основата на минала присъда на подсъдимия, по която той отдавна бил реабилитиран и за която не са били събрани данни за същество на спора. Според защитника, ползването на тази присъда като основа на обжалвания съдебен акт, свидетелствало за предубеденост на съдебния състав и за развитие на производството, провокирано и продиктувано само от тази присъда.

Защитникът твърди, че първостепенният съд не бил изложил доводи, защо приема описаната в мотивите на присъдата фактическа обстановка, 2 както и защо е отхвърлил обясненията на подсъдимия и на св. К., въпреки че те не са били оспорени от обвинението и не се опровергавали от останалите доказателства по делото. В тази връзка, според защитника, съдът е следвало да изясни, дали разговорите на плажа и чутото от св. Л., не се е отнасяло всъщност за друг човек, предвид датата на пристигането на подсъдимия в Приморско.

Твърди се, че първоинстанционният съд бил преписал безкритично обвинителния акт и не е дал изобщо отговор на доводите и възраженията на защитата. Според жалбоподателя, изложението на първата инстанция, във връзка със събраните доказателствени материали, е напълно повърхностно, като съдът се е задоволил само да изброи доказателствата и доказателствените средства, да пресъздаде частично съдържанието на някои от тях и декларативно да заключи, че събраните по делото доказателствените материали били последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви.

Това мотивира защитата да заключи, че обжалваната присъда е постановена при липса на мотиви.

Защитникът изразява недоволството си от начина, по който районният съд е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели и в частност – на пострадалото дете. Твърди се, че според мотивите на обжалваната присъда, те установявали конкретните блудствени действия на подсъдимия, но според защитника – показанията на пострадалата Г. всъщност съдържали факти, коренно различни от възприетото от съда. Според тези показания, св. М. Г. сочела за едно докосване в областта на глезена и отричала докосване другаде, и това изявление било противно на показанията на св. Л. и на възприетото от съда. Нещо повече, противно на приетото от съда, от показанията на св. Г. не се установявало подсъдимият да е „опипал“ пострадалата по глезена и бедрото, а единствено, че я е „стиснал“ за крака (в областта на глезена) и веднага я с пуснал. Защитникът сочи още, че видно от експертното заключение, с оглед възрастта и нормалното развитие на детето, податливостта й на внушаемост е в нормалните граници и тя е податлива на внушаемост. Освен това, вещите лица били посочили, че след инцидента не е настъпила промяна в поведението на детето, което би било първия признак, че спрямо Г. е имало някакво неправомерно, вкл. и сексуално поведение от страна на някого.

3

Според защитника, обжалваният съдебен акт страда от липса на мотиви и защото липсват задълбочени правни изводи – съдът бил изложил чисто теоретичната трактовка на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, но не посочил аргументи за изпълнението им в конкретния казус и е оставил без отговори аргументите, изложени от защитата по отношение на липсата на съставомерност на деянието.

Защитникът моли, въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение. В условията на евентуалност моли, обжалваната присъда да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК; респективно, иска се налагане на по-леко наказание.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като намира обжалваната присъда за обоснована, правилна и законосъобразно постановена.

Според прокурора, изводът на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия се потвърждава от цялостния анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност.

Приема за добре аргументирано и правилно решението на първостепенният съд да откаже да кредитира версията на подсъдимия, тъй като същата изцяло била опровергана от доказателствата по делото и явявала само защитна версия. Прокурорът смята наложеното на подсъдимия наказание за законосъобразно определено и поради това – явно справедливо. Моли, въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание, подсъдимият С. Д., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба. Твърди, че не е извършил престъпление и моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба и нейното допълнение на основанията, посочени в тях. Твърди, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като бил преписал дословно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а също и защото не бил отговорил на нито едно от направените от защитата възражения.

4

Пред въззивния съд, защитникът излага свой анализ на доказателствения материал по делото и прави изводи както за недоказаност на обвинението, така и за несъставомерност на инкриминираното от прокуратурата деяние. В тази насока акцентира на показанията на малолетната св. Г., която категорично сочела само хващане за глезена, но не и другите, описани от прокуратурата действия. Според защитника, нейните показания противоречали на показанията на св. Л., но въпреки това съдът бил приел за достоверни показанията на този свидетел, въпреки че, според защитника, описаният от Л. механизъм на извършване на твърдяното престъпление не бил възможен предвид позиционирането на Г. и подсъдимия един спрямо друг. Наред с това, защитникът приема за недоказано твърдението в обвинителния акт, че именно подсъдимия е бил човекът, за когото се носели слухове и за когото Л. и св. Ю. П. научили на плажа, тъй като доказателствата в тази насока, вкл. и за времето, когато подсъдимият е посещавал плажа, били противоречиви.

Защитникът твърди, че описаните в обвинителния акт, а впоследствие и в измененото по реда на чл. 287 от НПК обвинение, инкриминирани действия на подсъдимия Д., всъщност са несъставомерни – не са били доказани каквито и да е било действия, извършени от подсъдимия, които да имат характеристиката на „блудствени действия“, т.е., такива, които да са в състояние да възбудят и/или удовлетворят полово желание без съвкупление.

Според защитника, еднократното докосване до глезена и мимолетното спохождане на едно лице, в никакъв случай не е годно да доведе до възбуждане на полово желание. Защитникът твърди, че според съдебната практика и наказателно-правната теория, действията, които могат да възбудят полово желание са такива действия като прегръщане, притискане, галене, целувки, докосване до половите органи или до някоя друга интимна сфера и всяко друго действие, което би представлявало допир до такава интимна сфера, но глезенът в никакъв случай не бил такава сфера. Наред с това, защитникът недоумява, защо съдът е приел, че подсъдимият е докоснал бедрото на детето, след като липсвали каквито и да било доказателства в такава насока, вкл. липсвали такива твърдения и от страна на самото ***.

Според защитника, единствената причина за повдигане на обвинение срещу подсъдимия Д. било предходното му осъждане през 2007-2008 г. и изразява недоволството си от този подход на прокуратурата и съда. Защитникът 5 твърди, че доколкото въпросната присъда е била постановена от френски съд и страните и съда не са запознати с мотивите й, оставало неясно с какво съдържание е натоварен изразът „снимки с порнографско съдържание по френското законодателство, ето защо било неправилно съдът да се позовава на тази присъда при постановяването на акта си още повече, подсъдимият бил вече реабилитиран по това осъждане.

В заключение, защитникът моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, която подсъдимия да бъде признат за невиновен по обвинението, за което е бил осъден. В условията на евентуалност моли, въззивният съд да приеме, че присъдата е постановена при допуснати процесуални нарушения и да я отмени, като върне делото за ново разглеждане на друг състав. В условията на евентуалност моли, ако въззивната инстанция приеме, че производството е проведено обективно, всестранно, пълно, а присъдата почива на годни доказателства, безспорно установяващи вината на подсъдимия, то да му наложи по-леко наказание, тъй като определеното от районния съд с обжалваната присъда, предвид възрастта и здравословното състояние на Д., липсата на каквито и да било извършени от него противообществени прояви, и събраните единствено и само положителни характеристични данни, се явява изключително тежко.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи: