Решение № 364 от 10.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2468/2023
- Вид
- Решение № 364
- Подписан
- 10.04.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Галина Чавдарова, Ралица Цанкова Райкова, мл.с. Марина Кирилова Семова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, б. "е" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 514, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 364 гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100502468 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 68269/15.09.2023г., подадена от М. С. К., ЕГН **********, с адрес: .............., срещу Решение № 2878/ 08.08.2023г., постановено по гр.д. № 1068 /2022 г. на Районен съд – Варна, 14-ти съдебен състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от жалбоподателя срещу Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: ..........., иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК от 08.11.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 16091/2021 г. за заплащане на сумата 10 000 /десет хиляди/ лева на основание издадени от ответника Н.К. запис на заповед за 1000.00 лева от 14.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 15.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 16.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 17.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 19.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 20.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 21.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 22.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 23.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 24.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Твърди, че мотивите на съда били едностранчиви и само въз основа на събраните 1 гласни доказателства. Съдът не бил отчет писмените доказателства, които безспорно установявали каузалните правоотношения по сключени между страните договори за заем. В процесните записи на заповед изрично било посочено, че същите се подписват като обезпечение по договори за заем. Разписките, които също като записите на заповеди, били подписани от ответника, както сочело и приетото по делото заключение на вещото лице по СПЕ, установявали сключването на договорите за заем – предаването на сумите по тях.
Сочи, че сами по себе си свидетелските показания не опровергават твърденията за сключени заеми, като отделно и с тях не се установява погасяване на задълженията, а и подобно доказване- чрез гласни доказателства било и недопустимо. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и исковата претенция уважена.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Всички доказателства по делото били взети предвид и обсъдени и правилно било заключението, че между страните не са налице каузални правоотношения по договори за заем. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание, за страните се явяват техните процесуални представители, които поддържат въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение, за уважаване на претенцията и за присъждане на разноски по представен списък. Процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението, представя списък и претендира разноски за въззивната инстанция.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. С. К., ЕГН **********, иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично вземане по чл.417 ГПК от 08.11.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 16091/2021г., с която е разпоредено ответникът Н. А. К., ЕГН ********** да му заплати сумата в размер на 10 000 лв. като издател на 10 бр. ценни книги – записи на заповед от 14.11.2018 г., 15.11.2018 г., 16.11.2018 г., 17.11.2018 г., 19.11.2018 г., 20.11.2018 г., 21.11.2018 г., 22.11.2018 г., 23.11.2018 г., 24.11.2018 г., с посочени падежи, за което са издадени 10 бр. разписки за получените суми.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: С разпореждане на ВРС била издадена заповед № 6304/08.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, ведно с изпълнителен лист № 3845/08.11.2021 г., с който длъжникът Н. А. К. бил осъден да заплати на кредитора М. С. К. сума в размер 10 000/десет хиляди/ лева - ГЛАВНИЦА по Запис на заповед от 14.11.2018год.; Запис на заповед от 15.11.2018год.; Запис на заповед от 16.11.2018год.; Запис на заповед от 17.11.2018год.; Запис на заповед от 19.11.2018год.; Запис на заповед от 20.11.2018год.; Запис на заповед от 21.11.2018год.; Запис на заповед от 22.11.2018год.; Запис на заповед от 23.11.2018год.; и Запис на заповед от 24.11.2018 год., всяка една за сума от по 2
1000 лв. с падежи: 13.02.2019 год.; 13.03.2019 год.; 13.04.2019 год.; 13.05.2019год.;
13.07.2019 год.; 13.08.2019 год.; 13.09.2019 год.; 13.10.2019 год.; 13.11.2019 год.; 13.12.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.11.2021 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 200/двеста/ лева - внесена държавна такса и 580 /петстотин и осемдесет/ лева - адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20218950402976 по описа на ЧСИ Л.С., per. № 895, по което заповедта била връчена на длъжника и същият възразил в едномесечния срок, поради което и след указания на съда ищецът предявява настоящия иск. На дати 14.11.2018 год., 15.11.2018 год., 16.11.2018 год., 17.11.2018 год., 19.11.2018 год., 20.11.2018 год., 21.11.2018 год., 22.11.2018 год., 23.11.2018 год., 24.11.2018 год.. Н. А. К. издал записи на заповед в полза на ищеца, всяка една за сумата от по 1000 лева, за обезпечаване на договори за парични заеми от същите дати. Получаването на сумите по договорите за заем, възлизащи общо на 10 000 лева, ответникът удостоверил със съставянето на разписки на посочените дати. Уговорката им с Н. К. била да върне на ищеца заемните суми на определените в записите и разписките дати - 13.02.2019 г., 13.03.2019 г., 13.04.2019 г., 13.05.2019 г., 13.07.2019 г„ 13.08.2019 г., 13.09.2019 г., 13.10.2019 г., 13.11.2019 г. и 13.12.2019 година.
