Решение № 49 от 15.04.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900144 по описа за 2023 година

В.Д.М. от гр.Б., ***, вх.Б, ап.3, с ЕГН, чрез пълномощник адв. Я.Д. от САК, е предявил срещу Сдружение „НББАЗ“, ЕИК (НББАЗ) обективно съединени искове с правно основание чл.511, ал.3 във вр. с ал.1, т.2 от КЗ :

1. за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактура на 4, 5, 6 и 7 ребро вдясно и травма на гръдния кош, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2023 год. около 10.10 часа на път I – 1 /Е79/, в района на км.181, по вина на М.М.Г. /M.M.G./ , ирански гражданин – водач на товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, със застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, б е з кореспондент за територията на РБ, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в размер на 258.44 лева за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение на причинените му при горното ПТП телесни увреждания, изразили се в заплатени потребителска такса и транспорт с линейка и закупени медикаменти по фактури № 319/22.05.2023 год., № 1000185623/22.05.2023 год. и № 5642/22.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско 1 възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото.

С исковата молба се твърди, че на 14.05.2023 год. ищецът управлявал по път I – 1 /Е79/ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № СО 3354 АР, когато около 10.10 часа в района на км.181 насрещно движещ се товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, управляван от иранския гражданин М.М.Г., внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с автомобила „Фолксваген“, при което на ищеца били причинени телесни увреждания.

Твърди се, че виновен за инцидента бил водачът на товарния автомобил, който нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Във връзка с причиненото ПТП било образувано досъдебно производство № 154/2023 год. на РУ – Б., пр.пр. № 780/2023 год. на Районна прокуратура – Б.

Твърди се, че непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в УМБАЛ „Св.А.“ АД – гр. С., където бил приет със силни болки в областта на гръдния кош. След извършени прегледи и консултации му била поставена диагноза фрактура на 4, 5, 6 и 7 ребро вдясно и травма на гръдния кош. Ищецът бил хоспитализиран от 14.05.2023 год. до 22.05.2023 год., като му била проведена консервативна терапия. След отпадане необходимостта от лекарско наблюдение пострадалият бил изписан за продължаващо домашно лечение с препоръки за спазване на ХДР и режим на покой.

Твърди се, че болките от получените при инцидента травми били особено интензивни през първия месец от възстановителния период, който продължава и към днешна дата.

Множеството фрактури на ребра са довели до остри болки в травмираните области, усилващи се до нетърпимост при всяко едно помръдване и вдишване, нестихващи дори и при покой. Цялата ситуация е принудила пострадалият да бъде в легнало положени, а за задоволяване на ежедневните си нужди – хранене, обличане, тоалет, той е разчитал на семейството си. Цялата ситуация го е накарало да се чувства непълноценен и в тежест на хората, които се грижат за него. Ищецът изпитва страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента е непрекъснато в съзнанието му.

Твърди се, че във връзка с лечението на причинените му при горното ПТП телесни увреждания ищецът е направил и разходи в размер на 258.44 лева, изразили се в заплатени потребителска такса и транспорт с линейка и закупени медикаменти по фактури № 319/22.05.2023 год., № 1000185623/22.05.2023 год. и № 5642/22.05.2023 год.

Твърди се, че за товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477, при управлението на който виновно било причинено ПТП, има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ирански застраховател – Bimeh Iran /Iran Insurance Company/, б е з кореспондент за територията на Република България, с полица № IR11/1402/284/284/98, валидна до 25.05.2023 год., поради което ищецът предявил претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника – вх. № 20572/30.06.2023 год. по описа на НББАЗ. Във връзка със същата била 2 образувана преписка по щета № БГ-23-IR-00338, като с писмо изх. № 1-0780/10.07.2023 год.

НББАЗ го уведомил, че отказва да изплати обезщетение по същата.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за отговорността на водача на товарния автомобил марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477 за реализирането на ПТП и последиците от него, механизма на реализиране, причинната връзка между процесните вреди и пътния инцидент. Сочи се, че към момента на депозиране на отговора отговорността за реализирането на ПТП не е установена по надлежния ред с влязла в законна сила присъда на наказателния съд.

При условията на евентуалност се навежда възражение за съпричиняване на вредоносните последици от действията и бездействията на ищеца, като се сочи, че същият като водач на автомобила при ПТП е съпричинил вредоносния резултат, като :

- е управлявал МПС с превишена и несъобразена с атмосферните и пътните условия скорост;

- не се е движил най-вдясно на заеманата от него лента за движение;

- не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, като е извършил неправилна маневра, несъобразена с възникналата опасност от ПТП;

- не е реагирал своевременно на възникналата опасност от ПТП, като не е предприел незабавно аварийно спиране.

Твърди се, че за ищеца ПТП е било технически предотвратимо.

