Решение № 3586 от 28.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3586 гр. София, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20211110208571 по описа за 2021 година при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 8571 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. К. Д., ЕГН: ********** депозирана чрез адв. Х. П. от САК срещу Наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-К-21-10065 от 10.05.2021 г., издадено от *** – Кмет на Столична община (СО), с което на жалбоподателя К. Д. на основание чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т. I.7 от Заповед № РД-0151/26.01.2021 г. издадена от министъра на здравеопазването.

В жалбата от К. К. Д., депозирана чрез адв. Х. П. от САК, са изложени съображения за допуснати в хода на адинистративнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като се сочи, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка. С жалбата е отправено искане до съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП. Претендира се присъждане на разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят К. К. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна – СО, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт ***, която счита процесното административно 1 нарушение за безспорно доказано и моли съда да потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

На 11.02.2021 г., около 17:15 часа, в гр. София свидетелите *** и А. С., служители на Столичния инспекторат към СО, извършили проверка на закрито обществено място – ****** където се намирала жалбоподателката К.

Д.. Проверяващите констатирали, че последната не е изпълнила въведена със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, тъй като се намирала на посоченото закрито обществено място и нямала поставена защитна маска, покриваща носа и устата.

Въз основа на установеното и в присъствието на един свидетел – очевидец и на жалбоподателката, свид. Н* заемаща длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към СО, съставила срещу К. Д. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-10-065 от 11.02.2021 г. за нарушение на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля и връчен срещу подпис на нарушителя Д., която вписала като възражение, че не е съгласна с констатацията на актосъставителя, че маската не покривала носа. Последната подала и писмено възражение срещу акта, в което посочила, че е била с поставена маска и отразеното в акта не било вярно.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № СО-ЗЗ-К-21-10-065 от 10.05.2021 г. от *** – Кмет на Столична община, с което на жалбоподателя К. Д. на основание чл.

209а, ал. 4 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I.7 от Заповед № РД-0151/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването. Атакуваното НП било връчено на жалбоподателката на 19.05.2021 г., а жалбата срещу него била изпратена до наказващия орган на 26.05.2021 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите *** и А. С., писмо до Столичен инспекторат, заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г., длъжностна характеристика, както и останалите съдържащи се по административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите *** (актосъставител) и А.

С. (свидетел при извършване и установяване на нарушението) като обективни, последователни и логични, като същите изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото. Посочените свидетели лично са извършили въпросната проверка и са свидетели – очевидци на процесното нарушение. От техните показания се установяват обстоятелствата около извършването на процесната проверка, резултатите от нея, както и 2 съставянето на АУАН.

Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.

В производството по чл. 58д и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие и при преценка относно правилното приложение на процесуалния закон, настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице и са неотстраними в съдебната фаза.

Съгласно императивните изискания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН в АУАН следва по ясен и непротиворечив начин да са отразени описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. В настоящия случай тези изисквания не са били спазени от актосъставителя, доколкото описанието на нарушението е непълно и то не съответства на дадената му цифрова квалификация. Действително, в акта е отразено, че като се е намирала на закрито обществено място и не е имала поставена защитна маска, покриваща носа и устата, жалбоподателката К. Д. не е изпълнила противоепидемична мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването. В АУАН обаче не е посочено коя е конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена, какъв е териториалният обхват на приложение, за какъв срок същата е въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и с коя заповед на министъра на здравеопазването е въведена тя, като това не става ясно и от дадената правна квалификация на нарушението. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ЗЗ, която предвижда, че лице, което не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, 3 изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лева, а при повторно неявяване - от 100 до 200 лева. От изложеното дотук е видно, че е налице противоречие между текстовото и цифровото описание на вмененото на жалбоподателката нарушение, като по този начин на последната не е осигурена възможност да разбере в какво точно се изразява нарушението, в извършването на което е обвинена, респективно да организира адекватно защитата си.

Доколкото наказващият орган е преквалифицирал нарушението от такова по чл. 209, ал. 1 от ЗЗ в такова по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., то едва с издаването на атакуваното НП за пръв път става ясно коя е конкретната противоепидемична мярка, сочена за неизпълнена, и с коя заповед е въведена същата. Това обаче не санира допуснатия порок при съставяне на АУАН и това нарушение на процесуалните правила следва да се определи като съществено, доколкото административното обвинение се повдига именно със съставянето на АУАН и на наказаното лице следва да е ясно още към този момент какво точно нарушение му се вменява и на коя конкретна законова разпоредба. В случая, предвид лаконичното описание и неправилното квалифициране на нарушението в АУАН, това изискване не е било изпълнено, а то рефлектира върху възможността на нарушителя да ангажира ефективно и пълноценно защитата си още в момента на подписване на акта, включително и при упражняване правото си на възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед на изложеното следва да се отбележи, че със Заповед № РД-0151/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал. 4 и ал. 11 от ЗЗ са били въведени противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. Съгласно т. I.7 от заповедта, във връзка с т. 1 от приложение № 3 към цит. заповед всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. оптики и търговски обекти, са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която трябва да покрива изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката.

Обобщавайки всичко гореизложено, съдът счита, че жалбата е основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход от делото, с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.

143, ал. 1 от АПК, разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. Видно от приложения на л. 6 от делото договор за правна защита и съдействие, на жалбоподателя е оказана безплатна 4 правна помощ на основание чл. 5, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на близки и роднини, както и на юристи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36, ал. 2 от ЗА гласи, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая минималният размер на възнаграждението е 300 лева съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед цитираната нормативна уредба в полза на адв. Х. **** П. от САК, осъществил безплатна адвокатска помощ по делото, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, която сума следва да бъде заплатена от Столична община, доколкото съгласно т. 6 от ДР на АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № СО-ЗЗ-К-21-10-065 от

10.05.2021 г., издадено от *** – Кмет на Столична община, с което на жалбоподателя К. К. Д. на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването.