Решение № 687 от 13.07.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 585/2026
- Вид
- Решение № 687
- Подписан
- 13.07.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- МАРИЕТА ДИМИТРОВА БУШАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 355, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5, ал. 4, т. 2 · Кодекс за социално осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 687 гр. Бургас, 13.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120200585 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „ВЕЛИКДЕН 2017" ЕООД с ЕИК 204597616, представлявано от ***, ЕГН:
********** против Наказателно постановление № 857930-F848498 / 24.10.2025 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Бургас, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-30-875 от 23.06.2025 г., с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева/255.65 Евро.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподателя, не се явява представител. Не сочат доказателства. Не правят искане за разноски.
За ответника по жалбата, редовно призовани, се явява представител.
Молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в законовия срок за обжалване на наказателното 1 постановление и е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона с оглед на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители в ТД на НАП – Бургас, проверяващите установили, че фирмата – жалбоподател, като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП - Бургас за месец ФЕВРУАРИ 2025г.
Декларация образец 6 съдържа данни за данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", следва да се подаде в срока за подаване на декларация Образец № 1, както следва - А) до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; Б) при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Декларацията е следвало да бъде подадена до 31.03.2025 г. Декларацията е подадена по Интернет с квалифициран електронен подпис / КЕП/ на 19.06.2025г. и приета с вх. № 02000253300534.
До лицето е изпратена покана за явяване в ТД на НАП Бургас за съставяне на акт за административно нарушение /АУАН/ АУАН cep. AN № F848498 / 17.09.2025 г., бил съставен по чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал. 2 от Наредба № Н-13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева. В атакуваното НП е било възпроизведено съдържанието на акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да 2 поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка, като цяло, не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - АНО.
В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Не се спори между страните по делото, че задълженото лице като осигурител е следвало да подаде в срок данни с декларация образец 6 в ТД на НАП - Бургас за месец ФЕВРУАРИ 2025г.
Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, жалбоподателят е следвало да подаде декларация образец № 6 за данните за месец 02.2025 г. в срок до 31.03.2025 г. Безспорно е установено по делото, че 3 посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок.
При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 01.04.2025г. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО във връзка с чл.2, ал.2 от Наредба № Н-13/2019 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административнонаказателната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 до 5000 лв. за ю.л. Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал в минимален размер, поради което не може да бъде коригиран от съда.
Освен това, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. В случая, съдът 4 намира, че следва претендираните разноски да бъдат в размер от 60 Евро, които жалбоподателят да заплати на АНО.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 857930-F848498 / 24.10.2025 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП Бургас, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-30-875 от 23.06.2025 г. против „ВЕЛИКДЕН 2017" ЕООД с ЕИК 204597616, представлявано от *** ЕГН: **********, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл.2, ал. 2 от Наредба № Н13 от 2019 г.на МФ, на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложено административно наказание - „имуществена санкция”, в размер на 500 лева/255.65 Евро.
ОСЪЖДА „ВЕЛИКДЕН 2017" ЕООД с ЕИК 204597616 да заплати на Заместник директор на ТД на НАП Бургас сумата от 60 /шестдесет/ Евро за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5