След настъпването на падежите, ищецът изчакал известен период от време, с цел да уредят доброволно отношенията си с ответника. В един момент загубил всякаква връзка с него и се наложило да му изпраща писмена покана за връщане на сумите. Последвал нов дълъг период на бездействие от страна на Н. К., след което ищецът окончателно се убедил, че ответникът не възнамерявал да му се издължи. До настоящия момент ответникът не бил върнал заетите суми, нито дори част от тях, което обосновавало правния му интерес да потърси правата си по съдебен ред.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответника е подаден отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва изцяло твърдения на ищеца за каузалните правоотношения и заявява, че страните не са сключвали никакви договори за заеми и ответникът не бил получавал каквито и да било суми по тях. Твърди, че подписите в графата издател във всички записи на заповед и в приложените разписки, с изключение на тези с дати 19.11.2018г., 20.11.2018г., 21.11.2018г. и 22.11.2018г. не били положени от него.
Твърди, че действителните отношения между страните се изразяват в следното: През 2016 г. се занимавал с износ на кучета за Кралство Оман. Тъй като с ищеца се познавали и същият бил в затруднено финансово положение, ответникът му предложил заедно да продължат започнатата от него работа във връзка с продажбата на кучета в чужбина. Ищецът се съгласил и през м.10.2017г. отишли заедно до Р.Събрия, където закупили общо 9 кученца породи Лабрадор и Бигъл, за които разплащанията били извършени от ищеца. След това докарали животните в България и ги настанили в офиса на ищеца в гр. ....... Не след дълго вследствие на заболяване пет от кученцата умрели. В тази връзка ответникът закупил пет други кучета и всички били изнесени за Р.Оман. По повод на износа той лично заплатил за превоза на животните сумата в размер на 2500 евро.Понеже животните починали при доставката в Кралство Оман, не им била платена цялата продажна цена. Ищецът заявил, че 3 причината за претърпените от него загуби бил ответника и пожелал да му подпише в качеството на издател записи на заповед общо за сумата в размер на 4000 лева. По повод на горните отношения бил възстановил на ищеца сумата от 3000 лева в присъствието на свидетели, които били запознати с действителните им отношения. От това следвало, че между страните не били налице твърдените от ищеца десет каузални правоотношения по договори за заем. С оглед горното счита предявените претенции от страна ищеца срещу него за заплащане на сумата в общ размер на 10 000 лева, представляваща сбор от гланиците по десет записа на заповед за неоснователна. Моли за отхвърляне на иска. Оспорва истиността /авторството/ на записи на заповед с дати 14.11.2018г., 15.11.2018г., 16.11.2018г., 17.11.2018г., 24.11.2018г. като твърди, че подписите в графата издател на посочените записи на заповед не са положени от него. Оспорва истиността /авторството/ на разписки с дати 14.11.2018г., 15.11.2018г., 16.11.2018г., 17.11.2018г., 24.11.2018г. като твърди, че подписите в тях не били положени от него. С уточнителна молба сочи, че е заплатил общо 3000 лв. по записи на заповед от 19.11.2018г., 20.11.2018г. и 21.11.2018г. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В открито съдебно заседание на първата инстанция всяка от страните се представлява от процесуален представител - адвокат. Процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, съответно въведените с нея каузални правоотношения по договори за заем, като оспорва твърденията в отговора. От своя страна, ответникът оспорва исковете, поддържа възраженията си за наличие на други каузални правоотношения и недължимост на сумите. Ищецът моли съответно за уважаване, а ответникът за отхвърляне на претенциите.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч.гр.д. № 16091/2021г. на ВРС, че е издадена Заповед No 6304 /08.01.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: ..........., като е разпоредено същият да заплати на кредитора М. С. К., ЕГН **********, с адрес: .............., сумата 10 000 4
/десет хиляди/ лева – Главница по запис на заповед за 1000.00 лева от 14.11.2018г., запис на заповед за 1000.00 лева от 15.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 16.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 17.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 19.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 20.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 21.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 22.11.2018 г., запис на заповед за 1000.00 лева от 23.11.2018г., запис на заповед за 1000.00 лева от 24.11.2018 г., с падежи: