Решение № 190 от 04.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000180 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба срещу решение рег.

№46/07.02.2025 постановено по електронно дело 20243100900514 (ТД 514/2024 г.) по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТ, с която застраховател ЗД „БУЛ ИНС“ АД е бил осъден на осн.чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на пострадало лице В. Д. Д. справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, породени от смъртта на неговия брат, причинена от застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ автомобилист в размер на 40 000лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2020г., както и са му били възложени съдебно деловодни разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество са разгледани в определение №213/15.04.2025г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът ответник ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адв. Г., се оплаква за необоснован извод за наличие на предпоставките за справедливо обезщетяване на страдания на родственик извън най-близкия кръг на починалия. Счита, че със събраните по делото доказателства не са били установени като преживени от брата нито особено тежки негативни изживявания, превишаващи нормална скръб от загубата на родственик и 1 съответно изключително въздействие върху психиката (изискващо експертно заключение), нито установени приживе отношения между ищеца и починалия, които да се характеризират с такава емоционална интензивност, която да я отличава от типична, обичайна за българско семейство обич, близост и взаимопомощ. Сочи че липсват доказателства за конкретни житейски обстоятелства, които да обуславят изградена трайно такава привързаност на ищеца именно към починалия брат, която да се отличава по изключение от връзките му с другите му родственици, а събраните гласни доказателства за изграждането на връзката помежду им в нормална семейна пълноценна среда на отглеждане от двама родители и създадени в последствие от отделни семейства на двамата братя, опровергават изключителното значение на загубата, което според задължително установените в практиката критерии (ТР ОСНГТК 1/2016, ППВС4/1961 и ППВС 5/1969) е наложително за да възникне легитимация за справедливо парично обезщетение в полза на лица от поширокия семеен кръг.

В писмено становище по същество са доразвити доводите за липса на надлежно доказване на характеристиките на прекъснатата емоционална връзка между роднини и интензитета на траурната мъка, като пълномощникът на застрахователя обосновава неоснователност на предявената претенция и моли за отмяна на неправилното присъждане на обезщетението и отхвърляне на иска в цялост.

Въззиваемият увреден ищец В. Д. Д., чрез пълномощника адв. Б. оспорва оплакванията като се позовава на установените с показания на свидетелите за изградена интензивна и трайна връзка между двамата братя, чието прекъсване със смъртта на пострадалия участник в ПТП е причинило продължителни морални болки и страдания, като тези последици не са били опровергани с насрещно доказване с експертиза, която според тази страна е следвало да се поиска от ответника.

В пледоарията си по съществото на спора, пълномощникът излага доводи за правилно определяне на справедливо обезщетение за напълно доказаните вреди, в съответствие със закона, морала и европейски стандарти, приложими в България. Моли за потвърждаване на основателното присъждане на дължимата сума от застрахователя сума.

И двете насрещни страни претендират за определяне на разноски за настоящата инстанция, като въззивникът е посочил в неоспорени списъци своите разходи(л. 15 и л. 33), а въззиваемата страна е заявила искане за изплащане на адвокатския хонорара като единствен разход, евентуално оспорен от насрещната страна, като прекомерно надвишаващ нормативен размер за такава услуга по НМРАВ.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявен иск по чл. 432, ал.1 и чл. 493а ал.1 КЗ, вр. чл.45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД за осъждане застрахователното дружество да заплати претендирано застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, остойностени до 70 000 лв., понесени от увредено при застрахователно събитие лице – емоционални страдания от смъртта на брат му, починал след 2 удар при ПТП настъпило на 27.10.2019 г. в гр. А при пресичането му до пешеходна пътека, виновно причинено от осъден за транспортно престъпление Хюсеин Тефиков Х – застрахован водач на л.а. Фолксваген Голф с рег. № ХХХХХХХХХ, ведно със законната лихва, считано от 22.01.2020г.

(уведомяване на застрахователя) до окончателното изплащане.

Първоинстанционният съд е разгледал пряката претенция на увредения родственик и като е намерил за доказана отговорността на застрахователя за причинени от застрахования вреди, е определил обезщетението за страданията на брат, лишено от родствената връзка с починалия пешеходец без редукция за съпричиняване до размер от само 40 000лв., присъдил е тази сума, с поисканата лихва и е отхвърлил иска за неоснователната горница. В обжалваната осъдителна част съдът не констатира пречки по упражняване на правото на иск и преценява съдебния акт като допустим.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил, учредено при сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица със срок на застрахователно покритие по време на инцидента.

Няма спор, че това превозно средство е било управлявано от водача Х, който е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 205/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна за престъпно причиняване на смърт на Д Д.

(престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „в" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК) в резултат на неправомерно управление на МПС с несъобразена скорост, довело до удар на пресичащ по края на обозначена пътека пешеходец.

В производството не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници и справка за родствени връзки (л.146 и 148 от приложено ДП № 338/19 та РУ-А) се установява, че починалият на 56г. пешеходец е по- голям брат на ищеца В. Д.(47г.), като наред с него семейството на починалия е включвало съпругата З Д.а (47г.), пълнолетни син Д и дъщеря М, която от своя страна е майка на детето И, както и възходящата Я Д.а (на 76г. към момента на смъртта му). Съответно семейството на ищеца(според посочено от него удостоверение за роднинство), след смъртта на баща му през 2009г., е включвало преживялата майка Я Д.а и съответно децата от брака му Д(13г.) и Ц (21г.). При служебна справка в база данни Население се установява, че към момента на вредоносното застрахователно събитие е била жива и съпругата на ищеца, майка на децата му Р В Д.а(починала на 28.05.2024г.), за която впечатления има и свидетеля М.

Спорни са твърденията относно конкретното съдържание на психоемоционалната връзка между двамата братя, обстоятелствата при които тя е била изградена и поддържана до смъртта на пострадалото от инцидента лице и интензивността и характера на негативните последиците, които разкъсването на тази връзка са причинили в неимуществената сфера на преживелия брат.

3

За установяване на изградената приживе емоционалната привързаност между починалия и по-малкия негов брат (разлика от 10г.) в първата инстанция са събрани гласни доказателства. За тяхната оценка, съдът съобразява близостта на свидетелите (М Д.а е дете на починалия и племенница на ищеца, а М е съсед във фамилната къща), разполагащи с преки впечатления от бита на двамата братя и техните семейства. И двамата свидетели потвърждават, че те са обитавали една наследствена многофамилна къща (на два етажа, разделена на четири апартамента според М), като поголемият брат, наред с грижите за своето семейство, често помагал и на семейството на по-малкия при отсъствията му по работа, особено в грижите на съпругата за болното им дете. Д.а свидетелства за изграждане на общността в тази къща, където братята израснали под грижи на своите двама родители и изградили своите семейства в условия на взаимопомощ и подкрепа, като в течение на времето ежедневието на близките семейства се преплитало. Тази свидетелка описва общите усилия на братята, подпомагащи се при грижи за къщата, при финансови проблеми и при други поводи, както и изрази на споделеното доверие помежду им.

Наред с тези гласни показания, въззивният съд преценява и писменото изявление на ищеца, участвал като пострадало лице в разследването на престъпното Дие на автомобилиста(л.55 от приложено ДП № 338/19 та РУ-А), което той лично е потвърдил със свой подпис. В това лично признание, преживелият брат е описал обстоятелствата по бита на семействата им към момента на застрахователното събитие, като е признал, че макар да живеят на различните етажи на фамилната къща, поради служебната му заетост с работа на смени, рядко се виждал с починалия и не успявал да си говори много с него.

Допълнително свидетелите описват и преживяната мъка от ищеца с прояви на тъга и затвореност, подтиснато настроение и често споделяне на спомени за починалия. Други конкретни данни за симптоматика на психически страдания не са посочени. Твърдения за някакви съществени патологични изменения в психиката или емоционалната сфера на личността не са били обосновани като основание на иска и съответно не е следвало да се събират доказателства, изискващи специални знания в тази област.

При така събраните доказателства въззивният съд намира за установени фактите досежно противоправното поведение на застрахования водача, причинило непосредствено и пряко смърт на родственика на ищеца. Освен вредоносното поведение на застрахования водач, обаче, в тежест на увредените лица е установяването и на вредите като елемент на деликта, покрит като застрахователен риск. За разлика от пряко пострадалите при ПТП лица, правото на справедливо обезщетяване и на косвено засегнати от причинена смърт на родственик увредени лица, изисква и допълнително окачествяване на конкретните неимуществени вреди като изключителни по своята тежест.

Съобразно указанията по приложението на закона, дадени с ТР № Х/2016г. на ОСГТНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по 4 изключение всяко друго лице, което е създало такава постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, че внезапното й травматично прекъсване да поражда продължителни болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките опечалени. В практиката се приема, че такава изключителност съществува само когато особени житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и страдащото лице да се породи особена близост, оправдаваща и получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди като особено интензивна или необичайно продължаваща траурна скръб. Обратно, при установяване на традиционните за българското общество семейни отношения в най-близкия родствен и семеен кръг, където връзките между братя се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, няма основание за обезщетяване на нормално присъщите за съответната родствена връзка морални болки и страдания.