Решение № 2406 от 06.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2406 гр. Пловдив, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330107543 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов” № 37, против Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 793/28.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1366/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, а именно: сумата от в размер на 557, 98 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН *****, находящ се гр. П., ******,, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 02.03.2019 г. до 26.01.2021 г. в размер на 67, 30 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно 1 тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден обект, находящ се в гр. П., *********. Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение – „Нелбо“ ЕАД, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 557, 98 лв. Твърди, че общата стойност на доставената топлинна енергия е в размер на сумата от 561, 63 лв., представляваща топлинна енергия за отопление на стойност от 322, 51 лв. и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация на стойност от 219, 43 лв. В посочената сума била включена и услуга за дялово разпределение от 19, 69 лв. Сочи, че поради извършено прихващане с кредитно известие № ********** претендира част от задължението по фактура № *****, или сумата в общ размер от 557, 98 лв. за процесния период. Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.

Ответникът Р. Й. М. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в исковата молба адрес, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

С разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, постановено на 24.06.2021 г., ответната страна изрично е уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на разпореждането ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 23.11.2021 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба, ведно с приложенията, като адресът е посетен многократно за период от един месец, но ответната страна не е открита. В 2 случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена.

Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото и заповедното производство – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е доказал заплащането на държавна такса в размер от 25 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 125 лв.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *****, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните 3 притезания, удостоверени в Заповед № 793/28.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1366/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав, а именно: сумата от 557, 98 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН ******, находящ се гр. П., ******,, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 02.03.2019 г. до 26.01.2021 г. в размер на 67, 30 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Р. Й. М., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1366/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI граждански състав и сумата от 125 лв.

– разноски в исковото производство по гр.д. № 7543/2021 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________ 4