Решение № 18184 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18184 гр. С., 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20211110155078 по описа за 2021 година

Предявени са от . ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно сумата от 480,81 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на иска – 24.09.2021г до окончателното й изплащане, сумата 103,41 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., както и сумата 0,40 лева, представляваща мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г., изчислена за периода 15.09.2019 г. – 26.08.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ ., аб. № .

/при съобразяване на уточнението направено в молба от 01.07.2025г на л.412 от делото/, при следните квоти на отговорност:

- Х. И. Т. /починал в хода на процеса на 07.01.2024г., на мястото на когото по реда на чл. 227 ГПК са конституирани С. Н. Т., Е. Х. Т., Е. Х. Т., Г. Х. Т., Х. Й. Х., Н. Й. В., С. Й. Х., и Е. Й.

Х./отговаря за 6/30 части от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- Е. И. Т. отговаря за 6/30 части от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в 1 общ размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- А. И. И. отговаря за 6/30 части от задължението, чиято 2 равностойност възлиза на сума в общ размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- В. И. Т. /починал в хода на процеса на 27.03.2024г., на мястото на когото по реда на чл. 227 ГПК са конституирани Е. К. Т., А. В. Т., С. В. Т., Н. В. Т., Е. В. Е., С. В. И., Г. В. Т., С. В.

Т., Д. В. Т., и З. В. Т./ отговаря за 6/30 части от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 116,85 лв., включваща 96,16 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 20,69 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,08 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- Д. З. И. отговаря за 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- И. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- Д. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- С. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното 2 изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- Е. Й. И. отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната 3 главница за доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.;

- З. Й. И. /починал в хода на процеса на 01.05.2023г., на мястото на когото по реда на чл. 227 ГПК са конституирани Е. К. И. и Д. З. Й./ отговаря 1/30 част от задължението, чиято равностойност възлиза на сума в общ размер на 19,47 лв., включваща 16,02 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумите, 3,45 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за доставена топлинна енергия и 0,01 лв. - мораторна лихва върху платена главница за периода м.12.2018 г. – м.04.2019 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена.

Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответницата Е. Й. И., представлявана от особен представител адв. ., оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва дължимостта на претендираните суми и представените фактури, като твърди, че липсват данни за отчитане на действително консумираната топлинна енергия и топла вода. Оспорва разпределението на претендираните суми между посочените ответници. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответниците Х. И. Т., Е. И. Т., А. И. И., В. И. Т., Д. З. И., И. Й. И., Д. Й. И., С. Й. И. и З. Й. И. не са упражнил правото си на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

За проведено открито съдебно заседание назначения особен представител – адв. Д. на конституираните по реда на чл. 227 ГПК ответници Е. К. И., Д. З. Й., Е. К. Т., А. В. Т., С. В.

Т., Н. В. Т., Е. В. Е., С. В. И., Г. В. Т., С. В. Т., Д. В. Т., З. В. Т., Н. Й. В., Е. И. Т. и А. И. И., е депозирала молба, в който оспорва предявения иск, като изтъква, че ВАС е спрял изпълнението на методиката към Наредба № ./12.03.2020г. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД депозира молба, в която заявява становище, че предявените искове са основателни, като представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 3 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявените от . ЕАД искове срещу ответниците за допустими, като допустимо се явява и производството по отношение на ответника И. Й. И. и по отношение на конституираните в хода на процеса – С. Н. Т., Е. Х. И., Е. Х. Т., Х. Й. Х., С. Й. Х. и Е. Й. Х., за които по делото са представени удостоверения за отказ от наследство.

Въпреки направеното от страна на същите искане за прекратяване на производството по делото по отношение на тях, съдът намира, че направените откази от наследство не могат да обосноват прекратяване на производството като недопустимо, а имат значение за основателността на исковите претенции.

Наличието на отказ от наследство влече след себе си прекратяване на производството по делото по отношение на отказалите се в случаите, в които дадено лице е конституирано по реда на чл. 227 ГПК в качеството му на наследник, но е направил отказ от наследството на починалата в хода на производството страна. В този случай съдът има служебно задължение да конституира наследниците на починалата страна, като съобрази, че ако няма от същия ред други наследници, наследството преминава на следващия ред, ако няма законни наследници - върху универсалния наследник по завещание, ако и такъв няма - върху държавата.

Отказът уголемява частта на другите наследници

(чл.

53

ЗН). Отказът от наследство на всички наследници от първи ред, има за правна последица създаване на наследствено правоприемство спрямо останалите редове - в последователността, посочена в ЗН. Предвид това е константна съдебната практика, че съдът е длъжен да съобрази отказите от наследство на конституираните по реда на чл. 227 ГПК лица и да прекрати по отношение на тях производството. В този смисъл решение № 232/11.02.2019г. по гр.д..51/2017г. на ВКС, .I г.о., определение .0088/10.12.2024г. по т.д.№ 1300/2020г на ВКС,. т.о., определение № 330/14.10.2020г по ч.т.д. № 1828/2020г. на ВКС, I т.о., решение № 16/15.04.2022г по гр.д.№1877/2021г. на ВКС, . г.о.

Настоящата хипотеза обаче не е такава. В разглеждания случая ищецът е предявил иска си спрямо няколко лица изначално, сред които И. Й. И. в качеството му на наследник на Й. И. И. и срещу Х. И. Т.. Следователно по отношение на И. Й. Т. наличието или не на отказ от наследство е ирелевантно за допустимостта на иска, доколкото същият не е конституиран в процеса по реда на чл. 227 ГПК, още повече пък в качеството му на наследник на И. И. Т., от чието наследство се е отказал съгласно удостоверение за отказ от наследство изх№ ./20.12.2024г. /л. 340 от делото/. Същевременно по делото са представени удостоверения за откази от наследство /л. 338-343 и л. 366 от делото/, като съгласно същите С. Н. Т., Е. Х. И., Е. Х. Т., Х. Й. Х., С. Й. Х. и Е. Й. Х. се отказват от наследството на И. И. Т.. Така посочените лица обаче са конституирани в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК не като наследници на И. И. Т., а като наследници на Х. И. Т.. Предвид това производството по делото не следва да бъде прекратявано по отношение на ответниците, представили откази от наследство.

4

Досежно основателността на предявените искове, настоящият състав приема следното:

По субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и всеки от ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответнииците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.