Оспорват се и твърденията за претърпените неимуществените вреди от ищеца, както и претендирания размер на обезщетението, за което се сочи, че не е съответно на претърпените вреди, като не отговаря на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и не съответства на трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.

Оспорва се и изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява акцесорен на главния; оспорва се и началната дата на претенцията за лихва, като се сочи, че НББАЗ дължи лихва върху размера на застрахователното обезщетение едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията пред него.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от изискания от съда заверен препис от одобрено в о.с.з. на 27.09.2023 год. по НОХД № 629/2023 год. на РС – Б. споразумение, със същото М.М.Г. /M. M.G./ – 3 деликвентът, сочен в настоящата искова молба, е бил признат за виновен в това, че на 14.05.2023 год., около 10.15 часа, на главен път I – 1, в района на 181+800 км, в местността „Копяновец“, землище на община Ботевград, при управление на моторно превозно средство – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH РС24“, с peг. № 29АВ477 и ремарке марка „Мамут“ с peг. № 29АВ778, с посока на движение от гр. М. към гр. Б., нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1, изр.1-во от ППЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно:

- средна телесна повреда на В. Д. М. от гр., Ботевград – настоящия ищец, изразяваща се в счупване на четвърто, пето, шесто и седмо ребра в дясно по средната ключична линия, причинили трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям от 30 дни, - средна телесна повреда на Николай В.ов Д. от гр. Б.;

- средна телесна повреда на Диана В.ова А. от гр. Б., поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.„а“ във вр. с ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 и чл.55 ал.1, т.1 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

От заключението по назначената по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че ищецът е бил приет за лечение в УМБАЛ „С.А.“ АД – С. в Клиниката по хирургия на 14.05.2023 год. след като пострадал при ПТП като водач на автомобил. Видно от представената с и.м. епикриза ИЗ № 11081 на УМБАЛ „Света Анна“ АД – София, при извършената рентгенография на гръден кош били установени фрактури на ребра вдясно по медиоклавикуларната линия – 4, 5, 6 и 7мо ребра вдясно. Проведено било консервативно лечение, включващо и рехабилитационни процедури по програма. След подобряване на състоянието му бил изписан на 22.05.2023 год. с диагноза контузия на гръдния кош и фрактура на 4-7-мо ребра вдясно.

КСМАТЕ сочи, че в резултат на гръдната травма пострадалият е изпитвал силни в началото с намаляващ интензитет болки и страдания при движение, дишане, кихане и кашляне в рамките на около два месеца. Сочи се, че този тип увреждания се възстановяват напълно без да останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия. Сочи се, че представените с и.м. счетоводни документи, описани горе, са били във връзка с проведеното лечение на уврежданията на ищеца.

Във връзка с поставената на КСМАТЕ задача от ответника да се изследва техническата възможност за водача на л.а. „Фолксваген“ да предотврати ПТП, експертизата сочи, че в протокола за оглед за местопроизшествието не са констатирани и описани никакви следи от двете превозни средства, оставени от тях преди или след удара. Не може и да бъде определена скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген“ към момента на удара, предвид неизвестните маси на двете превозни средства, поради което експертизата съвсем произволно приема, че скоростта му на движение към този момент е била 30 км/ч, 4 доколкото по делото липсват данни за превишаване скоростта от водача на автомобила.

Приемайки тази скорост, заключението е, че опасната му зона за спиране би била 18.17 метра, а челната част на влекача „Волво” е изминала около 30.20 метра в зоната на лентата за насрещно движение от момента на навлизането й в лентата до момента на удара.

Експертизата приема, че в момента, в който челната част на влекача е навлязла в лентата за движение на лекия автомобил и ако водачът му е реагирал незабавно за намаляване на скоростта или спиране, челната част на лекия автомобил би се установила на около 2.94 метра преди мястото на удара.

Експертизата е категорична, че при конкретния механизъм на произшествието се налага изводът, че пострадалият в момента на произшествието е бил с поставен обезопасителен колан, което определя и по-леките му наранявания, причинени от съприкосновението на тялото му с волана, а не например с арматурното табло или стъклото на автомобила.

От показанията на свидетелката Ц. П. А., внучка на ищеца, се установява следното :

Свидетелката посетила на 14.05.2023 год. в УМБАЛ „С.А.“ АД – С. дядо си Н.Д. и вуйчо си В.М., които били транспортирани там след катастрофа същия ден. Заварила дядо си на легло, имал травма на гръдния кош и бил със счупени ребра. След изписването му от болницата имал синини и болки в травмираната част на тялото, било му трудно да диша и почти невъзможно да става. В къщи внучката му помагала за преобличането, храненето, трудно ходел, а и досега му е трудно да движи горната част на тялото си. Продължава да се задъхва, трудно повдига ръцете си – например не може да простира. Вече е на 76 години, а преди не е имал подобни оплаквания.